 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Защо е всичко това?
преди: 8 месеца, 20 дни, прочетена 1903 пъти
Здравейте, на 15 съм. Отсега казвам, че в темата ми няма да има нищо позитивно, така че ще ви разбера, ако спрете четенето си дотук.
Откакто се помня, винаги съм била подигравана. За всичко. Подигравките към мен започнаха още от втора група в детската градина. Там ми се подиграваха за типичните неща, за които се подиграват малките деца - че нямам модерни играчки, дрехи, че съм грозна, че нямам приятели и т. н. След края на трета група ми се наложи да сменя детската си градина, защото семейството ми се премести. В новата детска градина обаче подигравките не закъсняха. В първите дни бях много добре приета, всички си говореха с мен, докато един ден едно момче не каза, че съм "луда кукувица". Това се превърна в "израза на раздора" и повечето от хората, които до вчера искаха да са приятели с мен и ми се подмазваха, днес вече се държаха с мен много гадно и ме подминаваха като прокажена. Имах само 2-3 приятелки, които се държаха добре с мен.
Тръгнах в първи клас. Тогава пък ми измислиха прякор "вещицата", заради снимката ми в бележника ми. Опитвах се да говоря с нашите, но винаги получавах един и същ отговор и той беше: "Ще те съсипват, ще те тормозят, защото ти им позволяваш! " Оплаквах се и на учителите не един и два пъти, но те не ми обръщаха никакво внимание, защото тези, които ме наричаха "вещица" бяха любимците на учителите (не е ясно поради каква причина). Имах само една добра приятелка тогава, която също беше изолирана от класа. Аз и тя, едва ли не, се бяхме превърнали в аутсайдерите на класа. А на тези, които ме наричаха "вещица", се гледаше като на авторитети, защото винаги си носеха някакви техни нови придобивки, с които се хвалеха пред класа. Реших и аз да опитам, защото си помислих, че това може би ще оправи проблема ми. Помолих нашите да ми купят някаква играчка, (не помня точно каква беше) те ми я купиха. На другия ден всички се струпаха на чина ми, за да гледат играчката и някои дори започнаха да ми се умилкват, за да им я дам да си поиграят с нея. Обаче, нали знаете - всяко чудо за три дни. След като на тази играчка й "мина модата", всички си върнаха старото държание към мен. И така, до четвърти клас, всички винаги намираха за какво да ми се смеят, защото просто се бях превърнала в мишена за подигравки.
След като завърших началното ми образование, се преместих в ново, по-елитно училище, защото реших, че там класа ще е по-добър. Да, но грешах. Отнасяха се добре с мен само първите два месеца и половина. След това пак започнаха да ме тормозят, защото един ден реших да пусна анкета в групата на класа, в която питах кой е любимия предмет на останалите. Едно от момичетата, които бяха т. нар. "лидерки на класа" избухна и каза "стига с тези простотии, такива анкети сме пускали 1000 пъти". Оттогава, те започнаха да ми се смеят. Е, имаше и такива, които ми бяха "приятели", но поведението им беше като на фурнаджийски лопати, буквално понякога беше очевидно как те се смеят в ъгъла, докато на мен ми се подиграват. Този път не споделих нито с нашите, нито с някой учител, поради две причини: първата е, че си мислех, че пак никой няма да ми обърне внимание, и втората е, че се страхувах, че другите ще разберат какво правя и ще ми се смеят, че съм някакво малко бебе, което чака от възрастните да го спасят.
Накрая реших да споделя поне на баща ми, който е разведен с майка ми (развели са се, когато съм била на 3) и живее в друг град. Исках да живея при баща ми и да уча в училището, което е в града, в който е баща ми. Накрая споделих с него, а после и с майка ми. След дълги увещания, майка ми склони да ме пусне да живея с баща ми. Мислех си, че там животът ми ще е приказка, защото бях останала с впечатлението, че тамошните деца са по-добри и възпитани.
Започнах на чисто живота си в новия, по-малък град. Бях вече в шести клас. Като цяло тази учебна година, в която бях в шести клас, я изкарахме почти цялата в онлайн обучение (знаете, заради коронавируса) и нямах много възможност да опозная съучениците си, но дори в краткото време, в което обучението беше присъствено, живеех с усещането, че новите ми съученици и училище са наистина по-добри. Разбирах се с всичките момичета в класа, даже бях и в две групички едновременно. Мислех си, че съм изкарала шестицата от тотото. Да, обаче всичко това беше твърде хубаво, за да е истина. В началото на седми клас се скарах с една от моите "приятелки", като повечето момичета минаха на нейна страна и историята се потрети. Все пак, едно от момичетата избра да застане зад мен и тя беше тази, която ми каза, че още от началото на шести клас почти всички са ми се смеели, но не са го показвали, защото "съм дала вид на чувствително момиче и не са искали да ме наранят". Беше ми много трудно да го преглътна. Тормозех се всеки ден, плачех, късах си нервите и се разстройвах. В средата на седми клас обаче нещата малко се нормализираха, защото някои хора започнаха да се държат сравнително добре с мен. Обаче, когато започнахме осми клас, някои хора напуснаха класа и аз се чувствах самотна. Тогава имаше много обиди, спорове и подигравки, но пикът дойде, когато без да искам изпратих на едно момче, съобщение "как си? ". Не беше предназначено за него, но в бързината си не бях погледнала на кого пиша и се оказа, че това е малкото камъче, прекатурило каруцата. По коридорите всички ми се смееха, че го харесвам (включително и самия той), а аз никога не съм изпитвала такова нещо към него! Стана като някаква сага, от която нямаше излизане. Все по-често започна да ме боли глава от нерви и се прибирах съсипана вкъщи. Леех водопади от сълзи, а единствените двама човека, които ме подкрепяха, бяха баща ми и най-близката ми приятелка, която обаче също се държи като фурнаджийска лопата. Преди няколко вечери, тя ми звънна. Оказа се, че тя е навън с приятели, но нейния глас беше този, който се чу най-малко. Оказа се, че между приятелите й е и най-добрия приятел на момчето, на което бях писала "как си? " неволно. Той не е никак интелигентен и през цялата вечер той ми говореше по много вулгарен, тъп и невъзпитан начин. Накрая той дори направи препратка към това, че в края на месеца ще ходя на един фестивал в чужбина, където ще участва Мбапе (да отбележа, Мбапе е моя "celeb crush") и изказването му беше приблизително такова: "Миличка, ще те заведа на концерта на твоята любов, където той ще свири на любимия ти инструмент, и ще му кажа да ти даде роза". (да отбележа, това, че Мбапе ще свири на любимия ми инструмент е вярно, но единствения проблем е, че този инструмент често се асоциира с мъжки полов орган, сами се досетете за кой инструмент става дума). Почувствах се много тъпо след това изказване и веднага затворих телефона. Но се зачудих откъде това момче знае, че ще ходя на концерта? Веднага се досетих, че може най-добрата ми приятелка да му го е казала (защото тя обича да клюкари) и посърнах много.
Лошото е, че през главата ми мина най-лошата възможна мисъл - самоубийството. Знам, че е грях да мисля такива неща, но просто имам чувството, че нямам друг изход - всеки ми се смее за всичко, правят от мухата слон, изкарват ме "секс-маниачка", обвиняват ме, че имам фетишизъм към музиканти и футболисти (такова нещо няма) и вече не знам какво да правя. Мисля за самоубийство, защото ако умра, всеки ще осъзнае грешката, която е правил с мен, докато съм била жива.
Понякога седя и си мисля - кой изобщо ме обича? Защо приятелите ми не са до мен в моментите, в които най-силно се нуждая от тях? Защо всички ме предават?
Не знам какво да правя. Като цяло пиша тук, защото не знам вече към кой да се обърна за помощ. Моля ви, не ми казвайте, че историята е измислена, защото не е така! Съжалявам, че историята е толкова дълга, но не можех да я резюмирам повече!
Ще помоля искрено модераторите да публикуват темата ми, защото тук е единственото останало място, където мога да поискам и да получа помощ и съвет! Разчитам на вас! Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 месеца, 20 дни hash: f451197eea |
|
1. Значи разбирам, че ти е тежко, но истината е че изключително голяма част от хората са абсолютни боклуци и ти ако ще да си перфектна (а няма какво да се лъжем никой не е и няма как да бъде), винаги ще си намерят някаква причина да ти се подиграват или да се държат лошо с теб. Защо го правят с теб, а не с някой друг може би се питаш? Честно казано мисля, че си чувствително момиче, което се разстройва, когато хората се държат неуважително (което впрочем е абсолютно разбираемо) и именно това ги кара да продължават. Хората, които нямат изключителни качества, нямат някакъв талант или нещо смислено в живота си, често прибягват до насилие (било то вербално или физическо) или различен тип унижения спрямо другите. Правят го поради простата причина, че страданието на човека отсреща ги прави да се чувстват значими или успели (понеже те нямат как да успеят в нещо смислено имайки предвид че нямат качества, таланти, интереси ако щеш). Запомни че един човек, който се чувства добре в кожата си, който живее в хармония със себе си, който е постигнал нещо в живота си, той не съди другите, не се подиграва, не унижава останалите.
Моят съвет към теб е да осъзнаеш че живееш за себе си, а не за другите. Тяхното мнение не определя човека, който всъщност си ти. Ако ти си убедена, че си добър човек, който се държи добре с другите, гледа да се развива максимално в живота, правейки добро за себе си и обществото, то каквото и да ти кажат другите, ти ще имаш тази вяра, че цялата тази злоба, която се излиза върху теб е неоснователна и няма смисъл да и обръщаш каквото и да е внимание. Намери своята страст в живота, нещото което обожаваш да правиш и съсредоточи цялото си внимание, време и усилия в него. Било то спорт, предмет в училище, изкуство или каквото и да е занимание. Развий го максимално, стани възможно най-добра в него. Това ще ти даде увереност и ще ти помогне да преодолееш трудностите в живота ти. Знам, че ще ти се стори наивно или невъзможно, но след време съм убедена, че ще намериш и свестни хора, който няма да се държат по този начин и ще ти покажат какво значи истинско приятелство.
Не се отчайвай, не си сама, нямаш представа колко хора са в твоята ситуация или са били в твоята ситуация на тази възраст. Тези трудности са помогнали на много от тях да изградят силен характер и след време да се реализират изключително добре в живота въпреки всичко. Надявам се да съм ти помогнала с отговора :)
Пиши ако имаш други въпроси
Поздрави
Жена на 30
|
| преди: 8 месеца, 20 дни hash: efb68a2193 |
|
2. И на мен като малка ми се подиграваха и ме мразиха без причина.
Моят съвет към теб е да не се доверяваш на никого освен на семейството ти. Всички приятели се оказват предатели. Знам какво е.
Спрях да ходя след тях и да ги моля и всичко се оправи.
|
| преди: 8 месеца, 20 дни hash: 891259f740 |
|
3. Здравей!
Виждам, че си още много малка, неориентирана и просто ти тежи, че си самотна и нямаш близък човек, с когото да споделяш и който да те разбира. Но това не е причина човек да се самоубива!
Всъщност причина човек да се самоубие - няма!
Защо?
Защото човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!
Ти си млада, здрава и права девойка! Нямаш причини да се отчайваш!
Знаеш ли, има хора в много по-тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.
Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца. Давам връзка към този уникален филм, казва се Форпост.
https://www. youtube. com/watch? v=29xuxhFueJg
Изгледай го непременно!
(Ако от връзката не се отваря - махни интервалите в нея, сайтът ги добавя автоматично. Или напиши в you tube - Форпост на български, каналът е Православна вяра. )
А за приятели и близки хора не се тревожи - ще си намериш!
Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!
Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живем в мир и любов.
Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.
Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...
Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...
А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...
Конкретните ми съвети към теб са следните:
Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.
|
| преди: 8 месеца, 20 дни hash: c397b9814d |
|
4. Донякъде те разбирам, защото и аз имах такъв период, но това са глупости, първо, да се самоубиваш, второ, защото няма причина, заради идиоти! Заеби всички, само верните ги остави! Намери си нормални хора. Може да се запишеш на някакъв курс/спорт и друго, за да се запознаеш с нови хора. Между другото - ти ли си онази, дето писа онази тема за Мбапе, че го харесваш и някои хора не ти вярваха, че е истина?
|
| преди: 8 месеца, 20 дни hash: 1486bf532c |
|
5. Трябва да бъдеш силна и да се опиташ да се справиш сама с проблема, щом учителите не могат да помогнат. Знам, че това е трудно, защото аз съм с горе-долу същия социален статус. Почвам 8 клас тази година. Нямала съм такива проблеми още от детската градина, но колкото по-големи ставахме с класа ми, толкова повече се заяждаха с мен и то сериозно-постоянно критики. Имах само 1 близка приятелка, която поне ми беше вярна.
Бяхме аутсайдерките на класа. Тя дори беше малко по-зле от мен, защото наскоро се премести в класа ни и не успя да се впише. Учителите ме харесваха, но просто нямаше как да ми помогнат кой знае колко, затова аз сама се заех с проблема. Приятелката ми нямаше достатъчно кураж. Просто казано-започнах да им отговарям на подигравките. Не мога да кажа, че стана много по-добре, защото номера е да не показваш емоция или че ти пука, а аз не бях много добра в това. Сега се местя в по-елитно училище и се надявам да не се повтори.
Важното е да не се отказваш, колкото и да е трудно. Не си заслужава да се самоубиваш само заради тях, пък и като цяло. Животът ти сега започва, можеш да направиш толкова много и да видиш толкова много. Не се отказвай и когато някой път се разплачеш защото не издържаш повече просто си спомни, че има и други като теб и не си сама. Късмет!
|
...
| преди: 8 месеца, 20 дни hash: c921c85856 |
|
6. Основния ти проблем е, че ти пука прекалено много какво казват или правят другите. Не трябва да е така - всеки си има 5-6 човека, които са важни за него (обикновено близките роднини и близките приятели) - за тях може да ти пука, за всички останали - не.
Какво значение има, че някой е груб или ти се подиграва?
Аз например в училище бях пълен отличник, носех очила, не пушех, не пиех - общо взето бях посмешище за класа и не само.
Само че като завършихме много бързо си намерих хубава работа, и се ожених за мацка, за която другите само могат да си мечтаят. Та извода е - игнорирай глупаците - това, което правят си е за тях, не за теб.
|
| преди: 8 месеца, 20 дни hash: 552df90aff |
|
7. 4, то се подразбира - ясно е, че е същата авторка. Стила на писане е еднакъв, и в двете теми се споменава въпросният концерт, и двете теми са грамотно написани и т. н. Честно казано, не знам защо някои хора си мислят, че е fake, историята звучи абсолютно достоверно.
А пък на тебе, авторке, ще ти кажа няколко неща - първо и най-важно - не бива да живееш за мнението на хората! Винаги ще има такива, които ще те подкрепят и харесват, и такива, които няма да изпитват тези чувства. Но е важно ти какво мислиш - все пак, постъпките са твои. Второ - ако наистина не искаш да си възприемана като марионетка, с която хората могат да правят каквото искат, трябва да докажеш, че си силна и че си повече от тях. Трето - сега ще ти кажа една малка мъдрост, която, ако си поне средно интелигентна, ще разбереш: Човек, който знае какво да прави със собствения си живот, никога не се бърка в чуждия. И четвърто - ако наистина си добра, умна и интелигентна - повярвай ми, има кой да те оцени. Хич недей съжалява, че не си като тези пропаднали типове, които се мъчат да те сломят. Събирай се с хора, които те приемат такава, каквато си. Това, разбира се, не означава да не се променяш. Но просто бъди такава, каквато си, а не такава, каквато хората искат да си.
М36
|
| преди: 8 месеца, 18 дни hash: 3b735d44b4 |
|
8. Един ден всичко ще си оправи, всеки ще получи своята карма. Не се самоубивай за нищо на света!!!!
|
| преди: 8 месеца, 17 дни hash: 5e22052f87 |
|
9. Здравей скъпа. Като човек, който е в същата ситуация като теб. Мила хората навсякъде са гадни и злобни, хората с всяка изминала година стават така, в България се толерират чалгарките и провокативните момичета, а ние свестните оставаме подиграни. Дори в чужбина отидох и пак отнесох подигравки и тогава осъзнах че човек където и да отиде ще отнесе подигравка. Просто трябва да се имунизираш срещу негативната енергия, която я има в класа ти. Дори ако се самоубиеш няма да им стане жал скъпа, дори ще те подиграват колко си слаба. Вярвам че все някой ще излезне правилния човек за теб. Просто повярвай. Според мен потърси помощ от психолог, може да ти помогне как да преодолееш травмата ти. И аз имам такава от старите ми и сегашния ми клас бях доживотно психически белезана, но в България никой не се интересува от менталното здраве, чадо. Дори собствения ми баща ми е казвал че като съм толкова нещастна, да взема пистолета и да се гръмна. Представяш ли си? Майка ми и баща ми ме подиграват, какво остава за чуждите хора. Такива са хората неумишлено искат да нараняват хората и после ние сме белязани и хората си мислят, че сме луди, не тормоза в училише ни направи такива. Дори вече ме е страх да се запознавам с хора …. Дано някой хора се замислят за действията си.
|
| преди: 8 месеца, 17 дни hash: ef3b88c883 |
|
10. От авторката - забравих да кажа, че имам и брат, който е 6 години по-голям от мен, и той винаги е живял с баща ми, защото при развода на нашите брат ми е поискал баща ми да се грижи за него. Сега брат ми е студент в чужбина, т. е. той учи в страната, в която ще ходим на фестивал в края на месеца. Та, исках да кажа, че го виждаме само през летата, защото само тогава той има време да си дойде в България.
Аз не му споделям за проблемите си, първо защото ми е ясно, че дори и да иска, той не може да ми помогне чак от чужбина, и второ, не искам да го тревожа. Благодаря ви за съветите, ще се опитам да съм по-малко чувствителна.
|
...
| преди: 8 месеца, 14 дни hash: ef3b88c883 |
|
11. Авторке, къде ще ходите на фестивал? Да отида и аз :)
|
| преди: 8 месеца, 13 дни hash: 7782d3cfbf |
|
12. От прочетеното разбирам, че ти цял живот си подигравана, а това е наистина ужасно... Бях чел и предишната ти тема и дори там видях как те подмятат, бъзикат и обиждат... Но ми правеше впечатление, че ти там винаги отговаряше с достойнство напук на онези, които те бъзикат, винаги ги поставяше на мястото им. Ако се научиш да го правиш и с хората, които ти се смеят в училище, ще е много добре. Ще те уважават и няма да смеят да те обидят.
Идва новата учебна година, а това е страхотна възможност да се промениш. Първо, щом си на 15 г., значи най-вероятно ще си девети клас тази година. Сега е време да им докажеш, че от изминалите осем години си се научила да си по-корава, да ти пука по-малко за мнението на хората, и да си достойна пред тях. Те може би винаги ще си останат такива простаци, но ти бъди силна! Както отговаряше с достойнство на бъзиците в онази тема, така го прави и с онези! Не се огъвай пред тях! Покажи им, че си повече от тях и че си силна! Аз не те познавам, но знам, че ти си по-интелигентна от тях. Хора като теб почти винаги успяват, а хора като тях винаги се провалят. И понеже разбрах, че с вашите ще ходите на фестивал, пожелавам ви приятно изкарване! Сигурен съм, че ще ти подейства ободряващо, а като се има предвид, че ще видиш и своя кумир, ще си още по-щастлива! Пиши после как е минало, ако искаш! Успех!
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: b7ba86abb0 |
|
13. Номер 12, защо пожелаваш успех на авторката? Да не е тя тази, която ще свири във фестивала, (който не е ясно дали изобщо ще го има) че й пожелаваш успех? !
Авторке, според мен никакъв фестивал няма да има, а със семейството ти само сте си прахосали парите на вятъра.
|
| преди: 8 месеца, 5 дни hash: acf9393e93 |
|
16. А ти като знаеш, че "най-добрата ти приятелка" обича да клюкарства, защо си й казала, къде ще ходиш и по кого си падаш? Сега като започнете училище, присмехът ще ти е в кърпа вързан. Най-малкото, ще ти се подиграват за това, че си падаш по негър.
|
| преди: 8 месеца, 31 мин. hash: e596f68f90 |
|
17. От авторката - забравих, че съм писала тук. И да, аз съм момичето, което писа онази тема. Честно казано се радвам, че модератора я изтри, защото не се знае колко още хора щяха да ме обидят незаслужено, след като не съм им направила нищо. Като говорим за онази тема, един от най-активните коментатори в нея (който явно е известен като анти-феминист в този форум) успя да ме депресира с коментарите си. Две от най-гадните му изказвания бяха, че въобще не съм на 15 години, а съм някаква 60-годишна баба, която само фантазира и си публикува измислените бози във форума, и че съм абсолютна патологична лъжкиня по рождение и лъжата била закодирана в ДНК-то ми, като съм се раждала, също така този анти-феминист ме нарече "курва", "самозванка" и т. н. Тези му коментари сериозно сринаха самочувствието ми, няколко дни плаках заради тях, абе гаден период беше.
Сега, в училище, всички вече знаят кой е моя celeb crush и пак ме бъзикат по коридорите, като се разминаваме. Не ми беше много трудно да вържа 2 2 и да осъзная, че момичето, което смятах за моя най-добра приятелка, им е разказала всичко от А до Я. Освен това, в последно време станах агресивна - избухвам за всичко, псувам, дори скоро се случи да ударя шамар на едно момче, което ме подиграва винаги, щом ме види, но някои неща не са се променили - това да плача всеки ден си го има пак. Просто мога да кажа, че съм изпаднала в някаква дупка.
Скоро аз, баща ми, чичо ми и братовчедка ми (дъщерята на чичо) ще ходим в чужбина, хем за да видим брат ми, хем за да отидем на по-горе споменатия фестивал. Надявам се това да ме разведри поне малко. И понеже всичко, което ми се случва, го тая в себе си и с никого не го споделям, смятам да разкажа на семейството ми какво ми се случва. Просто се нуждая от човек, който ме разбира, а не от такъв, който се върти като фурнаджийска лопата подобно на доскорошната ми "най-добра приятелка". А относно мислите за самоубийство - вече ги няма, поради ред причини.
Благодаря за съветите. Ако имате още - кажете ги.
|
...
| преди: 7 месеца, 25 дни hash: d46a0bc079 |
|
18. Нека да ти се подиграват. Поне ще ти е за урок да не споделяш лични неща с клюкарки.
|
| преди: 7 месеца, 24 дни hash: 672dc78d80 |
|
19. От номер 13 - не съм авторката, но минавам само да кажа, че не е имало никакъв фестивал с участието на Мбапе. Ако имаше, досега щяха да са се появили десетки, може би дори хиляди статии, снимки и клипове, в които Мбапе свири.
Авторке, мога да си представя колко голямо разочарование е било това за теб и за цялото ти семейство. Съжалявам за разочарованието, но такъв е живота - гаден и несправедлив. Дано Господ накаже тоя, дето е писал фейк статии и е развълнувал напразно хиляди хора по света.
|
| преди: 7 месеца, 22 дни hash: cc0a8a4eb1 |
|
20. Номер 3, айде спри да спамиш и да копипействаш един и същ коментар под почти всяка тема в тоя сайт. Даже не съм сигурен дали изобщо има тема, в която да не си писал тоя коментар, за тоя прословут православен филм. Защо съветваш другите да го гледат? ! С какво би им помогнал тоя филм? Ти изобщо знаеш ли дали авторката е християнка, че й препоръчваш такива филми? Ами ако авторката е атеистка, или, да кажем, мюсюлманка, защо да го гледа? ! Специално в тоя форум най-много мразя да виждам коментари от такива като теб - постоянно да копипействат едно и също нещо, без да се замислят, че с това което пишат може всъщност да навредят на четящите! Айде спри се малко вече, крайно време е!
|
| преди: 7 месеца, 21 дни hash: 71b5413d86 |
|
21. 19, живота ли й е виновен на авторката и на семейството й, че са толкова наивни и вярват на някви новини, дето от самолет личи, че са фейк? Извинявай, ама дори бебе няма да повярва на тва нещо. Не живота е гаден и несправедлив, просто авторката и семейството й са лековерни и тъпи. Нищо. Дано поне авторката се е видяла с батко си и дано са си прекарали добре.
|
| преди: 7 месеца, 15 дни hash: e596f68f90 |
|
22. Момиче, такива мисли като самоубийството не трябва и през ум да ти минават! Това да отнемеш собствения си живот е по-голям грях дори от това да отнемеш нечий друг! Изобщо не се самоубивай!
|
...
| преди: 7 месеца, 9 дни hash: 0cd3100661 |
|
23. Номер 19, малко се съмнявам да са се развълнували "хиляди хора по света". Аз изобщо не знаех за съществуването на тая статия и ако авторката не ни беше казала, сигурно нямаше да узнаем за статията докато сме живи. Ама аз се поинтригувах, потърсих инфо на английски и намерих статия, в която се казва, че всъщност такъв концерт ще има, но на 27 септември 2024, т. е. догодина. Изглежда ми легитимна, щото статията е постната точно от сайт за фестивали.
|
| преди: 7 месеца, 9 дни hash: ffff6ea849 |
|
24. Към хората, които са дошли тук само за да обсъждат Мбапе - абе хора, това е сайт за помощ, не футболен форум! Ако искате да коментирате и обсъждате тоя негър - отидете в някой футболен форум и там го правете, не тук! Вие май поставяте по-голям акцент върху Мбапе и мнимия му концерт, отколкото върху депресията на авторката! Да, ясно е, че не е имало никакъв концерт, то не се изисква много акъл, за да го проумееш. Ама ме дразни това, че сте дошли тук по-скоро за да обсъждате негъра, отколкото да помогнете на авторката! Това е мечешка услуга, хора! Ако искате да обсъждате неща свързани с Мбапе, казах ви - идете в някой футболен форум и там разтягайте локуми, не тук.
|
| преди: 7 месеца, 2 дни hash: 82219a2fc4 |
|
26. Аз не мога да разбера едно - какво им пука на тези твои съученици, дали си падаш по Килиан Мбапе, CR7 или Неймар. Ти си решаваш, това е твой вкус. Такива хора лично на мен винаги са ми били смешни, елементарни и простовати.
|
| преди: 6 месеца, 24 дни hash: 19b4817a28 |
|
28. От авторката - в този коментар ще разкажа малко повече за себе си, защото усещам, че съм пропуснала да разкажа най-важното.
Та, от малка съм много затворена в себе си. Имам чувството, че имам някакъв психически проблем, подобен на халюцинация - дори помня как имах група въображаеми приятели и постоянно имах чувството, че са до мен, смеехме се, правех се, че съм им учителка, крещях им, абе луда история.
Другото, което пропуснах да кажа е, че много лесно се обсебвам. Ако сте чели предишната ми тема, знаете, че преди около 2 години бях обзета от Ц. Н. от Ку-Ку Бенд и понеже видях, че сте ме питали защо точно от него, веднага казвам - дядо ми неколкократно ми отвори очите за това колко хубаво свирел Ц. Н. (което безспорно е така), аз го гледах няколко пъти и кошмара започна. Обремених всички с това и даже в момента някои от приятелките ми го мразят. След тази мания дойде друга, този път се вманиачих по любимата си учителка... Първоначално обещах на всички, включително и на себе си, че няма да се стига до мания и дори си го забраних. Обаче не успях да преодолея себе си и историята с мистър Цецко (както сега го наричам) не само, че се повтори, ами този път беше още по-лошо. Стигнах чак до намерения за създаване на фалшив профил, ходих всеки ден до къщата на учителката си, бях полудяла, дори баща ми ми каза, че ако продължа така, ще трябва да отидем на психиатър.
С две думи - от трън, та на глог.
След тези две меко казано страшни мании, аз съм се затворила много в себе си. Предпочитам да се тормозя себе си, отколкото да досаждам на другите с моите тревоги, проблеми и несгоди. Едвам се осмелих да кажа на баща ми, че харесвам Мбапе. Слава Богу, досега не се е стигало до това да съм обсебена и от него, и се надявам това да не се случи, защото просто ми писна да се обсебвам от някакви хора.
Говорейки за Мбапе - да, наистина нямаше концерт с него. Да, бяхме много разочаровани. Успяхме да видим брат ми и приятелката му, обаче се оказа, че концерт с Мбапе не е имало изобщо и даже като попитахме някакви хора дали ще има такъв концерт, те ни изгледаха много странно и казаха, че даже не били чували за такова нещо, защото такава новина не е била написана в нито един новинарски сайт. Преживях го някак си.
Когато се върнахме в България, вече бившата ми най-добра приятелка и компанията й много ми се подиграваха. Направо ми идеше да им ударя по един хубав шамар, но се сдържах, за да видя коя ще е следващата простащина, която ще измислят. За мое най-най-голямо щастие, тези подигравки не траяха дълго. Оттогава станах много скептична и не вярвам на почти нищо, т. е. вече съм на принципа "gotta see it to believe it".
От няколко дни пак се чувствам като че ли съм изпаднала в дупка, но странното е, че дори самата аз не знам защо това се случва. Мисля, че е или заради несъстоялия се концерт, който толкова много очаквах, или е заради това, че се опитвам да открия и разбера себе си, защото имам чувството, че не мога да го направя. Вече не споделям на никого, защото ме е страх, че може да е фатално. Моля ви, ако имате обяснение за това, напишете го!
|
| преди: 6 месеца, 23 дни hash: ef3b88c883 |
|
29. Авторке, брат ти да не би да учи в Испания?
|
...
| преди: 6 месеца, 11 дни hash: e596f68f90 |
|
30. Авторке, да престанеш веднага с твоите трикове и шмекерувания, че всички вече те разбрахме каква си!!! Видя, че някои хора се усетиха, че ти си авторката на онази вече изтрита малоумна тема с малоумно заглавие, малоумни коментари и малоумно съдържание, и затова написа нова тема, в която хитро се опитваш да си прикриеш безочливите, нагли и долни номера, дето ги правеше в предната тема. Даже си се опитала по някакъв начин да промениш представите на хората за себе си, жалвайки се като дърта баба, ама нещо май не се получи, защото хората вече подминават тая тема и дори не си правят труда да четат този роман, който си написала, а и не на последно място се подразбира, че си ти - достатъчно е хората да обърнат внимание, че е споменат концертът на Килиан Мбапе (който е толкова истински, колкото и тази тема) и пак ги има ония литературни и високопарни изкази, които въобще не приличат на излезли от устата на някаква 15 годишна тийнейджърка, ами на някаква 40 годишна самотна, бедничка, нещастна преподавателка по литература, с типичните оплаквания, че никой не я уважава. Няма да посочвам примери за такива думи и изрази, защото хората са достатъчно умни (за разлика от теб), за да ги открият сами. Ти може и да не си бабата-фантазьорка Саша, ама със сигурност не си толкова годишна, за колкото се представяш. Ето, ти сама си каза, че си същата авторка, писала гореспоменатата тема, ама пак не си призна за простотиите, които правеше, например да се правиш на множество различни хора и после да се оправдаваш, че брат ти ги бил написал. Като стана дума за брат ти, имам въпрос - наистина ли имаш такъв, или това е поредната ти лъжа? Защото тук споменаваш, че учел в чужбина от три години, а в предната си тема каза, че ти, той и баща ви гледате френски мачове заедно, т. е. брат ти живее в България? ! Няма да се учудя, ако и това не е истина - все пак, ти самата си толкова лицемерна патологична лъжкиня, че вече не останаха хора, които да ти вярват. Ама за едно нещо ти завиждам - богатото въображение. Според мен просто си си умирала от скука, чела си разни теми тук, взела си по малко от всяка, добавила си си и свои измислици и си си съчинила тази история, като настоятелно си замолила модераторите да я одобрят, защото няма на кой друг да се жалваш. Нормално е да няма - такива хора никой не ги иска в обкръжението си! Въобще не ми пука, дали си падаш по Килиан Мбапе, Кристиано Роналдо или Неймар, изобщо не ме дразниш с личните си пристрастия. Дразни ме това, че умело се опитваш да прикриеш каква лъжкиня си, за да може хората да имат добро мнение за теб. Ако беше мислила повече в предишната си тема, можеше сега желанието ти да се осъществи. Както ти казах вече, умираш от скука, нямаш какво да правиш и затови висиш тука и пишеш глупости с надеждата да те забележат.
Така че, мила ми авторке, мястото ти не е тук, ами в някоя психиатрична клиника, защото имаш сериозен психически проблем.
А модератора искам да попитам защо вече два пъти ми отказва коментара. Ще се радвам да отговори, ако обича, и да не обича - пак да отговори. Моля този коментар да се публикува!
|
| преди: 6 месеца, 9 дни hash: 67a9624605 |
|
31. 30, аз не съм авторката, но ако ще си го изкарваш на нея, няма смисъл въобще да пишеш. Никой не ти е виновен, че нямаш свой живот и работа, която да си гледаш. Просто си избиваш комплексите върху момичето, защото така е най-лесно да си вдигнеш самочувствието.
А към модераторите- коментар номер 30 нарушава всичките 4 правила на сайта. Не разбирам защо е публикуван.
|
| преди: 6 месеца, 6 дни hash: e596f68f90 |
|
32. От 30 до 31 - ей детенце, сядай да си учиш уроците, щото и ти ми звучиш като поредното малко лекенце, недоволно от критиките на възрастните. Аз си имам жена и деца, имам си работа (уважаван учител съм), а ти сигурно си един дол дренки с авторката - киснеш тука по цял ден и се опитваш да се направиш на по-умна от големите хора. Е, не си.
|
| преди: 6 месеца, 6 дни hash: acae98aba2 |
|
33. Еха 30, ти позна! Че съм детенце-детенце съм. А ти че си учител-не съм сигурна. Досега смятах учителите за добри и интелигентни хора, напътстващи те в обочението ти, понякога и в живота. Хора, на които да се възхищаваш и да вземаш пример, вдъхновяващи те да бъдеш по-добра версея на себе си. Е, явно ти си друг вид учител... Надявам се, че не наричаш учениците си малки лекенца, ако изявят мнение, различно от твоето. Може и да не съм по-умна от големите хора, не че съм го твърдяла. Мога да твърда обаче, че съм достатъчно интелигентна да изрязя мнение по въпроса-относително дипломатично и без да използвам обидни нарицателни, за разлика от Вас. А за кисненето тук ще добавя, че не аз написах обстойния коментар номер 30, който сигурно е отнел доста време от заетото Ви ежедневие.
|
| преди: 6 месеца, 3 дни hash: e596f68f90 |
|
34. А защо точно Килиан Мбапе? Не харесваш ли Гави, Верати, Меси? Какво им е на тях, че не ги споменаваш и ги подминаваш, все едно са болни от проказа? ! Извинявай ако те обиждам, но за мен последните трима са с класи над Мбапе, ако става дума за красота.
|
...
| преди: 6 месеца, 1 ден hash: e7f36d2976 |
|
35. Не разбрахте ли, че авторката харесва Мбапе, защото той в детството си е свирил на флейта, а авторката има фетиш към такива мъже... Който е чел предишната тема на момичето, знае че тя е харесвала двама други мъже, които също свирят на този инструмент... Няма лошо, всеки си има предпочитания...
Авторке, всичко е с цел шега, не го приемай насериозно :)))
|
| преди: 5 месеца, 25 дни hash: e596f68f90 |
|
36. Значи харесваш младото шампионче-негърче с името Килиан Мбапе... Ами, в такъв случай, не харесваш ли Роналдиньо? Той също е хубаво негърче, макар и не толкова младо... А някой друг от отбора на Петлите не те ли кефи? Щото там са негърче до негърче, а пък кой е по-стар, кой е по-млад, друг въпрос.
Така че, номер 34, кауза пердута е авторката да се влюби в някои от изброените в твоя коментар, щото 1) нито един не играе за отбора на Петлите или за отбора на Пари Сен Жермен, ами играят в други отбори. Ама иначе си прав/а. Като че ли авторката е заслепена от любов и не може да забележи красотата на Гави, Верати и Меси.
|
| преди: 5 месеца, 23 дни hash: e596f68f90 |
|
37. Номер 36, изключително тъпо, повърхностно и расистко изказване! Очаквах да зададеш и още по-тъпия въпрос "щом като харесваш мъже, които свирят на флейта, ти можеш ли да свириш на такава"? Пак добре, че го няма. Ама расистките изкази са не по-малко гнусни и глупави!
|
| преди: 5 месеца, 22 дни hash: e596f68f90 |
|
38. По-добре не питайте авторката дали може да свири на флейта, щото пак ще се опита да си измие ръцете, като не отговори на въпроса в инстинския му смисъл.
|
| преди: 5 месеца, 7 дни hash: 1c9eb37f07 |
|
39. От авторката - положението ми отново се влоши и сега ще ви кажа защо и как. Онзи ден едно момиче от състава, в който танцувам, ми прати снимка на един циганин плашило и ми каза "Ей този харесва ли ти? Защото ако ти харесва, мога да ти дам номера му". Аз я попитах защо ми го праща и тя каза "ами, защото забелязвам, че харесваш Мбапе, а той е малко черен". Аз се почувствах ужасно и я оставих на seen. Тя явно е разказала на всички, (защото има една група в месинджър, където са всички от състава освен мен) защото днес на репетицията едно от момчетата ми каза "заради теб си скъсах тениската на Мбапе, като разбрах, че го харесваш". Аз му направих stone face, но вътрешно се почувствах ужасно, да не говорим, че когато имаме репетиции, момчетата масово си позволяват да се гаврят с мен и най-лошото е, че дори и хореографката ни няма какво да направи, защото момчетата се държат като примерни джентълмени пред нея, а когато я няма, стават отвратителни. Подиграват ме, че нямам приятели, нито пък живот, на никого не му пукало за мнението ми, че винаги ще съм безгласна буква и т. н. Като цяло много лесно изпадам в депресии и въпреки, че се опитвам да приложа дадените ми съвети, просто положението се влошава...
P. S. Благодаря все пак за дадените ми съвети.
P. P. S. Не харесвам нито Роналдиньо, нито Гави, нито Верати, нито Меси. Харесвам Килиан Мбапе не защото свири на любимия ми инструмент, а защото просто ми е симпатичен, а и от всичките известни личности, които съм харесвала, мисля, че харесването на Мбапе е най-адекватно, защото например мистър Цецко (сещате се за кого пиша) спокойно може да ми бъде баща.
|
...
| преди: 5 месеца, 2 дни hash: 2146edaa6a |
|
40. Авторке, не те нападам, но искам да те попитам защо толкова много харесваш мъже, които свирят на флейта? Ако свириш - разбирам. Но от казаното и в тази, и в предишната тема добивам впечатление, че нито свириш, нито някога си свирила. Разбирам те, като казваш, че това е любимият ти инструмент, ама доколкото разбирам ти си харесвала трима мъже, които свирят на тази сребърна пръчка. Размисли в/у това.
И друго - не съм убеден, че Мбапе наистина свири на флейта. Търсих клипове и дори снимки в интернет, но нищо не излиза. Все повече започвам да си мисля, че този младеж изобщо някога е свирил.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
