 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Страхувам се
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1273 пъти
На 19 години съм и се страхувам да порасна, да поема своя път. Сякаш не съм готова. Някой чувствал ли се е така? А до преди 2-3 години имаше някакъв ентусиазъм в мен, нещо гореше в мен и исках по-бързо да дойде 12 клас, да завърша, и да сбъдвам мечтите си.
Сякаш до скоро толкова лесно ми се виждаше това. И ето, че времето дойде, наистина ще завършвам и ще трябва да поема по своя път, вече да усетя какъв е истинския живот, да минавам през трудностите сама, да сбъдвам мечтите си. Но защо ме е страх? Защо сега искам да върна времето назад? Сякаш този безгрижен живот на детето на мама и татко, тийнейджърката, която може да прави, каквото ѝ скимне - ще ми липсва. Домът ще ми липсва, начинът на живот ще ми липсва. Дори не мога да повярвам, че даже и училището. До вчера знаех какво да правя с бъдещето си, днес се замислям. Изведнъж не знам в кой университет да ида, наистина ли ще мога да уча това, което искам. Вижда ми се неусъществимо и далечно. Дори мисълта за самия университет ме плаши, страхувам се, дори да се запиша. Сега ще си кажете, че съм страхлива домошарка. Ами може и така да е, но от друга страна искам това светло бъдеще, далеч от дома. Толкова е странно, когато слушам съучениците си как искат да завършат по-бързо, да се махнат от вкъщи, да учат в други градове. Дори завиждам на ентусиазма им. И аз искам да съм развълнувана за всичко това. Знам, че трябва да действам, но нещо ме спира и ме кара да отлагам. Вероятно просто не обичам промените. Някой чувствал ли се е така? Как го преодоляхте? Моля ви, дайте ми съвет как да стана по-смела, защото наистина искам да успея в този живот без постоянно да поглеждам и искам да се върна назад.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 04bef9f2c2 |
|
1. Започни от малките неща и лека по лека ще стане. Чети книги запиши се на курсове учи езици докато не ти дойде увереността в себе си. Зависи от теб какво искаш да правиш дали ще работиш дали пътуваш. Успех ти желая. Момче на 20 го.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: dfee9fa4c4 |
|
2. Прави това, което най силно искаш, не се страхувай от промените. Всяко начало е трудно, дори понякога мъчително, както при мен беше, но се свиква. Промените са хубаво нещо и в почти всички случаи си струват. Успех и бъди смела!
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: a5187139f6 |
|
3. Мило момиче,
Съвсем нормално е да се чувстваш така - в такива преходни моменти, човек често се чувства объркан, несигурен, дори тъжен от предстоящите промени.
И аз се чувствах така при моето завършване. И съм се чувствал така в поне още няколко момента от живота си.
В гимназията ми беше добре, даже... Ако имаше такава възможност - вероятно бих се върнал за още едно "кръгче" - сигурно някъде дълбоко в себе си винаги ще се чувствам на 16 (реалнонсъм на повече от два пъти по толкова - 34).
Но от друга страна не бих се отказал от опита, преживяванията и приключенията, които животът ми поднесе (и продължава да ми поднася) след това.
Животът не свършва на 18.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 873ef64328 |
|
4. Разбирам те как се чувстваш. Аз още в гимназията не исках да завършвам и презирах този ден, защото знаех, че после идва трудното. Обичах да ходя на училище заради приятелите и забавленията, безгрижието. Знаех г/д какво искам да правя с живота си, макар и не напълно убедено. Не ми много пукаше докато не ми дойде до глава. Исках да уча в НАТФИЗ актьорство, всеки знае, че е много трудно да се влезе там. Първата година ме скъсаха, имах резервен вариант УНСС, записах се. Честно казано обаче, изобщо не ми се учеше. Даже не ми толкова пукаше, че са ме скъсали в НАТФИЗ. В УНСС бързо разбрах, че не е моята среда и без знанието на нашите, спрях да посещавам занятия. Започнах много да пътувам из страната. Какви ли не градове, какви ли не села. Много ми се пътуваше, хич не ми се учеше. Тогава все си виках, че има време. На другата година кандидатствах пак в НАТФИЗ, приеха ме, само че не актьорство, а друго, което не ми беше от особено желание, но щях да го уча все пак.. нали беше мечтаната академия. Полагах много труд, усилия, но накрая колегите ми ми скроиха номер и отпаднах, при положение че всички изпити си бях взела. Тогава вече започнах да си отварям очите. Трети път кандидатствах в НАТФИЗ, само че пак актьорство, но не ме приеха, нямах и другаде резервен вариант. Вече гледах как всичките ми приятели и познати поемат по своя път - учат нещо, било то, защото го искат, било то ей така, да има, но пак правят нещо. А аз какво - времето тече, а аз не правя нищо ползотворно. Тази година пак ще опитам, подготовката ми е по-стабилна вече, но ще имам и резервни варианти със сигурност. Истината е, че човек на 18-19 е нормално да НЕ знае какво да прави с живота си. То и на 20 е така. Но когато допуснеш някои грешки например и опиташ няколко неща, както мен, тогава се осъзнаваш реално. Така че, сега, ако имаш някаква специалност на ума, кандидатствай смело. С близането идва апетита са казали хората. Кандидатствала съм на много места /УНСС, Софийски, НАТФИЗ/, добри специалности, не някои елементарни и винаги съм била приета, с изкл. на актьорството, ама това вече е друго там. Няма от какво да се притесняваш. Най-лошото е да не опитваш и да се страхуваш, така нищо не научаваш. Дори и после да си смениш желанието, по-добре да е колкото се може по-рано. Един приятел е на 26-6 и е втори курс, ще слива години иначе като завърши ще е на 29, а то времето тече. Той също е изпробвал доста неща. Дерзай смело, свиква се с живота, а пък и ще срещаш още нови и нови хора, ще научаваш постоянно нови неща. Чакат те още много хубави моменти. А пък и да не говоря за самочувствието, което идва, когато си отдаден на нещо и живота ти има смисъл. Успех!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3ea4800ac0 |
|
6. Аз съм същата вече две години от както съм завършила и нищо правя..
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 456bac4f96 |
|
7. Здравей, прочетох написаното от теб и сякаш виждам себе си, бих се радвала много, ако се опознаем, мога да ти дам abv, стига ти да желаеш
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3071c4cce2 |
|
8. До номер 7 от авторката -нямам нищо против!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
