Защо още си нямам приятелка?
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1446 пъти
Здравейте! Аз съм момче на 18-годишна възраст и в началото на учебната година премнинах през доста трудности, защото аз съм ученолюбив човек и съм, ако може да се нарече "зубър на класа", а съучениците ми са пълната противоположност. Същевременно не се провеждаха часове по реда си и беше пълна анахрхия, и системата на преподаване беше на много ниско ниво.
Поради тази причина започнах консултации със психиатър, за да се справя със тези проблеми, и попринцип лечението има много добри резултати, но имам чувството, че на моменти не ми се живее и се комплексирам страшно много.
Изпадам в много депресивни състояния, защото усещам, че не съм привлекателен за абсолютно никого, още по-малко за момичетата, а се опитвам всячески да създам някакъв контакт с тях дали по интернет, или наживо, но безуспешно. Старая се да имам стил на обличане, хигиена, добро и интелигентно поведение, спортувам най-редовно, работя, помагайки във застрахователен офис, и дори понякога пускам анекдодни фрази, но не ми се получава.
Отделно преживях съкрушения в живота си тази година.
Ще съм много благодарен на хората, които се опитат да ми дадат някакъв съвет, защото не знам вече - или аз съм много зле, или светът е зле, или аз самия не правя нещо както трябва.
Още веднъж благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 9 месеца hash: 100319be3f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Като пораснеш, жените сами ще ти се свалят. Масово налитат на по-възрастни мъже

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: b128621a46

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   От самочувствието е. Споменаваш, че ходиш на психиатър заради хаоса в училище, но по- скоро ти пречи хаосът в твоя ум. Изглеждаш като свестен човек, но си преживял неприятни неща и сега не вярваш в себе си, което отблъсква околните. Ще се появи подходящо момиче, но ти първо трябва да станеш по- уверен и да не превръщаш приятелката във фикс идея. Някои хора не са имали гадже, а са с няколко години по- големи от теб, но невинаги се депресират заради това. Да се чувстваш добре в собствената си компания също е важно, а момичето и само ще си дойде в определен момент. Пожелавам ти късмет!

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 2c86e5b034

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   1. Почни да сваляш момичета без да ти дреме от резултата - просто за да се научиш какво може и какво не. Ако не стане бързо с някоя сваляй следващата. И да те отрежат не е страшно. И апове има от рода на тиндър така че начини да се впуснеш в това има много 2. Почни да тренираш и обърни внимание на дрехите си. Външният вид е най-важният фактор когато стане дума за свалки. 3. Щом си зубрач така или иначе в късните 20 се очаква да имаш доста по-високо доходи от връстниците си - подозирам ,че тогава ще са най-силните ти години за свалки така ,че не се притеснявай особено.

 

...

горе^

преди: 1 година, 9 месеца hash: 741dfa6048

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Препоръчвам ти да не слушаш глупостите, които ти препоръчва номер 3, ако реално искаш да имаш свястно момиче до себе си. Не се вманиачавай по това да си поставяш някакви цели , които трябва да се случат по план. Животът е непредсказуем и точно, когато най-малко очакваш-ще се случи да срещнеш момиче, с което да си допаднете. Аз също бях пълна отличничка в Гимназията, после и в Университета, мога да ти кажа, че най-важното нещо е да изживяваш всеки момент какъвто е, независимо добър или лош. В живота нищо не е случайно и всичко се случва в точно определено време, но не по план съставен от ума. Разбирам, че момчетата изживяват това, че нямат приятелка до определена възраст-твърде драматично и ми става тъжно, като гледам как се измъчвате -буквално за глупости... Ти не си на 50 г., успокой се, да не ти пука , че някои от съучениците ти се скъсват да се хвалят с коя били и т.н. Понеже съм Индивидуалистка до мозъка на костите си, за мен беше лесно да се чувствам прекрасно в училище, без значение, че всички около мен бяха с гаджета, натискаха се в междучасията, лигавеха се, виждаше се, че тяхното е просто -да имат с кой да са, за да не останат по-назад от другите, ха ха. Романтичка съм-точно толкова, колкото и Индивидуалистка , затова макар в последните години разни момчета и мъже, да се скъсват да ме свалят и да се провалиха много приятелства, заради желанието им за нещо повече от просто приятелство , до степен да се наложи да изтрия всяка своя снимка от фейсбук, защото очевидно много силно влияя и си е плашещо, като започнат да обясняват как от най-нормални разговори с мен се възбуждали и не знам си какво-да не обяснявам в подробности...и -нека не бъда разбрана грешно-няма проблем хората да те харесват, но зависи кой и по каква причина, с какви мотиви...Не си падам по някакви бройкаджии, които просто играят игрички с една крайна цел ....и толкова. Освен това, ще ти кажа, че-да, важен е външният вид, но нещото, което привлича много силно е-характерът на човек, интересите му, заниманията, поведението, дали се държиш с уважение, дали си искрен, как общуваш. Дано ти бъда полезна с коментара си, искрено се надявам. Давам ти пример с мен-винаги съм се чудила защо и с какво точно привличам определени типове, които са точно противоположното на това, което мен ме привлича-говоря ти чисто ,като характери , поведение..., защото ясно ми е на мен, че си падат по момичета без задръжки, на които не им е проблем да са поредната бройка в нечий списък и т.н. и ми е доста странно защо продължават да общуват с мен и при това-забележи- с мен се държат по различен от обикновеното си поведение- начин, държат се с уважение- дори когато са разбрали, че аз държа на просто приятелство и дотам. И винаги ми е било странно как въпреки това, не ме отрязват, а продължават да общуват с мен. Питала съм ги директно за това-отговорът е винаги същият и от такива по-големи от мен, и от такива-по-малки от мен или на моята възраст, без значение годините -казват-освен, че си красива , чаровна и сладка, заради характера ти-също. Винаги ме е забавлявало това, защото на моменти се е налагало да се държа доста своенравно и далеч от идеята за мило и тихо момиче-ха ха, аз съм си доста непредсказуема и дива понякога...Затова и ми е било странно на тяхната реакция-казвам си-защо, въпреки, че виждат, че не съм от онзи тип момичета, които те търсят, продължават да общуват с мен. Понякога в отговор на тяхното поведение и ненормален натиск и претенции спрямо мен и проявена ревност дори и то предвид, че сме уж приятели само и нищо повече , съм принудена едва ли не да се държа малко агресивно, колкото да се осъзнаят и да си имаме уважението все пак, а те по-късно казват-и като се държиш агресивно-пак си сладка, ха ха, умирам от смях. Затова и те съветвам-да не се подценяваш и да не си с някое момиче само, защото е решило да ти обърне внимание, а ти да си с нея, защото си се почувствал поласкан от вниманието. Уважавай себе си и чувствата си. Бъди с човек, който и ти харесваш, с който реално се привличате, не само физически, но и Душевно, Духовно...и има за какво да си говорите- неща , от които се вълнувате и двамата. Ако до момента нямаш приятелка, то вероятно е, защото си различен от повечето момчета в училище и не си падаш по някакви кифли, които се интересуват само от грим, дрехи, пазаруване и обсъждат момчетата-кой с какви мускули бил и т.н. Не знам защо си се осмелил да ходиш на Психиатър, ако искаш да поговориш за неща, които те тревожат-по-добре отиди на Психолог-поне ще знаеш, че са само разговори, а не разни Психиатри да ти изписват лекарства за тревожност и това още повече да ти задълбава проблемите. Според мен-си чувствителен човек и просто не понасяш примитивността и простотиите на някои хора, независимо дали са ти връстници или не, в резултат на което-просто те обзема тревожност и може би дори-паник-атаки. Можем да поговорим, ако искаш, добре влияя на хората, вдъхвам им самочувствие и увереност, но незнам дали ще публикуват коментара ми, ако напиша ел.поща за връзка. Бях писала преди време в друга тема коментар и там модераторът публикува ел. ми поща, за което съм благодарна, защото реално имаше смисъл от това , но наскоро писах коментар в друга тема свързана със здравето, не публикуваха коментара ми, защото си написах ел.поща, което ми е странно-знам, че сайта е анонимен , но в същото време видях и теми отпреди доста години-как са били допускани и публикувани коментари с посочен имейл адрес в тях. Както и да е, предпочитам коментара ми да бъде публикуван и затова няма да пиша ел.поща, ако вече ти имаш желание да поговориш с мен-пробвай ти да напишеш ел.поща. Но не се тормози с негативни мисли и разни Психиатри, моля те. Не се познаваме, но не мисля, че имаш психични проблеми, че чак Психиатър..., за разговори- Психолог по-добре. Дано не пиеш разни лекарства изписани от психиатъра за успокоение и т.н., защото по-късно това пак ще ти повлияе, всяка химия си има странични ефекти. Имала съм много трудни и крайно емоционални периоди в живота ми, доста чувствителна и емоционална съм и паник-атаки имах в годините , в които бях в Университета, но преодолях всичко сама-колкото и трудно да ми беше-намерих сили в себе си. Написал си, че работиш в застрахователен офис-може и това да ти действа депресиращо, особено ако го правиш заради натиск от семейството си, а не защото това те влече. Учила съм в професионална Гимназия по Икономика, после в Икономически университет , специалност Сечтоводство-както и в Гимназията, с по 5 изпита на семестър с разстояние от по 2 максимум 3 дни между изпитите и за всеки изпит по 42-44 теми. Учех като за световно, адски стрес, като на живот и смърт, направо не бях на себе си. В един момент ми писна и казах край-това не е нормално-и точно последната година преди да завърша се отписах, не прекъснах-а директно се отписах от университета. Цели 3 години се съсипвах от учене и старание и престараване, докато точно накрая преди съвсем да лудна от тая простотия- и зарязах всичко. Най-доброто решение в живота ми!!! Всички от т.нар. ми семейство, роднини разни и прочие бяха в шок-как така-аз отличничката, без поправки, със стипендия за отличен успех и толкова труд , старание , стрес и усилия, и накрая зарязах всичко. Няма да те лъжа-беше трудно-във финансово отношение беше кошмар, но вътрешно си бях, като преродена. Започнах да правя неща, които обичам и които ми харесват-пак беше трудно във финансово отношение, но нито за миг дори не съм поставяла жалките пари пред свободата, защото винаги съм си била Бохем по Душа, Свободолюбив Дух. Затова и пиша това, защото според мен ти си чувствителен човек и вероятно имаш някакви влечения в области свързани с изкуството, но подтискаш това и на външен план ти се отразява , като стрес. Може и да не съм права, все пак не се познаваме лично. Не знам какъв характер си и какви интереси имаш, но знай, че най-важното нещо е да работиш върху себе си-характер, самочувствие и т.н., а романтичната любов ще дойде в някакъв момент. Друго, което ще дам ,като съвет е-от мен да знаеш-свестните момичета се привличат от момчета с характер, индивидуалисти, които не се влияят от чуждо мнение, чувствителни и нежни , творчески личности, които се държат с уважение, а не като някакви жалки мачовци; по онези т.нар. мъжкари си падат само кифлите с 1 гънка в мозъка. Ще се радвам да напишеш нещо в отговор на коментара ми:)

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: ebc0239e4c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Виж сега, бил съм в твоето положение. В момента съм на 30 години с жена и деца. Ако не се лъжа дори на 20 години спах за първи път с жена, в което няма нищо лошо разбира се. Колкото повече се фокусираш върху тези твои проблеми, толкова повече те ще те преследват. Поне при мен се получаваше този ефект, дори прибягвах към алкохол, което естествено не ти го препоръчвам. Това с приятелката не си го поставяй като фикс идея. Просто си живей живота и бъди максимално спокоен, защото животът е пред теб. Първата ми приятелка дойде, едва когато спрях да търся жени под дърво и камък. И да, знам, че сега като 18 годишен смяташ, че жените са най-важното нещо в живота, но не са. Добре е, че си ученолюбив, дори и че си зубър. Учи и се развивай, защото след едни 10 години може да си на някоя много висока позиция, докато другите може да са общи работници. Не знам дали под "психиатър" не си имал предвид "психолог"... Хубаво е, че все пак търсиш някаква подкрепа при специалист, а не като мен на времето в алкохол с други непрокопсаници в парка.

 

...