Преживявам много тежко първата си любов!
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1670 пъти
Здравейте, приятели, ако не бях толкова отчаяна нямаше да търся съвет от вас, но вече ми е прекалено тежко и проблема е в това, че преживявам раздялата с първата си любов много тежко. На 17 съм, скъсахме преди няколко месеца, и тези месеци не съм престанала да мисля за него. По-голям е от мен с една година попринцип. Знам че съм млада, че тепърва ще срещна истинската любов, че ще имам и други връзки, много раздели и много щастливи моменти-това го осъзнавам, но не ми помага въобще. Попринцип не съм много влюбчива, не се влюбвам лесно, винаги преоритетите са ми били образованието, това да завърша и да отида в хубав университет, но просто се влюбвих и то много силно.. просто стана... не можах да заповядам на сърцето да не изпитва нищо. Обикнах го с цялата си душа, отворих сърцето си//нещо което не съм правила никога преди и за никое момче//. Никога преди не съм поглеждала на момче така, по този начин по който погледнах него-с любов. Прекарвахме си чудесно заедно, умирахме един за друг.. знам че любовта ни се различава от тази която изпитват хората примерно на по 25, но наистина го обичах.. с цялото си сърце, той също. Имахме общи цели-да завършим, да влезнем в добър университет, да изградим добро бъдеще заедно, щяхме и да почнем работа в малкият бизнес с който се занимават родителите ни, за да препечелваме и самостоятелно да си поемаме разходите. Всичко вървеше по мед и масло, за всички включително и за мен беше видно че той не ме обича, а ме обожава.... да но няколко месеца след това се промени коренно... вече не беше същия човек, излизаше с други момичета, често бях сравнявана с коя ли не, от приятел разбрах че ми е изневерил, разбира се аз вече усещах че е така, просто поведението му го издаваше... въпреки хилядите ми молби от моя страна, въпреки че му казах че от това ме боли страшно много, въпреки че му показвах любовта и предаността си всеки ден... той не спря, започна да не ми пише, да не се обажда, не искаше вече и да излизаме. И един месец по късно всичко се разруши, казах му че не мога повече така, да го деля, да незнам с коя е и със страх да очаквам да разбера за някоя нова забежка. Всичките ни планове за общо бъдеще пропаднаха.. ей така, а той го прие спокойно, сякаш нищо не е станало. Човека, който даваше всичко за нас, за любовта ни, който се бореше за любовта ни със цената на всичко и всички, сега му беше все тая че се разделяме, че бъдещето ни пропада. Оттогава до сега, не съм спряла да го обичам, обичам го повече и от себе си... не си мислите че не съм се опитвала да го забравя-опитвала съм хиляди пъти за тези месеци, проблема е че не мога да затворя сърцето си и чувствата които изпитвам към него. Минах през всички периоди.. заради раздялата отслабнах драстично, после напълнях драстично, развих и хранително разтройство, често започнах да си сменям настроенията, да ми става тъжно и без причина, да плача от нищото, изведнъж съм весела и в същото време започвам да плача. Истината е че много ме боли, попринцип съм силна и не обичам да си показвам чувствата, но сега наистина ме боли.... с никой не искам да споделям чувствата си, не искам никой да натоварвам а и темата за него само още повече ми нанася рани. От приятели знам че е говорил лоши неща за мен, знам и че е предлагал на свои приятели да спат с мен.. сякаш съм парцал, вещ... проблема е че често идва в нашия град, а той е малък и съответно често се засичаме, имаше време и когато през тези месеци ме търсеше, почти всеки ден, искаше да излизаме, правеше ми комплименти, разказваше за миналото и че това е бил най-хубавия период от живота му, виждаше се че ме обича още, от приятелите му също разбрах че все още има силни чувства към мене и го боляло че сме разделили... сега от няколко седмици спря... и аз не го търся, не искам да изглеждам в очите му като отчаяна, макар и да е така., просто не искам да му преча. Винаги съм готова да му помогна, ако изпадне в труден момент, въпреки че ме нарани много и то не 1 път.... и въпреки това го обичам, с цялото си сърце и душа, обичам дори и начина по който мълчеше, дори когато знаех че ме лъже. Откакто той си тръгна, ме е страх да се влюбя, да не бъда отхвърлена, макар и че имах много покани от момчета, с никое я няма тръпката, не е това което искам и видях в него... той беше идеалът ми за мъж, като характер и външен вид... сега този идеал е счупен, както и сърцето ми. Пробвала съм всичко да го забравя и не успявам, мина почти 1 година откакто скъсахме а аз още страдам по него, по любовта ни.... моля ви ако някой е минал по същия път, да ме посъветва какво да направя, как да го превъзмогна най-накрая, как края наистина да е край? Благодаря на всеки, прочел историята ми! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: 739902ce46

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, знам как се чувстваш, аз също преживях първата ми любов много тежко, макар че дори не сме имали връзка. Бях съвсем малка, когато се влюбих в него. С времето чувствата ми се засилваха, обикнах го. По принцип с него тогава се познавахме от 2 години, бяхме приятели, излизахме много често /не само двамата, а с наши общи приятели/. Той обаче така и не ми отвърна на чувствата, даже когато бяха минали 2 години, откакто имам подобни чувства към него, той започна да се държи зле с мен. На никой не казах за чувствата ми, защото знаех, че ако разбере той, ще ме наобижда още толкова. Най-странното знаеш ли кое беше? Нали, когато се влюбих в него бяхме малки и още от началото всички ме бъзикаха, че се обичаме, че сме били "женени", даже като бях 6-ти клас ме поздравяваха "Оо, госпожо /неговата фамилия/", а пък никой не знаеше какво изпитвам към него, никой! Шегите продължиха доста време, 2-3 години. ичко ми беше толкова приятно, но не позаквах, разбира се. Но ето, че един ден му бяха казали за чувствата ми /отново хора, които само ме бъзикаха с него/ и той тогава реагирал много лошо. Беше и истина, че са му казали, защото същия ден се държеше по-зле от обикновено. Много се измъчих. Пораснахме малко, вече спря да излиза с нашата компания, не се и поздравявахме. Лятото, в което се случи това го прекарах в мъка цялото. Отидох в същата гимназия, в която той учи, за да мога да го виждам всеки ден. Започнах да плача всеки ден за него. Всеки път, когато го видех ми идваше да изтичам, да го прегърна и никога да не го пусна, но не можеше и това ме убиваше. Много страдах, но не го показвах пред другите, просто защото и аз като теб не обичам да знаят другите, че страдам. И така... обичах го несподелено 4 години и половина. Накрая срещнах едно момче, с което почти ми се получи, но се отказах. После харесах и други, но никой повече не обикнах. Към никой не успях да изпитам същото. Аз също вече имам някакъв страх от влюбване, подсъзнателен е. Според мен трябва да мине още време, за да намалее болката ти, особено щом си го обичала наистина много. Трябва и време, за да започнеш да преодоляваш и страха от влюбване. Старата любов се лекува само с нова, но ще трябва време, за да отвориш сърцето си за нея, както и аз. Може да си намериш някакво хоби, аз се успокоявам като свиря на китарата ми. Спортувай, излизай с приятели, пък и ако много ти се доплаче, най-добре отиди на някое по-тихо място и излей всичко, на мен понякога само така ми олеква.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 7e5847ee6f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, сладурка! :) Знам за какво говориш. Първата любов остава траен спомен в съзнанието ни. Излишно е да казвам колко болезнено е, когато всичко приключи - вече и сама знаеш. Ако ти кажа, че времето лекува ще си кажеш "това е клише", но истината е точно такава. И не, това време не е 1 седмица, 1 месец... при всеки е различно. Аз самата също дълго време не можех да забравя първата си любов. Трябваше ми 1 година за да започна да живея отново. Преди това се чувствах много подтисната. Но мило момиче, това е грешка! Не трябва да се депресираш! В никакъв случай. Излизай с приятели навън. Чети книга, учи, гледай филми... прави каквото желаеш, само не се затваряй в себе си. Първата любов си е първа любов, трудно е, знам. Но момиче, ще видиш, че един ден, когато се "обърнеш" назад ще си спомняш за нея с усмивка. Сега още е рано. Трябва време. Желая ти успех, миличка! И не се отчайвай! Ще срещнеш нова любов и ще бъдеш още по-щастлива :)

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 0f0e79e229

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Смятам, че първата любов при повечето хора се превъзмогва тежко и остава траен спомен в съзнанието и сърцето. При мен се получи същото. Бяхме почти 3 години заедно и се разделихме. Времето е нещото, което помага в този случай. И въпреки всичко, остава един сантиментален спомен...

 

...

горе^