Щастието е за другите , но не и за мен
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1196 пъти
Здравейте драги читатели!
От много време насам съм във дълбока депресия. Всичко около мен и във мен е объркано. Родила съм се в едно буквално лудо семейство. Баща ми е отчасти луд със един инсулт, имам сестра по - голяма от мен, която е със шизофрения и сама не може да излиза навън. Майка ми гледа всички и от толкова години насам не се отказа да се бори, зарявайки себе си много надълбоко. Постоянно си мисля как след време ще я гледам аз.. обичам я, но ми се плаче.. личния ми живот, моите деца след време, какво ще стане с тях? Ами работата? Как ще работя като сестра ми има припадъци и трябва да има постоянно някой до нея? Тези въпроси ме измъчват.. Отделно съм се превърнала в една развалина.. Не мога да си намеря читава работа.. за човек, който наистина ученето и езиците не му вървят, освен продавачка.. и чистачка.. какво друго? А и съм се родила с две леви ръце и никакво сиво вещество.. нито съм умна за да използвам този фактор, някъде в моя полза, нито съм супер красавица и достатъчно оправна за да се бутна някъде. По отношение на любовта.. Имам човек до себе си, който само ми се подиграва, че за нищо не ставам, ревнува ме жестоко, не желае по никакъв начин да разнообразяваме това прекалено сиво и тъжно ежедневие. Той работи, изкарва пари, но спестява до стотинка. Даже няма и какво да си говорим, а сме от 3 г заедно. Всеки ден скандали и т. н. Нямаме общи теми, той не знае даже кой ми е любимия филм или любимото списание. Не се интересува. За него, важното е да му сготвено, изчистено и задоволено вечер преди да заспи. Не се чувствам пълноценна с него. Пробвах да го разкарам, но става сложно, без коментар. А по отношение на приятелите ми - хаха къде са и кои са? Хората, които най - малко очаквах просто решиха, че имат други интереси или егото им стана твърде голямо. Когато почина роднина, никой не изказа и съболезнованията си.. знаеха, но не се обадиха.. все тая. Болката беше голяма, загубих прекалено скъп за мен човек. И нито ”приятелите”, нито приятеля ми бяха до мен. Бях сама с мъката си, плачех и се обвинявах. Сега също плача, този човек го няма, а ми даваше от своята безценна енергия за живот. Не мога да кажа, че не съм изпитвала щастие през живота си. Имала съм пари, забавления, разходки, пътувания, целувки, прегръдки, дрехи, любов, радост, късмет и тн.. Но вече не.. Обичам майка си, тя е любяща и всеотдайна.. нямаща, но винаги даваща. Заради нея живея.. но знам какво тегло ме чака и със съвкупност от всичко останало - ад!
Няколко пъти обмислях самоубийство, мисля че не съм се родила, когато трябва. А и нещастна не искам да бъда, писна ми. И който прочете историята ми и иска да ми каже - недей всичко ще се оправи, днеска така -утре не се знае или клишето работи и всичко ще е окей, не благодаря. Очаквам само един човек или повече от един даже, който ще вникне в моя проблем и ще ме разбере.
Ще се радвам и някой психолог, намиращ се случайно тук да ми каже, къде е проблема и евентуално дали да го посетя, преди разбира се да съм направила някоя глупост.
Спирам да пиша, излях си отчасти душата. Може и да е досадна историята, но имах нужда да го кажа. Лек ден!

Ж 25

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 9 месеца hash: 4fd09ccd28

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, от написаното личи, че имаш тежък живот. Бих искал да си зададеш въпроса, защо смяташ, че не си умна и красива. Някой натягва ли ти го ? Или ти сама така си решила. Ти в момента си на 25 години, виж какво ти харесва като професия, какво те влече. Започни да го изучаваш, било то видео уроци или книги. И ако си отдадена ще си намериш хубава работа. Успех ! М28

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: 48ef5beee3

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, Не се предавай, аз съм подобен на теб - имам висше, но много не ми се отдава умствената дейност, но изглеждам като много умен и разбиращ, също съм с две леви ръце, за мъж мога само да сменям крушки.... Радвай се на дребни неща като домашен любимец, филм, излизане сред природата, на книга. Със сигурност разкарай гаджето, изключителен егоист е. Гадно е как те мачка, че нищо не става от теб. Баща ми така мачкаше майка ми, а сега, години по-късно, тя поснигна не по-малко неща от него. Иначе пестенето не е фатално, дори е добре като имате деца да имате натрупани пари. Проблемът е, че егоистът ще ги пази само за себе си!

