245 лв - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121187)
 Любов и изневяра (29706)
 Секс и интимност (14357)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6473)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7302)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18522)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

245 лв
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2708 пъти
Пиша тази история в отговор на http://spodeli.net/7/story-47021.html
Като ви кажа 245 лв за какво се сещате? За една пачка пари, за таблет, за телефон, за обувки adidas или..?
Ще започна с това, че за мен 245 лв са телефон samsung s5230, 245 лв - изкарани с труд пари, похарчени с любов, за да направиш детето си щастливо, но недооценени и изгубили стойността си.
Моят телефон - samsung s5230 - купиха ми го в шести клас.. на рождения ми ден.. помня как с брат ми стояхме, хванали се за ръце и се надявахме да ни вземат тези телефони, защото искрено искахме телефон с тъч. Взеха ни ги. Обещахме на мама, че ще помогнем с изплащането - някога направихме ли го? НЕ. Тогава, за разлика от сега, нямахме много възможност за тези телефони, но въпреки всичко, мама водена от любов реши да ни подари "истинско щастие" (сами се досещайте защо е в кавички), чрез подаряването на тези телефони. Тя много добре знаеше колко много искаме телефони с тъч, не е като да не й бяхме надули главата. И въпреки, че тези дадени двойно пари, бяха много за нея тогава, тя ни ги взе. Бяхме в еуфория. Помня как изкачвах стълбите на подлеза и не вярвах, че се случва на мен. Помня усмивката на мама, като ни гледаше колко объркано натискахме по екраните на телефоните си.. беше хубаво.. Помня как с кеф го показах на приятелките си - взе пак тогава по-малко лапета имахме телефони с тъч.
Е всяко чудо за 4 дни? Или поне при мен. Брат ми тихо се радваше на всеки момент в който телефонът беше в ръцето му, а аз? Айфоните станаха модерни и аз не пропусках и ден в който да не мрънкам на майка ми за айфон. Нито един път не си представях как смята на онзи компютър в студения офис или как мъкне тежки палети в огромния склад, за да изкара парите за този samsung с който бях, а не ми е пукаше. Просто исках айфон.
Манията ми с айфоните мина след около година, но все още не бях доволна от телефона си.. беше ми скучен. Затова го лепях с най-различни неща постоянно. Последното беше рози и сърца /ест. залепени със секундно лепило/. Беше красиво.. Но две от сърцата ми паднаха и днес трябваше да ги лепя.. Прибрах се и почнах.. окей.. но изведнъж лепилото изпльока и се озова върху целия ми телефон.. оправих някак си нещата острани, но две от трите ми копчета си отидоха.. развалиха се.. а без тях.. йок работа. И чак, когато го видях развален си представих мама вършеща онази тежка работа тогава. Поставих се на нейното място - пот, умора, вложена любов и накрая какво? Любов захвърлена в кошчето за боклук и подарък развален по най-безразсъдния начин. И още по-лошото - Подарък, който никога не беше оценен.
Извадих един обикновен телефон и го смених с моя(имаме някакви обикновени в един шкаф)
И въпреки, че сега имаме възможност за скъпи телефони и бих оценила купения ми телефон, просто няма.. няма да е честно спрямо мама, спрямо онези 245 лв и спрямо онзи телефон.
А брат ми? Той все още се радва на телефона и го пази като очите си. Той единствен вникна и видя майчината любов зад този подарък. Той единствен го оцени. А аз? Научих един важен урок, но с цената на едно разочаровано майчинско сърце.
Вече разбрах защо мама въпреки че имаме възможност не искаше да ни купи по-нов модел телефони - иска да оценяваме това, което имаме.
Вместо да искаш нов телефон момиче - погледни своя - какво лошо има в него? Знаеш и колко много е работила майка ти, за да ти го купи? :)
Чао от мен. :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 1 месец
hash: c7b223aa8e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Моята история е подобна, само че ми купиха телефона когато бях 4-ти клас, сега съм 6-ти. Когато ми зве самсунг с5230 бях много щастлива, бях първата в класа с тъч, но всяко нещо си имаше край.... В 5-ти клас всички имаха хубави, по-големи телефони, с wi-fi и т. н. Исках и аз голям телефон, защото моя беше малък, нямаше безжижчен нет, малко мегапиксели камера... Лятото 2012 много исках това галакси с3, но беше много скъпо - към 1200лв. не че сега 700лв. са малко, но аз все повече го исках!! Зарибих се на тема телефони! Сега В 6-ти клас на всички момичета и някои момчета им взеха телефони със 4 инча и на горе.... те всеки час си играят, ровят се в нета, ами аз стоя отстрани и гледам. За рд-то ми изках телефон, но не ми взеха, за коледа също. Майка ми ми каза, че ако не ми беше купила телефон в 4-ти клас, сега щях да имам желания Самсунг Галалси с3. Вече осъзнавам, че е била права. Осъзнавам и, че ако ми беше взела галаксито след 1 месец ще искам нов телефон...
И така стана, че си изпуснах телефона и той се счупи и сега съм със обикновен телефон.... Разбрах че е трябвало да оценя това което съм имала.

