Споделена история от Тинейджърски |
Токсично ли е приятелството?
преди: 5 месеца, 24 дни, прочетена 373 пъти
Здравейте. Момиче съм, тийнейджърка. След като чуете за какво иде реч ще си помислите, че въпросът ми е реторичен.
От известно време забелязвам, че с една определена приятелка имаме доста проблеми- постоянно се караме. Още от началото се е случвало да спорим. Не сме от онези приятелки, които не се карат никога. Това, което ме дразнеше в началото беше единствено, че постоянно ме съдеше за ВСИЧКО. "Защо не ти е оправена косата", "Защо носиш анцуг с риза", "Виж си ноктите". Първоначално нищо не казах, но ако някога са ви критикували постоянно знаете какво е. В един момент ми преля чашата и ú казах, че само ме съдя и ми писна. Малко се осъзна май, макар че още се случва да хвърли по някой коментар. Както и да е, това отмина.
Напоследък започнах да гледам клипчета за мотивация, съвети за външен вид и промяна в мисленето. Реших, че имам нужда от промяна, защото усещах как съм токсична и водя супер беден начин на живот (не парично, ако ме разбирате). Тези видеа ми се струва, че наистина ми помагат. Много навици въведох в ежедневието си и се чувствам горда от това. С откриването на "новото аз" спрях и да клюкаря. Преди го правех непрекъснато с приятелките си, но осъзнах, че не ми носи нищо добро и не помага за развитието ми, а напротив. Изолирах се от клюки, колкото е възможно. Моите приятелки са си клюкарки и не е лесно. Дори ми се присмяха като казах, че спирам с клюките. Един вид все едно ми казват не можеш да се откажеш от тях, те са част от теб. Откакто започнах да се променям забелязвам някои много лоши качества в приятелките ми, по-конкретно тази въпросната от по-горе. Имам усещането, че търси одобрението на една от другите приятелки и я идолизира, дори и несъзнателно. Като се съберат двете (когато с училище е постоянно) само клюки и говорене за хората какви ли не лоши неща. И то не за някакви такива, които са им направили нещо, а по-скоро за аутсайдерите. Положението е малко mean girls и това ми прави УЖАСНО впечатление. Преди не ги виждах по този начин. Може винаги да е било така, просто сега да го виждам като е отстрани. Като се събера с тях вече дори не се чувствам добре, защото говорим само за другите хора. Толкова е изтощително. Когато съм с приятелката "идол" се чувствам като някое кученце. Нещо като онези приятелки, които стоят зад гадните момичета и ходят след тях постоянно. Чувствам се тъпа. Чувствам се грозна. Знам, че не съм нито едното. Самочувствието е едно от нещата, върху които работя. Просто винаги, когато съм с тази приятелка всички говорят с нея. Всички поздравяват нея. Комплиментите са за нея. А тя говори гадно за половината от въпросните. Мен все едно ме няма. Не съм от хората, които умират за внимание. Не искам да съм невидима за всички, това е.
С приятелката, която ме съди пък проблемът е друг- понякога ú завиждам. Има по-добри оценки от мен. Когато имаме тест постоянно се сравнявам с нея и когато има по-висока оценка, после направо съм като съсипана. Има предмети, които имах чувството че са ми по-ясни, отколкото на нея. Вече дори там има по-добри оценки. Това ме смазва. Знам, че проблемът си е мой и няма никаква вина за това. Знам, че трябва да се радвам за нея. Но на този етап не мога. Това е другото главно нещо, върху което работя. Вярвам, че част от причината е, че имам навика да гледам в нейната тетрадка и да вярвам на написаното от нея. Като че ли не вярвам в собствените си възможности. Сега тотално съм се ограничила от това и много рядко поглеждам. Има резултат, видях, че и сама се оправям. Една малка победа. И другото е, че се караме почти всеки ден, както казах. Вече дори не знам дали я виждам като приятелка. Преди не беше така. Сега не се радвам като я видя. Не се вълнувам да си говорим. Не споделям нищо. Същото е и с другата. Дали не е време да прекратим контакт? Но не знам как. Когато учите в едно училище и сте един и същ клас не е толкова лесно. И то не сме последна година. Моля, ако някой има някакъв съвет, да сподели. Чувствам се като в задънена улица. Какво да правя?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 месеца, 24 дни hash: a989f98fb2 |
|
1. Просто се дистанцирай от нея!
|
| преди: 5 месеца, 23 дни hash: 670b6ab9ad |
|
2. Момиче, абсолютно те разбирам! И аз съм била в подобна ситуация да не искам да съм приятелка с хората, с които съм близка в класа (поради други причини, но някои са сходни), и веднъж оснанах "сама" (смисъл, бях скарана с тях) и беше още по-гадно, като няма кой да дойде при тебе, а ти трябва да отиваш при хората, за да си говориш с някого, поне в моя случай е така (бях аутсайдер в буквален смисъл). В твоя случай може да е по-добре, да си "малко по-близка" и с други хора! Ако е така - давай! Сближи се още повече с тези хора. А от тези двете се отдръпни леко, но не да е рязко или пък да им го казваш директно! Пак все едно сте си вие 3те, но малко можеш да се цепиш и ходиш при другите хора. А ако се усетят и започнат да ти вдигат врява - можеш по-деликатно да им обясниш 1 от причините и така може да ги накараш да видят грешката си и да се оправят поне в едно отношение (но надали, ако са толкова токсични). Тва е в тоя живот - тактика/нагаждане, според хората (не говоря за лицемерие), щото все пак няма да си до утре с тия хора а още няколко години! Отлично те разбирам, успех!
Момиче 15
|
|
