Искам да променя живота си, но сякаш всичко и всички да против това.
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1684 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 17. Проблемите ми са много, и ще започна от основния според мен, а именно наднорменото ми тегло. Да пълна съм, това е станало заради заболяване, което имам и това заболяване е в процес на излекуване, но за да сваля килограмите трябва да спазвам строги хранителни режими и много да спортувам, но изкарвам най-много 3-4 месеца и когато вече съм на ръба на нервна криза се отказвам и сваленате няколко килограма се връщат.

И ежедневието ми е много заето, за съжаление с неща носещи ми много стрес и преумора, но няма как, догодина съм 12 клас и ме чакат матури и кандинатстване в университети и за това сега съм постоянно на уроци, особено след като имам желание да вляза в добър университет извън страната. Всеки мой ден минава само в училище и уроци.

Въпреки че съм на 17, никога до сега не съм имала гаже, забивка, дори не съм целувала момче до сега. Винаги съм се старала да изглеждам добре, въпреки килограмите ми, винаги си поддържам косата, ноктите, кожата, облеклото, хигиената.

Аз съм много възпитапо момиче и винаги внимавам какво говоря и как се държа, всъщност съм и доста притеснителна.

А и родителите ми ме държат като птиче в клетка, не ми дават да изливам вечер, не ме пускат на дискотеки, барове, клубове и всякакви нощни заведения, не ми дават да пия (дори и едно малко). Не удобряват чалгата и за това се налага да крия от тях, че слушам чалга. Дори не ме пуснаха да отида някъде за нова година, нито с приятели, нито с братовчед ми, тоест на нова година ще съм си в нас с наще и техни приятели, пиейки количка.

Самотна съм няма с кой да споделя проблемите си, никой не ме разбира.

И така обобщено - дебела, това води до ниско самочувствие и ниска самооценка, стара мома -умирам си да усехя чувството на първата целувка, птиче държано в клетка от своите родители, стресирана, преуморена, самотна.

Надявам се някой да ми даде съвет какво да паправя, защото вече мисля че се побърквам.
(Съжалявам, ако има грешки)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: 8eaca015cb

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ще се оправи всичко, не се тревожи! Колкото можеш, ограничавай се от сладки неща (най-добре е да ги изключиш въобще), яж съвсем по малко от храни като ориз, картофи, макарони, хляб, плодове (особено вечер). Наблягай на зеленчуци с малко зехтин, движи се повече, но не зацикляй на тая тема. Хората са всякакви. Всичко ще се оправи, когато станеш самостоятелна. Наблягай на ученето, за да те приемат в чужбина. Когато сама отговаряш за себе си, всичко ще е различно.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 273187d038

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Как какво да правиш? Тъпи въпроси ли ще си задаваме? Искайки промяна, няма ли да пристъпиш към действие? вземи се в ръце, това направи. Живота си е твой и никой няма правото да те спъва, ако искаш да го промениш. Не казвам да се скараш с родителите си, казвам да се отърсиш от стреса, да говориш с тях и да разпускаш повече. Виж, наистина знам какво е да се претоварваш. Аз съм от онези кучки, които просто трябва да дават много на всеки, включително и на себе си и да ги бива във всичко. Май съм маниачка, бях... както и да е, ще ти обясня как аз промених живота си. При мен не съществува "няма как да стане". В един момент и аз като теб се оказах претоварена птичка в клетка, която фактически искаше малко да диша. Дай си свобода. Това е състояние на духа, както и щастието. Ако искаш щастие- вземи си го.. ако искаш свобода- почувствай я първо в душата си.. ако искаш почивка- дай си я... ако искаш живот- имаш си, живей си го... ако искаш любов- давай я и ще я получиш някога. Живота е колело, от дъното на върха и после обратно, всичко се връща. Следователно ако даваш хубави неща- те ще ти се върнат. Мисълта ми е такава- отпусни се малко и спри да се впрягаш. Ако на нещо му е писано да не тръгва, колкото и сълзи да рониш, колкото и нерви да хабиш, колкото и да викаш- все файда, няма да се получи. Давай я по-кротко. Труди се, обичай себе си, тялото си, приятелите си и родителите си и всичко ще бъде наред. И от опит ще ти кажа, че спортувайки ти трябва да го правиш от сърце, а не за изгода. Тоест- преди да започнеш хранителни режими и тренировки се научи да уважаваш този начин на живот, да видиш положителните му страни и да поискаш наистина да го правиш. Насила хубост не става. Затова е най-добре да си мотивирана да живееш здравословно, така няма да ти идва тежко психически и резултатите ще са налице. Не бива да приемаш нищо от ежедневието си като задължение, трябва да го приемаш като забавление, желание, разпускане...

 

...