Споделена история от Тинейджърски |
Какво да правя с него? Не мога да се откажа
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1308 пъти
Здравейте! ^-^ Благодаря предварително, че ще прочетете историята ми, тъй като е малко дългичка, но в случая подробностите са важни!
Аз съм момиче на 14 години, току що завърших 7ми клас и ме приеха в хубава гимназия.
В края на 6ти клас в класа ни дойде нов ученик от Англия. Аз по принцип съм малко срамежлива, но нещо ме прихвана и му писах още първия ден (тогава бяхме онлайн). Пишехме си по цял ден, но много се карахме, за което и аз понякога имах вина. Аз се превърнах в единственият му приятел в България. Не знаех много за него, криеше много тайни. Знаех само, че е роден в България и майка му е българка, а баща му Англичанин и че са разведени. Не знаех защо се е преместил обратно в България, но и не настоявах да знам, защото изглеждаше, че причината е доста лична.
Мина лятната ваканция и дойде 7ми клас. Още от първия ден той започна да се държи супер мило и сладко с мен. И постепенно аз се влюбих в него до такава степен, че всичко за което мислех беше той. Аз си спомням всяко хубаво нещо, което той е правил за мен. Искаше да излизаме на разходки в уличките до училище заедно в междучасията, купуваше ми разни дребни неща понякога, идваше на моя чин всяко междучасие, седяхме на една беседка заедно в дъжда, висяхме в коридорите късно след училище, за да сме заедно, ходили сме само двамата до центъра, по паркове, буташе ме на люлките, забавляваше ме, изпращал ме е до вкъщи и тн...
Имаше голям шанс да ме харесва, но естествено възможността просто да иска да сме приятели и да е мил с мен също е голяма, затова аз не знаех как да му призная без да разваля отношенията ни, защото не бих могла да преживея никога да не го виждам или чувам повече. Но годината приключваше и всички отивахме в други училища. Той определено не е добър ученик, не защото е глупав, а по-скоро депресиран и предал се. Едва завърши 7ми клас. Аз се опитвах да му помагам и напътствам с каквото мога. Знаех за многото му здравословни проблеми- един бъбрек, ADHD, сериозни сърдечни проблеми и други по-малко сериозни неща. Веднъж му стана много зле, заради една досадна съученичка и му се наложи да отиде при сестрата (аз стоях при него през цялото време) и там той сподели доста неща... оказа се, че баща му го е биел постоянно и го е заключвал в мазето, малтретирал го е и е веднъж се е опитал да се самоубие.
В училище всички го мразят и на екскурзията той изпадна в mental breakdown, заради съучениците ни
Последния ден в който го видях беше дипломирането. После ходихме на кино с някои други съученици и след това той ме изпрати до вкъщи. Така исках да го прегърна и най-после да му кажа, че го харесвам, но не го направих. Не смятах да се откажа. Заминах за Бургас (където съм и сега), а той за Русе. Продължих да си говоря с него и изглежда и на него му беше приятно. Един ден си викам "майната му, ще му кажа, и без това ако нищо не излезе няма да го виждам повече" И МУ КАЗАХ. Но той май не го схвана. Пишехме си всяка вечер понякога до 5 сутринта. Той най-накрая разкри по негови думи 50% от себе си пред мен. Вече разбирам, защо горкият е загубил надежда в живота. Той ми разказа в подробности на какво го е подлагал баща му и по какъв жесток начин го е пребивал. Не е имал телефон, не е имал играчки, не му било разрешено дори да гледа телевизия. Стоял е заключен в празна стая за да учи 24/7. Обичал е да чете, докато баща му не му е отнел и книгите. Не му е било разрешено да излиза, затова един ден след училище той и тримата му единствени приятели отишли тайно в гората зад квартала им, където било доста опасно и познато с много наркомани и убийци. Човек с бандана и качулка е искал парите им, но тъй като са нямали нищо, той застрелял двама от приятелите му, а той е успял да избяга на колелото си с един от тях. След това телата им са намерени обезобразени по брутален начин от полицията. Това вече е жестоко.... това е невероятна травма. Няма да изпадам в подробности какво му е причинявал баща му. Както и да е... не мога да очаквам, че на него му е до гаджета и тн. Първо трябва да обърне внимание на себе си.
Но така докато си говорим с часове и играем на истина или предизвикателство, той ме пита кой харесвам и аз отново му казвам ТЕБ. Той очевидно не ми вярваше. Каза ми, че много хора са се шегували с него така преди. Аз се опитах всячески да му докажа, че това не някаква идиотска шега. Той ми каза, че също ме харесва, но това не е добра идея и че аз мога да си намеря много по-добър от него. НО АЗ НЕ ИСКАМ ДРУГ. За жалост се оказа и алкохолик. Но никога не се е държал лошо с мен. Нямам намерение да го притискам, но искам да знае, че съм сериозна и ще съм до него, а пък той когато се чувства готов за връзка тогава. Казах му, че държа и на нашето приятелство и това също ме устройва (въпреки, че определено боли, но ще го преодолея стига да поддържаме контакт). Каза ми, че няма никаква причина да го харесвам и че той наистина е едно заблудено лайно, както го е наричал баща му
Сега той се опитва да ме накара да спра да го харесвам, защото това щяло да бъде "за мое добро". Но същевременно не спира да си говори с мен. Ще се видим когато се върнем в София, той каза че иска да ми даде нещо. Какво да правя как да го накарам да повярва, че наистина го обичам и не се шегувам?
Благодаря, че отделихте от времето си да се занимавате с моите проблеми! ^-^
|