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: 8b7fbbefef

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   От авторката : До номер 1 - Благодаря първо че ми отдели време. Смятам така защото от много отдавна спрях да се развивам.. В училище, като бях учех.. изкарвах приличен успех.. имах и своите любими предмети. Но с годините проблемите във вкъщи, фалшивите приятели и тежката любов ми разказаха играта.. Преди можех да говоря например за създаването на българската държава, за коя река къде се намира, за Иван Вазов, кой е той, къде е роден и т. н ( това са само примери, а не конкретно ) а сега не знам. Наистина не знам. Освен с една дума, повече не мога да обеля. Деградация? Деменция? Или просто съм тъпа.. не знам и аз. Но наистина спрях да се интересувам от всичко и всички. Не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи.. мисля само за край на всичко. Не съм казала че не съм красива.. Напротив. Но не достатъчно за да ме хареса някой продуцент например и да започна да пея, дори и да не мога. До номер 2 - Благодаря и на теб за отделеното време! Да ти кажа вече дребните неща не ме и впечатляват. Много бих се радвала да имам куче, но нямам тази възможност. Чувствам че това ще ме успокои и ще ми даде малко смелост. По отношение на приятеля ми - не ме оставя намира. Неразбира. А до полиция не искам да се стига. За сега пробвам само с безразличие.

 

...

