Депресия - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121180)
 Любов и изневяра (29703)
 Секс и интимност (14357)
 Тинейджърски (21895)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3179)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18519)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Депресия
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1022 пъти
здравейте,
нямам си идея защо пиша всичко това в анонимен сайт, вероятно да си го излея някъде след като съм се сдържала с години. та голяма депресия ме е налегнала първоначално го отричах, казвах си че всичко е наред ще се оправя скоро. ето ме тук 5 години по късно, цялата в белези, всеки ден чувствайки се все по-зле и по-зле. няма да влизам навътре в ситуацията в която съм, семейни проблеми както и в училище, като цяло за нищо не ме бива.. майка ми откри че съм се рязала и я нараних ужасно много, баща ми е алкохолик пред развод са на нея въобще не й е лесно. откакто откри за това я разочаровах само още повече, не иска да ме вижда и тя ми беше последният човек на който държах дори и да не бях твърде близка с нея. а защо се рязох? справях се с мислите ми по този начин дори да не е правилен. най-накрая нещо в което имах контрол, психическата болка превръщаща се във физическа. сега се опитвам да се спра, наистина правя всичко, което мога, ползвам алтернативи. но последните няколко месеци са ме налегнали друг вид мисли - да сложа край на безполезния ми живот. в момента никой не се нуждае от мен, и съм само товар на майка ми. казват живей за себе си, но аз не се виждам в бъдещето. ще си остана сама за цял живот, защото е това което заслужавам. опитвам се да мисля позитивно, не особено успешно. нощите са тежки, безсънни. бих отишла на терапия, но нека кажем имаме финансови проблеми, не искам да хабя пари за глупостите ми. да видим още колко време ще изкарам, съжалявам.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 1 месец
hash: 5defaf3c73
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Каквото и да става, не слагай край на живота си! Всеки човек заслужава да живее, а ако сложиш край на живота си това би било огромен грях пред Бог. И какво означава "не искам да хабя пари за глупостите ми". Ако отидеш на терапевт, определено ще ти помогне. Можеш да наблягаш на уроците си в училище (ако си ученичка), да излизаш навън да тичаш, например, да излизаш с приятели, да правиш нещо което да те разсейва. В труден период си, но това не означава да слагаш край на живота си. Всеки човек има трудни периоди, които периоди го правят по-силен.

Опитай да се разнообразяваш. Както ти казах - излизай навън или си измисляй интереси. Казва ти го човек, който мисли по супер негативен начин, но се опитва да мисли позитивно. Вярвай, че Бог има специален план за теб и ти пожелавам скоро да се оправиш. :)

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 5defaf3c73
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   и обърни нещата, гледай животът от хубавата страна: винаги има щастлив край, а ако нещата отново не са хубави, то това не е краят. :) опитай да отвориш себе си за нови запознанства, хора които да те разсейват от лошото около теб.. тъжно е, да, но това не значи, че трябва да се предаваме.
Успех и горе главата.

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: 77561b88dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Горе главата, това е само период.
Препоръчвам ти да изгледаш сериала "My Mad Fat Diary" за момиче с такъв проблем и още куп други, и как се учи да се справя с тях, включително с помощта на психолог. По истинска история е.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 1 месец
hash: c32f087af5
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Отиди на психолог. Там ще ти помогнат да намериш отново смисъла в живота си и да се амбицираш. Не си безполезна в никакъв случай. Не мисли за такива крайности, защото.... наранила си майка си веднъж вече, нали? Знаеш колко боли и имаш представа тя как се е почувствала. Знаеш ли какво ще се случи с нея ако направиш някоя глупост? Ще я убиеш! Тя ти е дала живот! Тя се е старала ти да станеш човек и ти си такъв. Не я предавай! Не захвърляй всички усилия, които е направила за теб, на вятъра. Всичко ще се оправи! Успех!

 
  ...
преди: 5 години, 1 месец
hash: d91eea9fa4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Самоубийството не е решение. Очевидно. И го казвам като човек, който кажи речи минава през същото. Искаш или не това е живота. Просто трябва да го приемеш. Рано или късно всичко ще свърши, но не смятам, че е редно ти да определяш края.

 
  ...


...
преди: 5 години, 1 месец
hash: a7ac6efa46
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Та ще започна с това, че не си единствената, която е била в такова състояние. При някои хора отминава, при други - не, защото решават да сложат край на живота си. Аз самият преминах през такива неща. Казвах си, че никога няма да бъда щастлив, че няма да намеря никоя, че никой не ме харесва и т. н.. Пълни глупости. И всичко се започна от ранните години. Детството ми беше изключително трудно, защото бях разделен от двамата си родители, както и от родната ми сестра. Постоянно се местех, нямах постоянни приятели, като цяло през повечето време бях сам със себе си. На 16 аз сякаш рязко влязох в такъв период. Напълно същото състояние като твоето. Бях ''емо''... и то буквално и сякаш това състояние продължаваше дълго време, което отминаваше бавно. Но всъщност беше само една година. Не знам, пубертета ли ме hit-на, всички емоции ли просто ей така експлодираха в мен, или просто съм сефилмирал. Помня само, как исках всичко да спре и исках да заменя болката с нещо друго. Обаче след година и половина, замених това с алкохол, наркотици, както и търсене на ''любов'' от различни момичета, които така й не се оказаха правилните. Тогава депресията се превърна в стрес. Не бях същия. А преди това пак не бях сякаш себе си, но ето това е живота, или по скоро тези teen години. Всички минават през такива състояния и мисли. Не трябва да се предаваш, а да се бориш и да продължаваш напред, защото не знаеш какво може да се случи по-нататък и съм сигурен, че ще е нещо прекрасно. Аз самият се уверих в това. В някой неочакван от теб момент, нещо/някого/някаква мисъл/цел или каквото и да е било, ще ти покаже, че има смисъл да живееш и ще видиш какво е да си истински щастлив. След това ще се сещаш за този твой период, който вече ще е минал и ще се чудиш, как въобще си си мислила за такива неща. Бори се, не се предавай!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 1 месец
hash: a273f43092
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Колко пък да са пари за глупостите ти, при положение, че глупостите ти застрашават живота ти. Би дала пари за животоспасяваща операция, но не и за терапия, която ще ти попречи сама да се убиеш? Слушай, събери нужната сума и опитай, може да ти помогне.
Контрол над рязането, причинявайки си физическа болка, забравяш малко за душевната. Изкривена истина, но я разбирам от една гледна точка, мозъкът понякога е странен. Виж, ти имаш контрол над много повече неща, отколкото си мислиш. Имаш контрол над живота си. Не можеш да контролираш чуждите решения и не бива да се тормозиш с тях, но можеш да контролираш собствените си решения и да се бориш със съдбата. Започни работа, или намери нова. Направи си план-график на ежедневието ти, съвсем различен от сегашния. Опитай да излизаш по-често сред природата, колкото и глупаво да звучи, връзката ни със Земята е много силна. Затова обичам да ходя на село, прекарвам цял ден в градината, копая, скубя треви, подрязвам клони на дръвчета и накрая физически съм изморена, но психически съм се отпуснала. Повечето пъти е достатъчно хубаво и просто да опънеш чаршаф на поляна и да легнеш на него, да дишаш чист въздух и да гледаш облаците. Такива простички неща те карат да осъзнаеш, че ти си част от нещо по-голямо, че си гост на тази Земя и грижейки се за нея, ти се грижиш и за себе си. И по същата логика, погрижи се за дома си. Твоят дом е твоя крепост, трябва да се чувстваш добре поне в една стая. Да си имаш място, на което четеш кротко. Да имаш ъгълче, на което плачеш. Да има мебел, в която сядаш удобно и размишляваш. Домът е твоя крепост, а крепостта ти трябва да е здрава и да ти носи мир. Разчисти, сериозно. Звучи глупаво, отново, но разчиствайки нещата, които ти носят лоши спомени, изведнъж тези спомени избледняват. Изхвърли подаръци от хора, които са те наранили. Махни дрехи и вещи, които те депресират и не харесваш. Подреди си гардероба, за да не се дразниш на хаоса. Боядисай шкафчета или стени, все едно. Нанеси промени, ще усетиш, че имаш контрол и този път контролът ти няма да застрашава здравето ти. Не е нужно да даваш много пари, може и без пари да се справиш в интерес на истината.
Какво друго... ти контролираш времето си. Не отделяй много време за неща, които те нараняват и потискат. Отделяй от времето си за хубави занимания, за разговор с майка ти, за излизане с приятел, за рисуване или музика, за една много изтощителна тренировка с която да изкараш част от натрупаните емоции в теб.

Ти си капитан на своя живот. Ти взимаш решения, ти разпределяш времето, ти създаваш и рушиш. Контролът ти се простира много по-далеч от това да си правиш драски с ножче. Понякога ще разочароваш някого, но винаги ще срещаш малко повече разбиране, когато събереш смелост да обясниш действията си и се извиниш, ако те са наранили друг човек. Поговори с майка ти. Смъртта ти няма да я зарадва, повярвай ми. Тя в момента се тревожи, че се нараняваш, но напълно ще рухне, ако те изгуби безвъзвратно. Започни да работиш усилено, за да се чувстваш самостоятелна, така ще натрупаш увереност и ежедневието ти ще бъде малко по-заето, така и ще заспиваш по-бързо, което обикновено е хубаво. Помни, че всяко крайно решение е твое. Родителите ми не са били съгласни с всяко мое решение, но аз съм слушала себе си и не съм грешила, защото това е моят път, а не техния. При теб не е много по-различно. Поне опитай да последваш съветите ми. Само пробно, направи го за месец и виж дали ще има ефект. Ти си длъжна да опиташ всичко, преди да се откажеш напълно.

 
  ...
преди: 5 години, 26 дни
hash: 13355f9b81
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   www.quora.com
.
Тук си, защото имаш смисъл.
Тук си, за да имаш свободата да си себе си.
Тук си, за се учиш, да страдаш и да се радваш.
Тук си, защото трябва.
Ние се намираме в една огромна игра. Някои ходове пред нас, винаги значителните, са нагласени така, че да запазят ритъма. Ние можем да се нагласим според тях, намирайки най-хубаво нещо.


Почети. Винаги ме успокоява.

Момиче на 17.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker