Имам спешна нужда от помощта Ви!
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1426 пъти
Здравейте на всички! Пиша това с болка в сърцето, объркан ум и поне 1 година в мисли дали да пиша тук. Е, в крайна сметка се престраших. Попаднах в такава ситуация, че имам наистина нужда от съвет и насоки. Ще съм Ви много благодарна! Момиче на 21 години съм, от малък град, в който няма никакви перспективи за развитие, започване на работа и общо взето НИКАКВО бъдеще. До 18 годишна възраст живях с баща ми - абсолютен алкололик, който от малка упражняваше психическо и физическо насилие над мен. Повтаряше ми всеки ден, че не става нищо от мен, че съм боклук, че никога няма да си намеря работа, защото съм психично болна, идваше в стаята ми вечер, когато се напие, за да се заяжда с мен, да ме обижда, да ми посяга... След развода с майка ми поради тормоз той не можа да го преживее и я намрази безумно, както и мен, но поради някои обстоятелства се наложи да остана да живея при него. Постоянно ми повтаряше как приличам на нея, че съм същия изрод като нея и какви ли не обиди, които ме е срам да напиша. По никакъв начин не съм го провокирала, винаги съм избягвала да говоря с него, но умираше да се заяжда с мен за какво ли не. Все пак, всеки преживял подобно нещо знае, че на един насилник не му трябва причина за да проявява агресия. Бях смачкана, с ниско самочувствие, качих 20 килограма от нерви, притеснения, плач, тревожност и грешката ми беше, че тогава не споделих на никого, а ходих с усмивка на лицето навсякъде, никой неподозиращ какъв ад преживявам.
В момента живея с майка ми, която през годините ме е молила милион пъти да направим нещо по въпроса, да пуснем оплакване срещу него, но аз от страх винаги отказвах... Репутацията на баща ми в малкия ни град е перфектна, познаван като човек с много добро сърце и който дори ''на мравката път прави''. Има много връзки, полицай е, и именно поради тези причини на по-късно подадените от мен жалби срещу него не се обръщаше внимание! В полицейския участък ме гледаха с насмешка и погледи, които едва ли не казваха, че няма смисъл да си правя труда и да си търся правата, защото няма да постигна нищо. Звъняла съм на номера за спешни случаи, но разбира се без успех, водих дело за домашно насилие, което пак се оказа в негова полза, защото през цялото време се подсмихваха с адвокатката му и съдийката не спираше да измества фокуса от главния проблем. Не приеха жалбата ми за ограничителна заповед.... Все пак този съд е на принцип ''с връзки'', а баща ми ги има. Скоро изпрати на майка ми заплашително съобщение за убийство, а за мен е казал, че ще ме потроши... Разказал е на целия град какви ли не небивалици за мен и всеки път когато излязох навън ме гледаха странно и се държаха с мен, все едно съм някое нищожество. До момента, в който последното ми излизане навън беше в началото на 2020г. Рухнах. Не издържах. Останах без приятели, всички започнаха да ме отбягват, чувствах и чувствам, че да живея този живот е безсмислено.... Искам този ''човек'' да си получи заслуженото веднъж завинаги, искам да спре ужасния страх, който изпитвам, помисляйки си как ако изляза навън ще го срещна (понеже той минава през моята улица по 100 пъти на ден), искам да живея нормален живот, млада съм, искам да уча висше образование, да се развивам, а нямам никакви средства за това... Искам да замина в по-голям град, защото това е единственото ми измъкване от този кошмар, но както споменах нямам нито средствата, нито познати, а психиката ми от думи като ''боклук, не ставаш за нищо'' рухна, и нямам самочувствието да започна работа, а ми се иска... Повярвайте ми, да пиша тук е единственото ми спасение надявайки се да получа някакъв съвет, защото наистина опитахме с майка ми всичко, но без успех. Нямаме дори роднини към които да се обърнем... А това, което разказвам е малка част от всичко случило се до момента. Искам този човек да бъде НАКАЗАН за действията си, не искам с майка ми да сме поредния случай на убити жени в тази държава поради потулване на случаи и пристрастие. Към кого да се обърна? От кого да поискам помощ и закрила? Как да замина в големия град, започвайки от абсолютната нула, без нито една стотинка и без познати? Ще съм благодарна от цялото ми сърце ако ми дадете някаква насока, съвет или координати на някого, който би ми помогнал наистина! Хората мечтаят за последни модели коли, телефони, скъпи вещи, а аз само да живея спокоен и нормален живот. Това е луксът за мен! Вероятно темата не е подходяща за категорията, но според мен тук има по-голяма четаемост, а и не това е от значение в случая. Благодаря на всеки стигнал до тук и отделил от времето си, за да прочете моята история. Надявам се да видя някакъв лъч светлина за толкова години в мъки. Пазете се и бъдете здрави!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 10 месеца hash: 37947c7051