 
  ...
преди: 11 години, 1 месец
hash: 2c5502e532
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   През живота си съм сменила 8, 9 телефона.
Първият ми телефон беше SonyEriccsson взет през 2004 или 2005 година съвсем обикновен, но аз бях изключително щастлива от факта, че имам телефон. Мама ми го купи и причината за това беше, че отивах на първия си лагер сама. Сониериксонът беше прекрасен в моите очи от вътре.

Вторият ми телефон беше взет през 2006 година
LG KP202 тогава бях в 3 клас, беше подарък за рождения ми ден. Както и да е този телефон все още го пазя, той ми е нещо като резерва. Обожавам го!

В 4 клас 2007 година за края на учебната година получих Nokia 5310 XpressMusic, изобщо не очаквах! Този телефон го обикнах още повече. Но го изгубих след нямаше и една година, може и да е имало.

Както и да е. В 6 клас 2008 година се сдобих с Nokia 7210 Super Nova, понеже трябваше да имам телефон. Но и с този телефон изкарах година. Причината е, че много исках да си купя с мои пари, събрани от мен Nokia 6303 Classic-черен. Но в крайна сметка мама ми го купи. Нека добавя, че живея само и единствено с нея, тя се грижи за всичко АБСОЛЮТНО САМА.
Получих си телефона на рождения си ден през 2009 в 6 клас. Телефонът си замина на следващата година през лятото в тоалетната. Наложи се да се върна към Супер Нова. Супер Нова Нокиата го настъпих в часа по физическо. Екранът му се пукна. Ето, че старият LG влезе в сила.

В класа едно момиче си купи нов телефон и аз страшно много се влюбих в него и надух главата на мама да ми купи същия. Говорех само за него и само за него. Получих го през февруари 2011 година, когато бях на 13, за което това момиче ме намрази ужасно! LG Cookie Fresh Gs90 май.

Но в началото на 2012, когато бях на 14 в 8 клас, приятелката на мама си беше купила HTC Wildfire S и аз естествено трябва да имам нов телефон с интернет. Защо не? Струваше 450 лв примерно. Мама сключи договор за изплащане 2 години с интернета.

Мама през живота си винаги е имала Нокии с нормални клавиатури и без тъчскрийн. Просто не са й удобни.

Та, с HTC изкарах до април 2013- тази година. Причината поради, която отново съм с нов телефон Samsung Galaxy Ace. Знам, че не е нов модел, но го обожавам! Сладък е и си го харесвам. Причината е, че в Глобул бяха подлъгали, примамили мама да си го купи този самсунг със сим карта и безплатни минути на Глобул. И тя си го взе. Обаче, аз и завидях и й казах, че го искам. Тя вика " Окей, живей! Но да знаеш, HTC идва при мен. Сега тя трябва да изплаща и този телефон.

Колко глупаво е всичко, нали? За какво ми беше да се отказвам от LG Cookiе-то само защото някой си имал по-луксозен телефон? Защо ми беше всичко? Има моменти, в които се чувствам ужасно.

Ж, 15 Извинявам се за дългия роман, който написах, но никъде не съм споделяла това.

 
  ...
преди: 11 години, 1 месец
hash: 2c5502e532
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Писала съм, че през 2008 съм била в 6 клас, било е грешка, бях в 5 клас извинявам се за други несъответствия.

Ж, 15

 
  ... горе^
преди: 11 години, 25 дни
hash: 1419e3b6ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ее я стига с претенции! Наистина това което си написала е много вярно. Моят телефон е нокия ее знаете ги с фенерчето и какво? Хората от моя клас си хващат интернет, снимка след снимка и какво? Аз си светя с фенерчето. Не ми пука, телефона е за разговор и съм доволна, че поне имам. Ако искам нов ще си събера пари и ще си купя. Не всичко в живота е материално запомнете го!!! Какво като имат по-хубави телефони от мен по различен начин ли ме приемат? НЕ! Материалното не е всичко!

 
  ...
преди: 11 години, 24 дни
hash: ad0b35a886
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Това ме разчувства! Още плача...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker