Споделена история от Тинейджърски |
Приятелството - бушуващ океан
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1489 пъти
Здравейте! Искам да ви споделя и да ви попитам за мнение. С едно момиче сме от няколко години приятелки. Отношенията ни са много интересно нещо. Много добре се разбираме, даже чудесно, внимателни сме една към друга, но както на всички ни е ясно - в едни взаимоотношения си има и премеждия, няма как. Важното е, как ще се справят тези души в такива моменти - заедно или... Затова за мен е много важна комуникацията. Старая се да общувам така с всеки на когото държа, но с нея се чувствам все едно пренебрегва този важен принцип за мен. Въпреки че се разбираме много добре повечето време, когато се случи нещо, от която едната от нас видно е леко наранена, това се премълчава все едно е някаква деликатна тема, която не трябва да се засяга и продължаваме напред все едно нищо не е станало. Аз не знам какво мисли по този въпрос, но не го правим, може би точно, защото не сме го правили досега, а и може тя да не харесва този вид дискусия. Наскоро направих нещо, след което нейното поведение се промени доста. Пътувахме с приятели и аз не я поканих. Тя знаеше, че ще пътуваме и съм сигурна, че съм я засегнала като не съм ѝ предложила. Щях да ѝ предложа - седях до нея и точно, когато щях - една мисъл мина през главата ми - че тя няма да иска изобщо да дойде с нас - заради студеното ѝ поведение в последно време, а и се сетих, че тя беше казала, че не пътува с автобус. Това ме спря вътрешно. Аз много съжалявах и все още, че поне не ѝ предложих, пък тя ако иска да идва. Е да, но няма как да върна времето назад. След това тя почна да се държи изключително дистанцирано и студено. Стараех се да поддържам връзка с нея, макар и онлайн, но държанието ѝ не се променяше. Около седмица след това имахме да правим проект заедно, но тя няколко пъти каза, че не може и най-накрая като се уговорихме и тя каза, че някой от семейството ѝ се е разболял - влязох ѝ в положението, разбира се, но начина по който ми го написа беше все едно не иска да го прави с мен и си търси някаква причина затова. В крайна сметка се чухме за проекта, връзката беше лоша, затова проявих търпение, а накрая връзката като се разпадна тотално тя каза "да си го правя сама". Аз си запазих добрия тон и разбрахме да си го правим поотделно. Няма никакъв проблем, но с такъв тон (нейния)... Няколко дни след това тя отсъства от училище. По принцип всеки път когато тя отсъства, аз се чувам/си пиша с нея, за да разбера как е, което тя между другото не прави често, но този път аз не го направих. Исках. Не го направих, защото тя след като си промени така държанието, аз не исках да ѝ "досаждам" - на моменти буквално така се чувствах. Аз не знаех причината, поради която отсъства, а я разбрах от едно момиче, което каза на класната ни, че тя е болна. Момиче, което моята приятелка държеше настрана от себе си и ми е говорила за нея. Явно са си станали по-близки, окей. Държанието ѝ се смекчи за определен период и аз си мислех, че нещата се оправят малко по малко, но имахме един час, който отново ме изкара от тези ми илюзии - в този час си споделяме и говорим с примери от личния си живот някой път и този път се стигна до там, че тя сподели пред учителката и съученици, че родителите са най-важните, а приятелите всеки един момент могат да се обърнат срещу теб. (така е) И тя даде пример как наскоро била болна и някои хора хич не са я потърсили и все едно, че те даже искали тя да се разболее повече едва ли не. Била се учудила на хората, които тогава ѝ обърнали внимание, учудила се - момичето, за което говорех по-нагоре и една нейна приятелка. Всички споделиха мнението си и накрая аз казах, че обаче не трябва да забравяме, че сме хора, а те правят грешки - това ни прави хора всъщност. Може да сме осъзнали грешката си, но да не знаем как да постъпим, а и няма как да върнем времето назад. И в крайна сметка излиза, че моята приятелка хем ме държи настрана, хем иска да я търся, а тя самата, дори не е постоянна в това, както тя изисква от другите. Скоро ще излизам с нея и се чудя дали да засега темата и помежду другото да ѝ кажа, че наистина съм искала да я поканя, но съм се сетила, че тя не пътува с автобус. Така хем ще бъда честна, хем след това ще видя дали ще има някаква промяна в нея. И все пак каквото стане - аз не мога да насилвам нещата - големи хора сме и можем да преценяме. Вие какво мислите по въпроса?
|
