Споделена история от Тинейджърски |
Обърках се
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1383 пъти
Малко за мен - аз съм едно 14 г. момиче, което освен уроците си се опитва да учи психология от книгите. По принцип ми се удава психологията, но нямам опит с момчетата и точно тук тя не може да ми помогне напълно. За това първо ще ви разкажа, а после ще ви попитам :)
Първият учебен ден, ново училище, нови съученици, за щастие няколко мои приятелки от стария клас бяха в новия ми клас. Бързо се опознавах с всички от класа и околните. Едно момче, да го наречем К., от съседния клас, няколко пъти ме закачаше, но го възприемах просто като желание за общуване. Той по принцип се е славел с, , идиотщината, , си, и по-точно с простотиите, които е правил. За това не ми се искаше много-много да говоря с него.
С най-добрата ми приятелка се връщахме от училище, седнахме в едно кафене наблизо. Вече бяха минали няколко седмици от началото и бях свикнала. Започнахме да си говорим за училището, за учителите и всичко ново. По едно време К. се появи на отсрещната страна на булеварда и най-добрата ми приятелка го видя. Започнахме и за него да си говорим :D... Тя го познаваше от преди, никога не би го харесала, понеже много я е обиждал, за занимание. Той пресече и тя каза, , Е, ще му кажеш ли здрасти? , , а аз казах, , По-добре да му почукаш колкото да ни види, , и така и стана. Когато той подмина кафенето, тя му почука, а той обръщайки се видя само и единствено мен. Намигна ми много сладурски с пълната си уста със сандвич :D Продължи си пътя и така. Още на следващия ден аз започнах да изпитвам симпатия, от това намигване. Той явно забеляза и започна да ми обръща адски много внимание. Всяко междучасие. Идваше при мен, където и да съм, говореше ми, закачаше ме мега яко, всички си мислиха, че ме харесва. Личеше си. Но аз явно бях твърде студена и просто му се усмихвах и му обръщах внимание, това е. След още няколко седмици един негов приятел дойде и каза, , Знаеш ли, че К. ми каза, че те харесва? , , аз казах, , Моля??? , , , обърнах се зачервена и изпотена и ухилена, разбира се... Той повтори, , К. от 8 а клас те харесва, , . Така значи, ето защо се държал така мило с мен, а останалите обижда нон-стоп. В този момент казах, да му каже да ми го признае в очите и, че няма да го изям. Явно направих грешка, защото после станах невидима. Ден преди този негов приятел да ми каже това пак бях като невидима, но от време на време. След този момент той започна да се закача с другите момичета... Най-добрият му приятел, С., ме наблюдаваше постоянно и ме преследваше. Аз започнах да си говоря с него, К. започна още повече да ме гледа. Накрая накарах една от близките ми приятелки Н. да му каже, че го харесвам но не е сигурна и просто има съмнения. Щом му каза, невидимият плащ над мен падна и той отново ме забеляза. Заряза всичко и всички и отново ми обръщаше внимание. И така вече няколко дни, но аз съм студена и започна да ме обижда, но отново доста по-мило от колкото останалите.
********* Съжалявам за романа, исках да знаете всичко. Според вас добре ли съм направила с Н., че е казала на К.? Той тогава е казал, , Е аз какво да направя, , и нищо повече... Ще съм благодарна на съвет, особено от мъжката част, дали да действам пряко или да чакам, да попитам С. и дали К. ме харесва изобщо??? Благодаря на всички!!! :)))) **********
|