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Справедливост ще има рано или късно, но дали ти ще му е въздадеш едва ли защото виждам, че си разбрала в каква държава живеем. Потърси съдействие от неправителствени организации потърси в нета и най най сигурната защита е публичноста тоест да търсиш съдействие от телевизии. Мисли вариант също колкото се може по скоро да се махаш от тази държава, вземай пари на заем от някой и изчезвай. Аз живея в голям град и тук нещата не са розови с работа наеми сметки. Най важното нещо е да не спираш да се молиш на Господ силата е в него и внимавай какво си пожелаваш

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: 71116121c0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Хей, ти си пълнолетна и можеш да избягаш. Отиди в по-голям град, но първо си намери работа и тогава. Сега всички интервюта се случват дистанционно, можеш първо да си подсигуриш работата и тогава да заминеш. Има и фирми, които ти плащат престой в хотел, докато си намериш кватира. Ако знаеш чужд език например, няма да ти е трудно с работата. Не казвай на баща си къде си. Просто излез от зоната си на комфорт и се осмели да го направиш, трябват ти само минимални средства за заминаване.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: cf874c33cb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Здравей! Много мъчно ми е да чета такива истории. Виждам, че си много грамотна и свястна жена. Много е жалко в какво посмешище се е превърнала държавата ни с тази липса на ред и беззаконието, от което страдат обикновени и честни хора като теб и майка ти. Не се отказвай, потърси работа и квартира в София, далеч от него, нека не знае нито къде си, нека не знае адреса ти и с какво се занимаваш. Опитай се да скъсаш всички връзки с него. Бих ти помогнал, само ако знаех как. Мога само да те окуража да не спираш да се опитваш - отвори сайт за обяви за работа и търси. Виж първонално за работа и в някой супермаркет например. Да, знам, че не е мечтаната работа, но е някакво начало, да взимаш някаква заплата, да можеш да си плащаш квартирата, да си стъпиш на краката. Тук, например, в нашия голям супермаркет в квартала почнаха наскоро няколко момчета и момичета видимо на около твоята възраст (знам, понеже ходя редовно да пазарувам там). Не се отказвай от целта си да учиш висше, млада си все още и времето е пред теб. Искрено ти желая нещата да се наредят!

 

...

горе^

преди: 2 години, 10 месеца hash: 0b91903eba

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравей! Моето детство и юношество минаха при много сходни условия и те разбирам перфектно! И моят баща пиеше и ни тормозеше, с тази разлика, че съм мъж вече на 25, а майка ми замина за чужбина след развода, за да не бъде около баща ми. Може да го осъдиш. Ако и майка ти свидетелства в съда думата и на двете ви с един добър адвокат ще е достатъчна и е почти сигурно на 100%, че ще спечелите делото. Разбира се, това няма да излезе без пари. Но като спечелите най-вероятно баща ти ще трябва да плати разноските по делото някакво обезщетение, с което да си започнеш живота на чисто. Другият вариант е просто да не се занимаваш с него и тотален игнор от живота ти. Аз честно казано така направих и чудно - с времето започна да се държи по-нормално баща ми и да търси контакт. Осъзнал е явно, че му трябва някакво семейство в този живот. Ако ще сменяш града може да заминете с майка ти да ви е по-лесно, защото сам в друг град и без пари да учиш хич няма да ти е лесно. Имай го предвид. Третият вариант е оставаш при майка ти и търсиш някаква работа - учителка, продавачка - нещо в града ти и живеете с майка ти двете и се подкрепяте. Успех, не се отчайвай! Тепърва ще ти се случват и хубави неща.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: b524b65aa5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Привет, недей да се отчайваш. След всяка буря изгрява и слънце. Млада си живота е пред теб. Било е писано да стане така, всеки има своите изпитания в живота. Това явно е твоето изпитание. Баща ти трудно ще бъде наказан, след като е полицай и разполага с държавната власт. Недей да се концентрираш в това той да бъде наказан, а в това да се спасите ти и майка ти. Виж в България, ако нямаш стабилни хора до теб е невъзможно да оцелееш. Там е просто джунгла и по-силния изяжда по-слабия. Света и границите вече са отворени. Вече е лято и има възможност за сезонна работа в Западна Европа. Има агенции, които ти плащат билета и усигоряват престоя. Потърси работа чрез тези агенции извън страната. Много хора така се спасиха и намериха по-добър живот на вън. Ако се установиш на вън опитай се да се задържиш. Най-сигурния начин е да си намериш стабилен мъж там, който се е установил и живее там. Не просто някой зальохан гастарабайтер, както имаше една тема тука до скоро, за нашенка влюбила се в берач на ягоди, който в последствие очаквал тя да го издържа, като се прибрали за България. Ако не си намериш мъж, трябва да успееш след сезонната работа да си намериш там постоянна работа. Само не се занимавай с мюсюлмани, цигани или чернилки. Както внимавай и с нашенците има и много боклуци сред тях. Винаги бъди водена от разума, а не от сърцето. За мен варианта чужбина е най-доброто за теб. Като се по задържиш може да дръпнеш и майка ти, да и намериш една работа и на нея там. А с баща ти остави господ да се разправя. Чингис Хан

 

...