горе^

преди: 4 години, 9 месеца hash: 48a4e55c1c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Така си се вкоренила в сивото ежедневие и черните мисли, че и кран няма да успее да те изкара оттам. Само ти можеш да се спасиш, сериозна съм. У дома цари абсолютен хаос, неведнъж съм имала твоите мисли и притеснения. Не искам да вниквам в подробности, но ще ти кажа следното- всичко, което ми се случи, ме накара да променя погледа си над живота и да ценя по-високо спокойствието си. Във всяко клише има малко истина. И аз като теб бях изпаднала в една дупка. Бях потисната, защото наистина не съм от хората, които лесно се пречупват и се отдават на негативизъм. Не можех да проумея, как точно аз изпаднах в депресивен епизод и започнах да развивам някакъв вид социална тревожност. И тогава... о, тогава! Мой близък роднина почина, после започна неистова борба за имущество, което се случва на много семейства в интерес на истината. Загубата от смъртта ми понесе по-добре от онова, което последва. Аз няма да пиша за болката си от загубата, ще пиша за болката от отварянето на очите ми за живите. Видях в близките ми лица, за които не подозирах. Някои ме изненадаха положително, а други ме разочароваха за цял живот. Същото се случи и с приятелите ми. Имаше такива, които идваха до мен и мълчаха. Беше им некомфортно, никак не можеха да ми помогнат, но стояха и слушаха с часове. Част от тях съумяваха да ме успокоят. А други се покриха и ме избягваха. Тогава имах връзка и приятелят ми помогна много около погребението. Той гледа децата в деня на погребението, разчисти след това заедно с нас, поднесе съболезнования. Всичко по учебник, но емоционално никакъв го нямаше. Не ме изслушваше, оставяше ме да плача сама, когато исках да е около мен. Тогава бях наранена, отказвах да видя нещата такива, каквито са. Отне ми няколко месеца да си стъпя отново на краката, а когато се случи бях безкомпромисна. Може би не е правилно, защото сигурно с теб сме коренно различни хора, но те съветвам да сториш същото. Давам ти единственият съвет, който ми помогна да изплувам да повърхността, а той е леко клиширан. Извинявай, не искам да съм банална, но само така мога да ти помогна. Премахнах всички токсични връзки, до последната. Всеки, който не е в състояние да изслушва и да говори за проблемите в отношенията ни, няма място в живота ми. Всеки, който лъже, алчен е, егоистичен е- далеч. Разделих се с приятеля ми. Нямах сили за това решение, но съдбата се намеси и пътищата ни се разминаха. Той си последва новите мечти, аз се върнах към себе си. Сега и двамата сме щастливи. Към края не можехме да си говорим, карахме се ежедневно. Не искам да го призная, защото той още е много важен за мен, но много ме дърпаше надолу, защото отношението му ме правеше тъжна. Не е виновен, не е искал да ме нарани, може да кажем, че изобщо не си пасвахме и нямаше какво да се направи. След раздялата ни страдах, но същевременно беше като да съм свалила тежък товар от раменете си. Чувствах се виновна известно време, докато и той не ми сподели, че му липсвам, но му е по-леко. Така разбрах, че само любов не е достатъчна за една хубава и градивна връзка. Останаха ми много малко приятели, но пък с всички се чувствах добре и не се натоварвах. Четох разни глупости, а'бе, книги за духовно развитие, психология, статии... както и да е, бях лабилна, но истината е, че ми помогнаха. Оттам взех идеята да изхвърля всичко, което носи негативна енергия. Обикновено чистя, когато ми е зле, онзи път направих много голямо почистване. Тук в сайта и други хора са давали този съвет, наистина помага. Освободих 3/4 от всички шкафове и места за съхранение в дома ми. След това си взех котка, за да се грижа за нещо и да го обичам. Както казах, в семейството ми е хаос, аз имаше за кого да се грижа, ама котката ме гледаше с любов през цялото време и ме правеше щастлива. Със същия успех можеше да взема куче, заек или морско свинче. Животните са по-тихи от хората, мен ме радват, та ако и теб те радват, вземи си едно пухкаво топче любов. Научих се да се грижа за себе си, както се грижих за останалите. Приемах чувствата си, не се опитвах да се правя на силна. Къпах се дълго, нищо, че ме чакаше работа. Вечер лягах и не мислих за проблеми, беше време за почивка и това е. Когато се почива се почива, когато се работи се работи. Научих се да ценя времето си като качество, а не като количество и това ме изправи на крака, нищо друго. С каквото и да се занимавах на момента, аз отделях цялата си енергия само за него и за нищо странично. Запознах се с нови хора, пред които бях наистина себе си, нямах маски. Допаднахме си, сприятелихме се. Те никога не са ме съдили, големи сладури са, много са добронамерени, харесвам ги. Човек наистина привлича себеподобни. Преди бях негативна и около мен беше пълно с негативни хора. Сега не мисля за лошото повече от необходимото и около мен има такива хора. Много е важно да не чувстваш отговорност и дълг към близките си. Ако помагаш, правиш го само с любов и от желание. Не си длъжна на никого за нищо. Спрях да се чувствам длъжна да отида някъде, да купя нещо, да слушам неприятни разговори, да обсъждам лоши неща. Без компромиси. Като не искам да слушам, казвам си. Ако не искам да направя нещо, отказвам. Никой не е в състояние да те принуди да бъдеш нещо, което не си или да направиш нещо, което не искаш. Ти позволяваш на другите да те ангажират и да те тровят. Очаквах, че хората ще започнат да странят от мен, но се случи точно обратното. Когато се разделих с приятеля ми беше много тежък момент, защото междувременно се развиваха доста сериозни проблеми. Бях седнала на една пейка с колега и той ме попита, дали се страхувам за предстоящото. Замислих се, после казах, че се вълнувам. Научих се да различавам вълнението от страха. Казах му, че вярвам, че всичко ще е наред и че нямам търпение да видя какво мога да направя от нищото. И този човек го спечелих с това изказване, той просто ме погледна и заяви, че вече ще идва само при мен, когато усети, че преувеличава и става негативен. Искал да попие тази философия, искал да живее така. Не е трудно да поемеш контрол над живота си, трудно е да пуснеш въжета, които си стискал дълго, а мястото им не е в ръката ти. Чувствах се виновна, тревожих се, не можех да се отпусна дълго време. И после откровено спря да ми пука. Цялата ми мара беше втасала, нямаше какво да губя. Започнах да си изпълнявам стари списъци с цели. Невероятно глупави цели, между другото- да си боядисам косата, да си имам домашен любимец, да започна да тренирам, да си правя по-често сок от лимони, да си купя килим, да си подредя чашите по височина, да си взема декоративни възглавнички. Тези ги бях писала на 17 години. Ей, желанията ми на 17 години ми помогнаха да се усмихна на 22 години. Преди това все имах удобни оправдания- да не си горя косата, нямам пари за котка, нямам време да тренирам, лимоните са гмо, килимите са скъпи, чашите все се разместват и файда, че съм подредила, за какво са ми възглавничките. Ама, не е така. Когато искаш нещо, полагаш грижи за него и не ти тежи. Всяко нещо има две страни, тогава гледах лошото и мислих, че не си струва. Напротив, струва си. Когато искаш хубавото, не ти дреме изобщо за лошото, не ти тежи, не ти се струва лошо. Трябва да започнеш да размишляваш по този или подобен начин. Като се самоубиеш какво? Бягаш от проблеми, които дори не са напълно твои. Подари си време за себе си, изпълни си малките желания, подреди си апартамента, ликвидирай токсичните връзки и виж какво ще стане. Не може 24/7 да си до сестра ти, има начини да работиш и да се развиваш. Не се притеснявай, че си глупава, в този живот с упорство и труд се постига много. Имам един колега в университета, който в училище се молеше за тройки. Той направи такава велика промяна със себе си. Беше упорит, стоеше за заверка всеки ден по цял ден, докато не я вземе. Накрая се обърна към мен и ми каза, че не е много умен и не е много добър, но пък е много упорит и дисциплиниран, което е достатъчно, че да успяваш и да научаваш. Дисциплината си я наложи сам, преди я нямаше. Съветвам те следното: Намери си любими добродетели и ги направи част от теб. Блъскай като луда за това, което наистина ти се иска. Когато имаш цел, просто седни да помислиш как да я постигнеш по начин, който отговаря на твоите принципи и след това действай. Много е важно да си целенасочена. Ежедневието не е сиво, когато знаеш защо правиш определени неща.

