Споделена история от Тинейджърски |
Знам, че може би винаги ще съжалявам...
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2280 пъти
Преди две години и половина съдбата ме срещна с първата ми истинска любов. Всичко се случи толкова случайно, че няма как да не си помисля, че просто ни е било писано да се срещнем. Прекарах най - прекрасното лято с най - прекрасния човек и може би всичко щеше да е различно, ако той и семейството му не живееха извън България.
Така в края на лятото той трябваше да си замине, защото беше дошъл само за да види баба си и дядо си. Може би най - ужасния момент в живота ми беше когато го видях за последно... и до днес когато затворя очи, виждам лицето му. Очите му ме гледаха с толкова много любов и в същото време с толкова тъга, но тогава и двамата незнаехме, че се виждаме за последен път. Така започна моята любов от разстояние. Нямаше вечер, в която да не говорим или да си пишем с часове. Това даже ни сближи още повече, чувствах го толкова близък, независимо, че беше на хиляди километри. Знаех, че той е човекът за мен, а той ми казваше че аз съм му най - ценното. Чаках с нетърпение следващото лято, защото знаех, че отново ще бъдем заедно и ще мога да го усетя до себе си - това беше мисълта, с която заспивах и се будех.
Но не ми беше писано да изживея моето приказно лято за втори път. Няколко месеца преди да си дойде, той ми каза, че баща му няма работа, финансово са много зле и няма как родителите му да му дадат пари за билети и т. н, а и на него му е неудобно да настоява. И двамата го приехме тежко, аз се затворих в себе си, а той винаги изглеждаше толкова тъжен. Мисълта, че в най- лошия случай трябва да чакам още година ме сриваше с всеки изминал ден. Исках да отида при него, хиляди пъти си мислех как да намеря начин, но просто беше невъзможно. Така продължихме нашата връзка от разстояние, очаквайки и планирайки деня в който ще сме заедно отново, но аз усещах, че нещо в мен не е същото, не че любовта ми беше различна, просто започнах да осъзнавам, колко много пропускам от живота си в чакане, колко нощи, вместо да изляза с приятели аз се прибирах за да бъда с него. Дори на абитуриентския си бал се прибрах преди другите, само и само да бъда с него. Той също го правеше... буквално беше зарязал приятелите си заради мен, но явно за мен в един момент това започна да става непосилно, или просто ме беше страх... незнам. Знаех, че колкото и да се обичаме нашата връзка никога няма да е истинска, та аз дори неможех да го целуна... нямаше го в моментите, в които ми се искаше да ме прегърне!
Започнах да излизам по - често, оставях го да ме чака на компютъра с часове, започнах да се наслаждавам на живота около мен. Така се появи другото момче в живота ми. Не мога да кажа, че беше любов от пръв поглед, но определено имаше нещо в него, което ме плени. Исках истинска връзка, бях се уморила от невъзможното, от безкрайното чакане и мечтите ни. Наистина не знаех кой да избера, а да бъда и с двамата - това неможех. Момчето до мен ми харесваше, но другото, което беше далеч държеше сърцето ми. Незнам дали е било правилно и дали щях да съм по - щастлива ако бях избрала друго... но аз избрах да остана с момчето, което беше тук при мен, и с което щях да имам една пълноценна връзка. Сега, една година по - късно аз все още съм с момчето, заради което изоставих истинската си любов. Той ме обича страшно много, аз него също. Разбира ме, държи на мен и всички ни мислят за перфектната двойка, но колкото и да се старае, в мислите си аз винаги го сравнявам с другото момче. С него вече нямам никакъв контакт... незнам какво да му кажа след всичко, което му причиних, а той просто ми пожела да бъда щастлива.
Но няма ден, в който да не се зачудя, какво щеше да е ако не бях оставила първата си любов. Каква щеше да е моята история? Щях ли да съм щастлива? Трябваше ли да се откажа толкова лесно?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 8b7f2d6436 |
|
1. Жалко не е трябвало да оставяш истинската любов!!!
Карол***************
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: f1b45628bd |
|
2. Здравей... стана ми тъжно като прочетох твоята история. Загубено време може да е и прекараното в съжаления, но и изживяното с неточните хора. Надявам се, че разбра какво имам предвид. От теб зависи как ще се развиват нещата, от твоята нагласа. Ако бях на твое място, щях да чакам първия. Особено като виждам усилията, които той полага. Това не значи, че си сгрешила, всички си имаме мнение. Въпросът е защо съжаляваш... Сега не си ли щастлива, че се питаш дали с него би била? С него всичко е щяло да бъде различно. Може би не по-добро или по-лошо, просто различно. Не губи повече време в размишления. Радвай се на живота си. А ако е писано пак да се срещнете, няма как да избягаш :) Късмет!
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: fb1695e8fa |
|
3. Здравей, твоята история буквално ме разплака! Бих искала да ти кажа, че и аз подобна история преживях, но накрая избрах истинската ми любов и сега сме си щастливи заедно. Но на мен не ми се налагаше да чакам 1 год. и наистина ти съчувствам за историята ти. Мисля, че си избрала верния човек!
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: e0e022b491 |
|
4. Започнах да си давам сметка, че в търсене на това което нямам или което съм загубила може би не виждам това, което имам до себе си. Сигурна съм, че никога няма да го забравя, но може би наистина този с когото съм сега е човекът за мен, просто винаги ще ме мъчи мисълта, какво щеше да стане ако...
Благодаря много за коментарите, наистина го оценявам! :)
От авторката
|
|
