 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Имам ужасен характер и никой не ме харесва
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2647 пъти
Здравейте, хора.
Както се разбира от заглавието, имам отвратителен характер.
Първо, че съм интроверт, да съм около хора наистина ме изцежда и притеснява, не ми е комфортно и не се чувствам добре, но пък ми е гадно, че нямам много приятели, даже имам само един-двама, като единия живее в друга страна, а с другото момиче не излизаме, даже не сме и приятели.
Второ, че съм много мила, което поради някаква причина кара всеки да ме тъпче, което просто ме влудява. Лесно мога да отвърна, знам как да се застъпвам за себе си, но не го правя, защото или си казвам ''Айде, няма да правя голяма работа от това, ще се престоря, че нищо не съм чула'', или мълча, за да не обидя човека, току-що обидил мен.
Имам социално безпокойство, супер трудно ми е да общувам с когото и да било, започвам да се притеснявам адски много, понякога дори имам и проблеми с дишането. Изобщо не знам какво да правя.
Дори не знам как се води нормален разговор, за бога, затова в 90% от случаите мълча, за да не изтърся някаква тъпотия, пък те ме взеха за някаква странна вече. На 14 години съм, тази година бях осми клас, направо още се дразня, че започнах така. Знам, че мога да преодолея всичко, но не знам как.
Не искам да съм такава, някаква антисоциална, всъщност много обичам да говоря с хора, но не мога по никакъв начин да започна темата, трябва човека да ме заговори и да показва интерес, иначе, ако случайно има някакъв признак, че не му е приятно, край, вероятно никога повече няма да говоря с него.
Моля някой да ми даде съвет/и/ как да преодолея тези простотии, защото това много ме измъчва.
Иска ми се да ме харесват.
Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 79b78e3850 |
|
1. Ох и аз съм нещо такова, като изключим това с дишането. Много е гадно наистина, а съм мила и ако някой ме заговори и покаже интерес ми е много приятно, разбираща съм, умна, забавна. Но ме е срам аз да направя първата крачка.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 58c340e3d9 |
|
2. Абсолутно същата ситуация и при мене.. Преди време едни идиоти, с които се заядох щото нямах друг избор почнаха да ми говорят простотии от сорта на "мълчи си така ще изглеждаш по-умен" ама аз разбира се не им се вързах и след време нещастниците утихнаха и не се занимаваха с мен :)) как ще ми говорят така те, кои са кой им е дал това право? Тегли им и ти майната на такива, отбягвай ги и не ги допускай до себе си, да разберат че нямат право да се гаврят с всеки един като теб! търси хора с сходни характери на твоя и все някой ще ти помогне, говори отпусни се и всичко ще се оправи! УСПЕХ!!!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 77498d8c7a |
|
3. Представи си, че си дошла на Земята, за да изучиш местните и започвай разговор така: леко предпазливо, но с желание и любопитство. Причината да чакаш другия да те заговори е страха от отхвърляне, което причинява усещане за болка, подобно на физическата такава (все пак то идва от същия център в мозъка). Просто трябва някакси да забравиш този страх и ще заговаряш хората с лекота. Дали с моя съвет или по друг начин - няма значение! Ако са те разочаровали в миналото, тогава трябва да си внушиш, че не всеки е като онзи човек/онези хора. За това, че си мила и търпелива - спокойно! След време ще избухнеш и ще си върнеш на всички, когато лимитът ти се изчерпи. Казвам го от личен опит. А да си интроверт не е толкова лошо, ако избираш подходяща компания, която няма да има прекалено големи очаквания от теб.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: d3ab22ba8d |
|
4. От това което си написала, не личи да имаш "ужасен характер" - напротив, точно обратното. Сигурен съм, че тези с които ти каза, че нямаш желание да общуваш са хората с посредствен и лош характер.
Иначе и аз преди време имах разни проблеми с общуването, и все още според някои хора имам проблеми, но мога да се оправя много добре в различни ситуации ( просто не обичам "излишните приказки", които според някои са необходими за социалните контакти ).
Иначе да завържеш разговор е лесно - а дали разговорът ще е смислен, е друг въпрос.
Примерно преди време, аз обичах да си говоря с хората за сериозни неща и ги питах разни важни въпроси, които или ги притесняваха или ги им ставаше скучно от тях, та много много не ме харесваха или ме избягваха, но сега си говорим за всякакви простотии, които нито имат значение за някой от нас, нито ще направим нещо за тях.
Примерно, говорим си нещо за Бойко Борисов, после аз питам "а бе вятърът ще бъде слаб от запад - какво мислиш по въпроса" и минаваме на друга простотия и т. н. То в наше време 90% от разговорите между хора и в социалните мрежи са простотии, тъй че няма от какво да се притесняваш.
Може и да споделяш някакви лични мнения от време на време ( модерно е в наше време и някои хора го одобряват това, но не прекалявай - т. е. не споделяй твърде много или не налагай мнението си ).
Пък и дори и простотиите и глупавите разговори са полезни понякога - аз примерно се интересувам от "предприемачество", а казват, че "Добрият предприемач е способен да извади нещо полезно от всеки разговор" и наистина, чувал съм някои много добри идеи в доста тъпи разговори.
С други думи - не се притеснявай да си говориш с хората - има голяма вероятност тези с които говориш да са по - притеснени и по - незапознати от теб, тъй че каквото и да си кажете е все тая - важното е да има разговор! :)
Надявам се, че отговорът ми ти е бил полезен!
Поздрави!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: f60d26e62b |
|
5. Здравей.
Момиче съм, на 17 години и описанието ти съвпада абсолютно точно с мен, когато бях на 14 и бях в осми клас. Ще ти дам съвета, който всички обичат да дават, но никой не обича да спазва - Да-не-ти-пу-ка. От никого и за никой, който не ти е приятел. Бях съвсем същата, само че още по-зле - не разговарях с абсолютно никого, но винаги имах какво да кажа, схващах се от притеснение, отивах с отвращение на училище заради това и сега две години по-късно съм с диагноза депресия заради това притеснение от хората и от това, дали ще ме вземат за "странна". Дори и да си странна - ще се намери някой, също толкова странен. Няма да се харесаш на всички - но ще се харесаш на други и това е важното. Тази година вече мина, няма смисъл да оплакваш миналото - но започни новата година, 9 клас, на чисто. Отиди при някой, включи се в някой разговор, изразявай мнението си, съгласявай се или не се съгласявай, бъди човек и бъди себе си. Когато те видят това и видят (или им внушиш поне) че не се притесняваш и не се страхуваш, ще разберат, че си едно свястно момиче и ще проявят интерес към теб.
Ако не промениш страха си от хората сега, когато още можеш, ще те разруши. Ще си взимаш бележки всякакви и от всякъде, за да не ходиш на училище, а когато ходиш, ще повръщаш от притеснение сутринта. Ще ти бие сърцето като лудо когато някой се приближи към теб и ще изкарваш с мъка часовете. А можеш да избегнеш всичко това и да си улесниш ученическите години, които и без това достатъчно неща като учители и система ще има, които да ги сговнят - поне като си с приятели е по-леко! Послушай ме. Може да ти изглежда в момента най-страшното и немислимо нещо, това да се включиш в някой разговор, но повярвай ми, направи го.
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: b5b792f05c |
|
6. Момче нa 17г. съм 8 клaс при мен беше същото. Всички обиди към мен сaмо бяхa. Не им се връзвaй
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 32e4f76ae5 |
|
7. Какъвто си е роден човек, такъв си остава. Не може всички да са душата на компанията и забавни, а и не трябва. Трябва да има особняци.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 856a4095b5 |
|
8. И аз съм така. И аз също съм на 14 и имах същите проблеми. Още от детската не са ме ''приемали'' околните. Преди много ме засягаше и се мислех за странна и откачена, непрекъснато слушах хората и по един начин се опитвах да избягам от себе си и едва ли не да се променя, само за да ме харесат. Тогава започнах да се водя с едно момиче, приятелка от детството, която постоянно ходеше по партита и така ме взимаше с нея, а аз непрекъснато играех някаква роля, като говорех не за каквото на мен ми беше интересно, а каквото тези, които ме заообикаляха искаха да чуят. Накрая се намерих в един кръг от нереални приятели и напълно изгубих себе си. Под нереални приятели имам в предвид, приятели с които не можех да бъда себе си, които не ме познаваха наистина и ако ли ме познаваха на вярно нямаше да ме харесат толкова много. Накрая ми писна да играя роли и разбрах, че в крайна сметка трябва да бъда себе си. От една година вече не се опитвам да се херасам на никой, а правя това, което на мен ми се прави и говоря с този, с който аз искам да говоря, за каквото аз искам да говоря. Приех се като личност и се научих да харесвам себе си и от тогава станах и много по - свободна. Преди като все премислях нещата и какво да кажа само и само да се харесам все едно си слагах някакви прегради и се заключвах в клетка. Това ми помогна да намеря не само истински приятели и хора с които имаме много общи интереси, но и да продължа да се занимавам с изкуство и да преследвам мечтите си.
Свободна съм да изразявам себе си, да се развивам и да бъда щастлива и никой не може да ми отнеме това!
Междо другото, трябва да ти кажа, че различното не се толерира в наши дни. Да бъдеш себе си е наистина смело решение и вероятно ще търпиш много обиди и още какво ли не от страна на околните. Хубавото обаче е, че не си сама. Има още много хора като теб, които навярно ще срещнеш. :)
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: bc8c1a283a |
|
9. Момче на 17 години. И аз преди бях така, мълчах си като ми казваха нещо се правех че не съм ги чул но преди година и нещо или повече ми писна да търпя всички да ми се качват по главата и почнах внимателно да си подбирам приятелите и всички останали които се правят на интересни на мен или на моите приятели винаги гледам да съжаляват за стореното. Колкото и странно да ти се струва дръж се с тях както те се държат с теб и бързо ще си намериш компания и няма да ти пука за всички останали
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
