Споделена история от Тинейджърски |
Той порасна, чувствата също
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1561 пъти
Здравейте! Ще започна с малко предистория- с момчето се запознахме преди около 5 години чрез общи приятели. През цялото това време не сме общували кой знае колко. Той минаваше през един период.. емо, пънк и нз си какво още, аз бях леко консервативна и не одобрявах стила му. Никога не се бяхме опознавали допреди година, когато започнахме да излизаме по-често. В една компания сме със същите тези хора, чрез които се запознахме. Момчето е 90, аз съм 95. В компанията ни сме аз с още 1 момиче, нейният приятел и още 3 момчета, които видимо ми обръщат повече внимание, закачат се пък и заради това, че съм най-малка. Работата е там, че всичко започна тази година март-април... започнах да усещам, че хлътвам здравата. Попринцип винаги съм си мислела какво искам от едно момче, какво трябва да притежава като качества и характер, интереси и занимания, интелект... Той не продължи да учи след като завърши и до ден днешен бачка здраво като барман, отдава му се много и е работил на доста места. Не казвам, че това е ТРАГЕДИЯ, но приемам този факт, напълно ОК съм, знам, че животът му далеч не е от розовите.. и изобщо не ми пречи, мисля дори, че се влюбвам, но не съм сигурна все още... През април месец излизахме мнооого често.. събираме се на едно място в квартала и една вечер аз отидох при компанията, те ме чакаха и като ме видяха почнаха да ми се радват... това момче нещо се закачаше с мен и тръгна да ме гони. Накрая ме хвана, вдигна ме високо и ме прегърна.. така ме носеше около 50м, лицата ни бяха непосредствено едно срещу друго, усещах сърцето му как бие, погледът, с който ме гледаше, усмивката и забързаното дишане и на двамата.. за момент сякаш светът спря, бяхме само двамата, той ме носеше и дори посмях да си помисля, че ще ме целуне.. е, не се случи, но за сметка на това тогава ми прищрака това чувство. Малко след тази случка, другото момиче ни покани на домашно парти с преспиване... вече сигурно се досещате какво се случии.. накратко- пихме, хапнахме, легнахме двамата заедно сами ии той искаше цяла вечер да ме гушка (пита ме първо дали имам против и дали не се притеснявам), да се топлим и така и се случи, сутринта станах много рано да го будя, защото беше на работа от 6.. и тогава ме целуна, понатискахме се малко и го изпратих. След това аз много се притеснявах да не си е помислил глупости за мен, но се оказа, че е споделил на гаджето на това момиче (той му е най-добър приятел), че е бил малко пиян. И другото тъжно нещо беше, че седмица след това той замина да работи на Сл. бряг за лятото, а преди да замине му признах чувствата си и му казах, че ще ми липсва. Усетих отсреща един порастнал и зрял човек, с добри разсъждения- прие всичко, което му казах... в него виждам човек, който винаги би ме разбрал и би ми помогнал, било то само със съвет. Каза ми, че съм била умно момиче, не като повечето кухи лейки, запазила съм себе си като себеуважаващ се човек, който не е безразсъден. Успокои ме и каза, че времето ще покаже какво ще става занапред. Върна се по-рано от очакваното, малко преди рождения ми ден.. и се радвам много, защото бях една от първите, с които той се видя след като си пристигна.. мотаехме се, на плаж ходихме, дойде да ме уважи и за 18 ми рожден ден. Миналата седмица пак същото домашно- пак същата случка. Легнахме заедно, гъделичкаше ме цяла нощ, гушкаше ме, мачкаше ме, галехме се, гледаше ме в очите и ми каза- притесняваш се.. сърцето ти бие лудо и пак ме прегърна. Този път нощта премина с разликата, че не се целунахме, а просто заспахме прегърнати. Сутринта пак го изпратих, но към 10, защото отиваше на интервю и от тогава сме си писали 2 пъти за 1 седмица. Влудява ме фактът, че започвам да се привързвам и сигурно ще започна и да му досаждам, пишейки твърде често, търсейки го. Но не искам да потискам чувствата си, ИСКАМ ГО и то колкото се може по-скоро. Другото много тъжно нещо е, че по това време следващата година аз вече няма да съм в България, а ще замина за Шотландия да продължа образованието си. Това ме кара малко да се замислям дали трябва да стане нещо, или не, макар че МНОГО искам. Може би това ще ви прозвучи като типична тийн драма, затова го постнах тук. Но далеч съм от мисълта, че това е нещо детско- наистина и двамата сме хора, които си опичат акълите и не сме някакви party animals, които живеят за флирта. Моля ви- изкажете вашето мнение, дайте ми съвет какво да сторя или просто споделете вие какво почувствахте след като прочетохте дългата ми история.
|
