Прекалено съм срамежлива и това ми пречи.
преди: 5 години, 5 дни, прочетена 1150 пъти
За 1ви път пиша в този сайт и се надявам да намеря помощ. На 14 съм и тази година след по-малко от 2 месеца правя 15 и за тези почти 15години не ми мина срамежливостта. Страх ме е да си говоря с хора, защото ако кажа нещо глупаво ще ми се смеят и ще кажат на всички. Винаги съм била тормозена в училище заради това. Сменила съм доста училища до сега и никъде не са ме приемали такава каквато съм. Била съм подлагана на физически и психически тормоз(особенно) и все още съм някак тормозена но новият клас е по-различен от старите и по-рядко ме тормозят. Мама е приятелка с майката на едно момиче от моето училище което е 10клас. Момичето е много умно и мило, обаче все като я видя по коридорите ме е срам да и кажа нещо. Не само с нея съм така, с всеки съм така. Мама ми казва да поздравявам хората, защото ако не го направя ще е грубо и невъзпитано. Като бях малка в детските си години бях толкова самоуверена и лесно създавах нови приятели, но бях тормозена и това явно ме промени. Може би не само заради подигравки станах такава, защото имам проблеми с баща ми който е алкохолик и за него не съм важна. Като бях малка, понеже нашите са разведени аз ходих при него за някоя друга седмица или месец(както е по протокола). Мразих да съм при баща ми, защото когато правих бели без да искам той много ми се караше. Винаги съм се крила от него някъде и съм плакала с часове и все си мислех как искам да отида при мама и да я прегърна, защото тя осъзнаваше тогава, че всяко дете прави бели и не ми се караше. Явно и това е оказало фактор за да се стахувам да говоря с хората. Много се мразя заради този мой проблем. Нямам социална фобия, защото поне в магазина мога спокойно да си поръчам каквото си искам. Просто като си говоря с хората от стах да не кажа нещо грешно аз заеквам и ръцете ми почват да се потят. В училище заради това, че не отговарям на въпросите съм на път да завърша с по-ниски оценки от 1вият срок. Даже учителите са разочаровани от мен(те не знаят за страха ми) и не са очаквали от мен да пропадна така. Напоследък съм доста депресирана, защото не мога да завържа нормален контакт с хората, провалям се отвсякъде и всички са разочаровани от мен. Искам да плача, но не искам майка ми да разбира за тези мои проблеми. Имам 3 приятелки и с една от тях имаме горе-долу едни и същи проблеми. Постоянно съм тъжна в училище заради това и знам, че е тъпо ама съм чувствителен човек който прекалено много мисли за всичко лошо. Мисля да посетя психолог и да поговоря с него. Наистина искам всичко да престане. Всеки ден си казвам, че ще съм по-самоуверена но съм си същата. Най-гадното от характера ми е, че когато се прибера от училище и мама ме изнерви аз почвам да се държа както са се държали с мен в учлище(много грубо) и после много съжалявам.

Мога ли да се отърва от този мой проблем? Ще се подобря ли ако поговоря с психолог или завинаги ще съм такава загубенячка?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 5 дни hash: d7f40201d3

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И аз съм така, с времето се пооправят нещата. Не го мисли дали ще кажеш нещо глупаво, хората мислят предимно за себе си, друготе много не се вълнуват какво ще кажеш и т. н. Не се притеснявай.

 

...

преди: 5 години, 5 дни hash: 8706d038cc

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз също бях така сега съм на 20. Не говорех с никой в училище защото ме исрамше не от страх, а от срам и аз не знам защо. Сега се промених. Мисля че трябва да потърсиш психилог защото на мен ми беше мн трудно до 12кл без промяна. не потърсих помощ и така си завърших. След това си казах вече съм на 18 не може така. Надявам се да го преодолееш успех

 

...

преди: 5 години, 5 дни hash: 02f8425739

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   И аз съм така мило момиче, но съм доста по голям от теб - на 26 съм - като бях на твоите години всички ме избягваха

 

...

горе^

преди: 5 години, 4 дни hash: dcb657ee3c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ти май трябва да СТАНЕШ психолог, точно такива хора който са преживели такива случки стават доста добри психолози. Пък и като знаеш, че хората идват за да им помагаш ще ти е много по-приятно и уверено. Просто си постави някаква подобна такава цел и не отделяй за такива неща много време, почти винаги новите ученици са тормозени колкото и странно да ти звучи. Тази година дойде едно доста красиво момиче, и в момента е едно от най-мразените момичета в класа, или просто някой набележи ли те лошо става. Апък хората понякога от скука се заяждат, дразнят и обиждат. Ако всички го приемаха толкова лично, то тогава всички хора трябваше да са комплексари, това вкючително и на много красиви хора не импонасят обиди, стават доста големи комплексари, който се озлобяват към всички и обиждат, а пък за момчетата да не говорим те ако не се подиграят на някой не са те.

 

...

преди: 5 години, 4 дни hash: ee22f0df34

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз бях също долу горе така. Смених си класа само като влязох в гимназия. Бих казала, че съучениците ми не ме нехарсват

 

...