Споделена история от Тинейджърски |
Булимия заради любов!
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2316 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 19 години.
Когато бях на 16, се запознах с един човек, който в последствие се превърна в голяма любов и бяхме заедно почти 3 години. Наскоро прекратих връзката, поради причината, че заради него се разболях от булимия. По скоро той беше причината да тръгна по тоя път.
Историята е следната :
Момчето е малко по-нисък, но набит и як и явно има някакви комплекси заради височината си, понеже харесва по- дребни и слаби жени. Аз съм по-едра, висока съм 175см и тежа 57- 58 кг, той ми сподели тези негови предпочитания.
Понеже имам способност на характера да давам всичко от себе си в една връзка и да правя всичко за човека, когото обичам, преди една година започнах да отслабвам. Вървях надолу, докато стигнах до 50 кг за няколко месеца. Съгласете се с мен, че за моята височина, 50 кг са много малко!!! Всички ми казваха, че приличам на анорексичка, че не изглеждам на себе си, но нали ТОЙ беше доволен, мен какво ме интересуваше?
Разбира се, родителите ми се притесниха, че свалих почти 10 кг за 2- 3 месеца. Майка ми започна да ми върви след задника и да ме следи дали не правя някакви диети. Започна да ме гледа в устата докато се храня и да ме проверява какво ям.
Хранеше ме с някакви огромни порции. На мен стомаха ми тогава така ми се беше свил, че ми ставаше лошо когато ядях, но нямах избор, майка ми едва ли не на сила ме караше.
Така една вечер след вечеря отидох и повръщах, защото ми се повдигаше от толкова ядене.
Това беше първата стъпка. Видях, че да повръщам после е лесно, продължих. Така една година вече. Родителите ми ме оставиха на мира, сигурно решиха, че са хормони нещо, пубертет, но аз продължавам вече една година.
Преди няколко месеца се разделих с момчето, защото просто не можех да го погледна, без да го презирам за това, че за да му угодя, се докарах до това положение. Разбира се, той не знаеше за проблема ми, никой не знаеше.
Доскоро мислех, че да спра всичко ще е лесно, но някак си не мога. Всеки път, когато изям дори едно кисело мляко, тичам до тоалетната, защото не мога да приема мисълта, че имам храна в стомаха си. Откакто се разделихме, качих 3- 4 килограма, но пък сега не мога да се погледна в огледалото, имам чувството, че съм дебела. И то е нормално, след като съм била скелет 1 година.
Изключително много се притеснявам за здравето си и за последствията...
Чета в интернет за момичета със същия проблем с повръщането- хората ги съветват да кажат на родителите си, да идат на психолог, но честно казано не знам какво да правя.
Знам, че всичко зависи от мен, но наистина няма да ми е излишен някой съвет, без осъдителната нотка в него.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: c750126aff |
|
1. Твоята история е доказателство, че трябва да се приемаме такива, каквито сме и да не се променяме заради другите. Който те обича, ще те обича заради това, което си и няма да иска да променя нищо в теб! Искам да го запомниш това! Никога повече не прави такива промени заради който и да е, ти замалко си изгубила живота ти. Сега ти се е разминало, но друг път може да не ти се. Може би и една консултация с психолог няма да ти излишна.
*Яса
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: b73c26db72 |
|
2. При теб причината за булимията е напълно осъзната, което е добре. Но наистина консултации с психолог ще са ти необходими, за да спреш. Ако искаш да се излекуваш, ще успееш, но няма да стане без помощ отвън. Не отлагай! Успех!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 0047ce2cd1 |
|
3. Еми тъпо от негова страна, но ти защо си се поддала... Все едно ти да изискваш от него да е по-висок.
Бъди силна, изправи се на крака и се посъветвай с лекар! И наистина не отлагай, работи за здравето си, успех! Всичко ще се оправи :)
|
|