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: d0d26ceb21

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер 4 - Сърдечно благодаря! Прочетох коментара ти, още при самото му публикуване. И така всеки ден. Нямах думи с които да ти отговоря. Представям си какво ти е на теб.. Права си, така съм се вкопчила в този негативизъм и сиво ежедневие.. влезнала съм в един лабиринт и стоя на едно място, без да търся изход. Само задавам въпроси и се чудя, защо нищо не се получава. Наскоро прочетох дневника си в който съм писала още преди да навърша 18 г. Останах с впечатлението, че това което съм искала тогава, го искам и сега. Тоест, явно.. колкото и да ме е страм да го кажа.. единствената дума, която произнасям е ИСКАМ.. Вместо - ПОСТИГНАХ ГО. Чакам всичко наготово. Но не става така. Попаднах в страшна дупка и вместо да търся начин, как да излезна нагоре, аз си копая спокойно надолу. Даже и не полагам почти никакви усилия. Днес чух от майка си думи, които ме удариха много силно.. Няма да казвам какви, но беше права. Седя и бездействам, спя по цял ден, не излизам. Даже се успокоявам като спя. Колко жалко нали. Единственото което исках е един верен приятел. Да седна на една пейка и да му споделя. Той да ме слуша и просто да каже - аз винаги ще те подкрепям и никога няма да те оставя. Разбери ме, че тези думи щяха много да ми въздействат и нямаше да се намирам в това положение. Ти поне имаш, дори и един такъв. Някакси имаш на кой да си излееш душата. Аз нямам. Телефона ми отдавна не е звънял. Есемес - как си? никой не ми е писал. Нали се сещаш, че няма как да хвана някой непознат под ръка и да му кажа, какво ми е, що ми е. Без приятели човек е за никъде. Вчера примерно взех една книжка, почетох малко.. за секунди ми олекна. Разбрах че колкото повече мисля негативно, толкова повече отвътре всичко ме разяжда. Започнах да гледам на хората с ярост. Питах се, защо те имат щастие, а аз нямам. Не съм лош човек, напротив. Искам да излеза навън, но няма с кой. За това си седя вкъщи. Приятеля ми не иска да ме води никъде. Казва, че щом не работя, значи нямам как да отида някъде. Давал ми е пари, не ме разбирай погрешно, водил ме е понякога, но рядко. Казва ми че сама трябва да си излеза от положението в което се намирам, защото той не бил виновен и нямал как да ми помогне. Сега разбирам, че нещо трябва да направя за себе си. Кога и как не знам. Хем започнах да осъзнавам някои неща, хем продължавам да бездействам. Ще се радвам пак да пишеш номер 4 :)

 

...