Плача без причина - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121169)
 Любов и изневяра (29702)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21893)
 Семейство (6472)
 Здраве (9597)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18515)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Плача без причина
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1946 пъти
Здравейте всички. Днес ще ви споделя за един много нашумял проблем в живота ми и ще поискам съвет за него, за жалост това е едно от малкото неща с които просто не мога да се справя. По природа съм си много емоционална, още от детска възраст съм много чувствителна и плача много. Зодия рак съм и това допълнително носи чувствителност, подтиснатост (според зодиака). Преди половин година навлязох много сериозно в пубертета- сега съм на 16 години. В тази половин година не мога да спра да рева дори за най-малките неща. Мога да се разплача от нищото, буквално без причина и плача всеки Божи ден без изключение. Плача по 2/3 пъти на ден, като някога дори повече. Чувствам се депресирана, уморена, потисната, не мога да се радвам на нещата в живота. Всичко около мен ме натъжава и ми носи спомени. Не мога да контролирам сълзите и да запазя самообладание, просто не мога- плача все по-често на обществени места, пред родителите ми, пред приятелите ми. Знам че тря ва да съм силна, но колкото все повече си го повтарям, толкова по-нещастна и отмаляла се чувствам. Нямала съм тежко детство- всичко беше прекрасно. Имала съм една несподелена любов и бях много отблъсната, една от главните причини да плача (в моментите които е базирано на определена причина) е той. Имам чувството че животът ми е низ от неуспехи и никога няма да бъда добре, никога няма да се чувствам щастлива и удовлетворена от себе си. Също така преди 6 месеца правих секс за пръв път (това е отделна тема) и след това всичко започна да се влошава и влошава. Станах много зависима, слаба, емоционална, чувствам се като развалина. Посегнах дори до наркотици. В училище много ни тормозят, започнах да съм все по-разсеяна и да имам все по- ниски оценки, не мога да се състредоточа, а идват изпити. Чувствам се слаба, имам болки и крампи в тялото, боли ме главата, уморена и отчаяна съм, самосъжалявам се, несигурна съм и много се подценявам, постоянно съм нервна и ядосана, а гневът поражда отново сълзи. Чувствам се нещастна дори като си ходя по улицата, когато вали. Чувствам се глупава, жалка, смешна. В безизходица съм и не знам какво да правя, сякаш с всеки следващ ден положението се влошава. Не мога да се позная вече- допреди половин година бях толкова щастлива. Чувствам се грозна- не мога да се погледна в огледалото. Толкова съм самокритична, отчаяна и се самосъжалявам през цялото време. Нищо в този живот не ми носи удоволствие, не ме разсейва и не ми помага да се чувствам повече себе си. Когато плача сякаш ми помага, но това е за прекалено кратко. След това продължавам да бъда онова неодовлетворено от себе си и тъжно дете, което реве без причина. Вече започвам да се притеснявам за себе си. Не мога да споделя с никого, родителите ми ме мислят за луда. Моля ви дайте съвет как да опитам да спра сълзите и да започна да контролирам плачат, да започна да се харесвам повече.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 3 месеца
hash: c86253362c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Излизай повече или стани актриса хд. Добре, сега сериозно. Аз съм имала дооста по-гадни проблеми (нищо, че и аз сега съм на 16) и не беше просто плач. Депресия, стрес, притеснения, а още по-лошото беше, че гледах/живях в миналото. Всичко ще си оправи, просто бъди силна, в противен случай отиди на психолог, нз. Може би имаш нужда да погледнеш на света по по-различен начин, по по-позитивен начин. Бъди оптимист. Ти си силен човек, и повярваш ли в това, че ще успееш, ще намериш пътя. Усмихвай се повече, излизай с приятели, създай приятелства, бъди позитивно настроена към живота. Все пак, живее се веднъж. :)

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: c86253362c
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз съм номер 1, забравих да спомена, гледната точка на човека зависи от настроението му до определена степен. Мисли позитивно. Ако мислиш песимистично, ще си песимистично настроена и ще си все така. Вместо това се усмихни и погледни на живота така, както не си гледала. Живей си живота и бъди щастлива.

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 4bd7fde7f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Сподели това на някой психиатър! Тук няма да намериш нужната помощ!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 4f733c3842
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Докато четях тази история имах чувството че виждам себе си. Искам да кажа че аз имам същия проблем, който би могъл да бъде породен от много фактори, но това в никакъв случай не означава че си луда за каквато те мислят родителите ти. Мойте родители също мислят че не съм наред с главата всеки път когато започна да плача без причина, но те незнаят колко е трудно да се справиш сама с такъв проблем, затова просто не им обръщай внимание. Ти се описваш като прекалено емоционална, аз също съм такава. Това е част от характера ти, това си ти и никой няма право да те вини за това, така че не се срамувай когато плачеш на публични места и пред други хора. Колкото до това как да контролираш този проблем немога да ти дам конкретен съвет защото аз самата все още търся решение. Единственото което мога да ти кажа е да се опиташ да се успокояваш сама, когато отново усетиш че ти се плаче просто си кажи че няма причина да плачеш, че нищо не се е случило, че всичко е наред.
Това е моят съвет, надявам се да ти помогна.

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 32e9db555e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Лоша работа. Аз съм почти на 16, момче. Като малък много често плачех. И аз така, за глупости, примерно падна, боли ме малко и почвам да плача. По-натам в училище започнаха да го забелязват това нещо, особено защото тренирах карате и като имахме спаринг винаги плачех. Не ти го казвам за да те занимавам с моята история, а за да видиш че според мен не е голяма работа, защото сега съм си супер. Не съм спрял да плача, просто го правя сам, от време на време си го изкарвам по този начин. Освен това се радвай, че не си момче, можеш да говориш с приятел на тази тема или просто да споделиш с когото и да било, винаги помага да споделиш. Дано съм бил полезен. Успех и се фокусирай на хубавите неща в живота!

 
  ...


...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 4fc8293376
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Здравей мило момиче! Преди да започна, искам да знаеш, че преди точно една година аз бях в абсолютно същото положение! Знам какво изпитваш, как се чувстваш и какви мисли ти минават през главата. Аз също като теб съм много емоционална и чувствителна личност, което правеше живота ми една идея по-труден, поради простата причина, че всяко нещо ме засягаше дълбоко. Всеки ден ми беше сив, нервирах се за всичко, плачех непрекъснато, никога не бях доволна от себе си, изоставих училището, всичко ми беше безинтересно, нямах никакво желание за живот. Едвам отивах на училище, където трябваше да търпя всякакви тъпи парчета, които допълнително ме нервираха. Нямах никакво желание, никакъв стимул за живот. Бях попаднала в една дупка изградена от сълзи, нерви, болка и пак сълзи. Един отчаян кръг в който се въртях. Не откривах нищо смислено в живота си, изоставих се напълно. Всеки ден плачех. Дните ми минаваха в сълзи. Когато излизах с приятели пак плачех. Не можех да сдържа цялата тази болка, която се беше настанила в мислите и сърцето ми. Бях нещастна, неудовлетворена, гневна, разстроена, негативна. Не откривах утеха, не получавах разбиране, никой не ме подкрепяше. Бях сама със себе си и мъката. Знаех и бях наясно със себе си, знаех какво ми се случва, знаех, че ми беше нужна промяна в живота. И реших, че нещо трябва да променя. Започнах да мисля логично и си зададох най-простият въпрос : Откъде? Откъде идва всичко това? Кое поражда това състояние на душата ми? Откъде се появи тази депресия, този плач? И открих решението на всичките си въпроси.
Всяко нещо има носител, има ядро което го поражда. Това не са хората и миналото. Всичко е в твоята глава. Мозъкът мисли само за лоши неща. Лоши мисли = лоша енергия. Тази енергия ти влияе силно, а пък и ти си чувствителна и това прави нещата още по-болезнени. Научи се да контролираш мислите си, опитай се да бъдеш позитивна. Просто опитай! Всяка сутрин си казвай " Днес ще бъде чудесен ден ", мисли за онези хубави моменти от живота и създавай нови такива. В момента в който започваш да мислиш за нещо тъжно, ВЕДНАГА спри! Не се задълбавай в такива мисли, защото те ще доведат по сълзи. Изолирай цялата тази лоша енергия. В момента в който започнеш да контролираш съзнанието си всичко ще започне да се нарежда. Опитай само за една седмица. Казвай си всяка сутрин, че си красива, че си прекрасен човек, усмихвай се и търси смешната страна на живота. Опитай да преобразиш енергията. Трябва да знаеш, че никой не може да те промени! Само ти можеш да направиш тази промяна! Прави това, което обичаш най-много, смей се повече, всичко го обръщай на майтап, промени ежедневието си, мисли за бъдещето, помечтай си. Препоръчвам ти да гледаш " Новите съседи " или " Щурите съседи ". Освен, че ще се разпукаш от смях като ги гледаш, ще видиш и живота на хората. Всеки има проблеми, всеки има трудности в живота си. За да бъда максимално полезна ще ти препоръчам книгата " Емоционална алхимия ", надявам се да ти помогне. Идеята не е да сдържаш плача си, а да го намалиш и да гледаш от другата страна на живота.

Бих искала да ти задам няколко въпроса.


1 - Когато плачеш, за какво всъщност плачеш най-често? За миналото? Или за нещо, което ти се е случило сега?

2- Как преминава един твой ден?

3- Определяш ли себе си като скептична?

4- Какво би променила в себе си?

5- Кое ти е най-трудно? Да се сдържаш да не плачеш или да се чувстваш добре със себе си?

6- Колко често се усмихваш и смееш?

7- Кога последно се усмихна?


Надявам се, че съм ти помогнала с нещо. Струваш ми се уникален човек и знам, че ще се справиш с това състояние! Прегръщам те :)

 
  ... горе^
преди: 5 години, 3 месеца
hash: d40f003dce
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Остей психиатър. Само тъпак мож да те посъветва това.
Най-добре психолог да се заеме. Може много да те мотивира и да ти помогне да добиеш увереност, да си намериш пътя.

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: 258efa4a05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Когато душата не може вече да търпи, сълзите потичат сами!

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: d0188dd5d5
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Не се притеснявай мила, сестра ми е на 15 и понякога е много тъжна. плаче и е много тих човек . С нея си споделяме много неща , ти си сигурно мила душа и надявам се периода да мине бързо и да си щастлив човек .

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker