 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Не знам какво да правя ;((
преди: 3 месеца, 5 дни, прочетена 482 пъти
Плс помогнете ми ходим с едно момче от 2 години ама наще незнят нищо за него пак и как да им кажа като ме е страх. Опитвала сам мн пъти да им кажа за другите ми връзки но те го приемат като престъпление. Аааа забравих да ви кажа че и сам с турска вяра но имам и приятелки които и те са като мен и тяхните родители знаят също. Незнам какво да правя ако кажа на наще че имам приятел сигурно ще полудеят а пак ако чуят че сме заедно от 2 години и че ги лъжа... (приятеля ми знае всичко просто чака да им кажа ама незнам кога..... ;( )
МОЛЯ, ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ моля ....
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Защо не искаш да знаят вашите, че имаш приятел? В това няма нищо лошо, няма защо да ти се карат и да се безспокоиш. Но ако смяташ, че е по добре така, не им казвай нищо, нека да не знаят :) Бъди щастлива с това момче и успех :)
2. Не си написала на колко години си. И аз като тебе съм от турски произход и знам какво ти е, тъй като моите родители са израснали на село, били са потискани от родителите си и сега въпреки, че живеят от доста години в голям град - още преди аз да се родя, си остават с консервативното си мислене - все трябва да се съобразявам с разни неща.
И аз в тинейджърска възраст, криех за всичките си флиртове, даже бих могла да кажа, че избягвах да тръгвам с момчета поради причината, че нашите го възприемаха както казваш ти едва ли не като престъпление. Но като станах на 20 год. си намерих сериозен приятел, който крих от тях 3 години. Не ме питай какви лъжи съм измисляла, за да излизам с него или да крия подаръците му. Понякога си измислях, че аз съм си ги купила, срещнала съм нещо евтино някъде, макарче нещата, които той ми купуваше не бяха много евтинки.
Та мога да ти кажа, че ако не си завършила училище им спести истината, тъй като родителите явно смятат, че любовта ще ни пречи на учението. Но пак решението е твойто, все пак ти най добре познаваш родителите си. При мен нещата са развиха добре нашите като разбраха, защото както подразбираш вече не съм малка, пък вече се дипломирах и от университета, та нашите най-накрая осъзнаха, че вече не съм малкото им момиченце, което да пазят. Пък и при нас турците има един такъв момент, желанието на родителите да си останеш дествена до свадбата, та и затова малко не одобряват, че излизаме с момчета от ранна възраст. Успех ти желая и повечко търпение и всичко ще се оправи с времето. Вие ако се обичате с момчето, ще издържите всички препятствия.
3. Тъй като нямам и ни най-малко понятие от турската вяра и какви закони има тя немога да ти дам голям съвет. Но според мен №2 е много права. Вникни дълболко в думите и ще намериш изхода! Успех!
4. На 17 години съм а приятеля ми е на 19.
5. Аз съм отново №2, след като разбрах на колко си, мога да ти кажа, че си трай все още. Разбирасе, че родителитети го приемат едва ли не като престъпление, това че имаш връзка с момче, тъй като те явно имат още други планове за теб.
Например орентирай се към продължаване на образованието или след като завършиш средното, си намери работа. Нека те да видят, че вече си независима и тогава може да им кажеш, ще го приемат нормално и всичко ще е наред. Това тяхно поведение най-вероятно е заради възрастта ви, най-вероятно те се страхуват, че една връзка може да попречи на развитието ти, страхуват се да не зарежиш училището или пък да откажеш да следваш по нагоре. Но когато мине този пероид, всичко ще е по добре, пък и ти ще си вече пълнолетна, което ще е в твоя защита пред тях.
Изчакай още година щом толкова си трала, пък ако започнеш в университет след един два месеца може да им кажеш, че си се запознала в университета с него. Пък ако толкова много се обичате може и да се ожените въпреки, че ще бъдеш студентка. Само не прави грешката да проваляш бъдещето си заради една любов и най-вече се увери, че момчето си заслужава.
6. Благодаря ти за съветите но и аз искам да не се крия от тях или от ниякои близки пак и все пак след една година ще сам на 18 и + това все още не мисля за женене а продто искам да знаят че си имам един приятел в личният ми живот и да ме подкрепя а не да се омъжвам за него веднага но имам аз една съученичка в моя клас и тя си има приятел и то от Турция ходят от 2 години и техните родители знаят и тои е идвал като моя в градани където живеем и приятелката и тя е на 17 и от моята религия но незнам защо толкова наще са против мен или по точно против момчетата имам и други приятелки пак като станат на 14-15 се отпушват отдолу , а това при нас това не може не че искам да го направя но като се сравнявам с тях имам чуството, че се чуствам изолирана от тях и затова се движа от моята категория повече неиздържам да се крия но все тръгвам да им кажа но го нямам този кураж все примълчавам все мълча все пак благодаря за съветите ти :))
7. От номер 2 и 5: Здравей отново:) няма за какво да ми благодариш, аз те разбирам много добре знам какво е да се криеш от родители, близки и познати. Аз мисля, че ти си доста зряло момиче за възрастта си, поради което след последния ти коментар стигнах до мисълта, че трябва да се разтърсиш от строховете си, да събереш малко повече смелост и да им кажеш на вашите. Кажи им точно това, което си ми написала на мен- че не мислиш да се жениш още, че искаш човек до теб, който да те обича и подкрепя и че не извършваш никакво престъпление като излизаш с момче. Обясни им, че в днешно време това вече не е толкова ненормално, че всичките ти приятелки си имат приятели, пък ако решиш им кажи, че си готова да ги запознаеш с твоя човек, за да се уверят че това момче не е някой от ония типове от които вашите искат да те предпазят според мен. Щом винаги си се опитвала да им кажеш, събери малко повечко смелост следващия път, пък да стане каквото ще. Помисли си кое би било най-лошото нещо, което вашите биха направили- да ти се карат (няма ли да можеш толкова да го понесеш, в края на краищата може да си струва), да те бият не мисля, че ще стигнат дотам. Пък ние децата можеби малко прекъляваме с нашия страх и спестяваме много неща, но родителите могат да реагират по различен начин.
Опитай да им кажеш, виж при мен- разтърсих се от страха си и им казах и не съжалявам. Сега се разхождам по спокойно без страх, че ще ме види комшийката примерно или леля ми, или там който и да е било. Хайде успех ти пожелавам, пробвай:) няма какво да изгубиш от това.
8. Мхм... мерси все пак много си мила с мен ;)
|
|
|
|
|
|
|
