 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Депресия
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1135 пъти
Здравейте, на 16 съм. Момче съм. От скоро съм в депресия, направо меланхолия. Имам проблеми и не мога да ходя добре. Говоря ужасно, не изглеждам добре въобще. Имам чувството че никой не ме харесва. В училище всеки си има гадже от класа, аз май завинаги ще съм на ръчна. Не мога да намеря полза от живота. Търся истински съвети, защото неща като: "не го мисли толкова", "не е вярно че си ненужен" "за всеки има някой който да обича" и прочие само още повече ме депресират. Знам че от мен не става нищо. Нито мога да карам колело, нито кола, нито мога да ходя, нито да плувам, тенис, футбол, тичане не. Това е заради една болест. Намислил съм да се самоубия като стана на 20. Сега ще ми е твърде гадно заради мама, но като порасна и ида в Бургас в университ, ще се евтанизирам в общежитието. Продават медикамент за евтаназия, идваш от Швейцария. Та не ми трябват коментари като"не си ли малък да се депресираш", или нещо такова. Много ми е тежко и проблема е много по сериозен от това което съм написал. Това е само основното. Психолозите само ме депресират още повече. Искам нещо наистина стойностно, което да ме откаже от самоубийство
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: bfbc18ce2f |
|
1. Здравей авторе, и аз съм така, само че съм на 19, не искам да те помрачавам, но и аз влезнах в нещо като Депресия на твоята възраст, но до сега не съм излязъл от това състояние, надявам се ти да успееш, да нямаш желание за нищо е един ужасен омагьосан кръг, просто няма за какво да ставам сутрин, и аз не съм имал приятелка до сега, но като гледам, и аз ще си остана на ръчки,пожелавам ти успех!!!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 292e08d5ed |
|
2. Няма нищо по-стойностно от това да поговориш с психолог, ако не намираш това за смислено: прав ти път... ъ, по-скоро: лека ти пръст. С това твое поведение не си нежелан само в обществото, но и по форумите. Нямаме полза от такива слабаци като теб в това общество. Стегни се!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: e6c128a0a2 |
|
3. Аз съм на 22 момче. На твоята възраст бях същия,но освен депресия съм и асоциален и сега съм сам,като куче. Нямам работа,нямам гадже само един приятел. В училище странях от всички. Жените не ме харесват и не ме заглеждат. Това,което разбрах е че не трябва да страниш от другите,дори и когато не си перфектен. Може и да има хора,които ти допадат там. Говори със тях и излизай с тях,ако се социализираш сега до 1-2 години може и да си намериш гадже. После и в университета ще бъдеш по-уверен и там ще имам приятели и момиче. Ако вървиш по моя път, ще останеш сам и депресиран и после връщане няма назад. Постоянно се чувствам зле самотен съм и депресиран, незнам как да говоря с жена. Всичко е един голям ташак и на мен ми се самоубива,но не съм го направил. Не искам да преживяваш същото, просто не бягай от хората. Дори и да са лоши, стани и ти лош. Само не ставай депресиран и самотен, защото това е истинската смърт....
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 42efebb4ba |
|
4. Здравей! Кажи повече за заболяването, така е трудно да ти помогнем.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 022aeff894 |
|
5. Номер 2 - много помогна няма що, депресира го още повече. Авторе младите поколения са масово в това положение. И аз съм същата от години. Не знам на какво се дължи. Нито ти се живее, нито ти се умира, не ти се съществува въобще... Всеки ден попадам на такива хора. То е ясно, че проблема си е в нас, ама... Живеем в адски гаден свят и не знам защо на хората това не им пречи. Мисля, че ако депресията все още не е толкова сериозен проблем, в глобален план, то много скоро ще стане. Младежи ще слагат край на живота си и никой няма да знае защо...
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 860aee6b26 |
|
6. Здравей. Аз също съм изпадала в такива моменти. Дори в момента според мен е хубаво(ако не си го направил, разбира се) да кажеш на родителите ти как се чувстваш. В крайна сметка те те познават най добре. Разкажи им всичко от до. Може пък да се почувстваш по добре
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 1406942467 |
|
7. Не слушай другите какво да правиш когато взимаш някакво решение. Слушай вътрешния си глас.
Сигурно си свикнал да питаш някои хора: Сега какво, къде какво защо. Спри и се питай себе си от тук нататък.
От вътре може да искаш да направиш едно, но някой който си свикнал да питаш, всъщност да отидеш и да го питаш и да ти каже друго. Това със сигурност би те депресирало.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: e5313b0342 |
|
9. Здравей, съжалявам да чуя, че трябва да се бориш с това!
Аз бях на 13-14 когато започнах да получавам паник атаки и бях изпаднала в ужасна депресия. Днес съм на 20 и все още не е лесно, но ти обещавам, че с времето нещата ще се подредят стига да потърсиш малко помощ. Мисля, че трябва да споделиш на родителите си - това е трудна възраст в която се заформяш като характер и имаш нужда от подкрепа! Опитай с психолог, няма нищо срамно в това, аз ходих. Буквално ще можеш да споделиш и ще получиш някои прекрасни съвети.
Иначе, опитай да си набележиш някакви цели за бъдещето и завържи нови запознанства с хора, които няма да те натъжат повече. Просто помисли какво би искал да направиш, за да живееш добре и да се чувстваш добре и го преследвай смело. Чувството на постоянна апатия е ужасно, но живота е пред теб и още много хубави моменти ти предстоят - не се предавай!
Късмет!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
