Кое, как и защо почти изневерих
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2163 пъти
Що е това любов? Кога е истинска? Променя ли те? Можеш ли да забравиш за всичко в името на любовта? Защо когато си копнял за нея толкова дълго време и си я получил идва момент в който се замисляш дали е истинска..? Впрочем никога не ми се отдавало да пиша, в ранните ми съзнателни години не съм си и помислял че някога ще се хвана да пиша ии то на такива теми. За жалост "възрастните" са прави когато казват че не хубаво да казваш "никога". Иии така ще се опитам да опиша/разкажа ситуацията в която се намирам, мислите който не ми дават мира от доста време, затова ще започна от самото начало... Както казах преди 4-5 години не съм се и замислял на думата "любов" честно казано тя бе табу за мен, не мислех и не я използвах в тогавашния начин на живот. Винаги за пред хората съм бил против тези "лигавщини". Но мина време взех да ставам и аз като хората :), замислях се все по често колко би било хубаво да имам някого до себе си, някого на когото да вярвам, някой който да ме подкрепя но всичко това си беше само в главата ми.. за пред останалите бях все същия непукист. Амм как да го кажа с две думи - не ме привличаха ти любовните истории. Поне не давах вид че ми пука. Мина време училищният живот приключи, бях решил да ставам милионер и затова се хванах да работя. Няма да описвам тази част от живота ми че ще ви доскучае. Но с две думи "работа в къщи " в тези моменти ми бе най - трудно, все повече копнях да срещна някоя - истинската любов. Дъра бъра.... И така един ден срещнах нея отначало нещата не се получавах, тя просто си играеше с мен бях и момчето за забавления. Впоследствие всичко взе да става по сериозно, лека полека заживяхме като истинско семейство. Бяхме постоянно заедно, тя заживя в нас почети женени , а бях на около 20 години. Тогава не си давах сметка какво правя... Нищо не ми липсваше, единственото нещо което исках беше тя и тя беше моя. Ето минаха 4 години все още сме заедно, през тези години споделих всичко което съм се сетил с нея. Целият ми живот е отдаден на нея, проблеми всякакви но винаги сме ги решавали Сигурно ще се запитате къде е проблема Проблема е че сега след 4 години като се огледам не виждам никой др около мен, немога да пия едно кафе без нея, няма как да проведа един телефонен разговор без тя да узнае, тя на всякъде около мен Ноооо сега е късно аз съм си виновен и го знам. Взе да ми липсва свободата, абе тия хора на по 30-40 години как издържат на тоя семеен живот Може би щях да се самозалъгвам че всичко е хепи и до този момент но съдбата беше решила друго.

Та по същество. Работата ми е такава че пътувам често от около година насам все ме няма, горе долу на всеки един месец половината съм някъде там - дали чужбина или в страната винаги потдържам връзка с нея. Никога ама никога не съм и изневерявал докато съм бил командировка, макар че си признавам че съм си го мислил какво би било. Не ми стиска, не съм тоз тип. Докато един ден не срещнах една жена, макар че сега като се замисля бяхме се виждали и по рано, и макар че усещах нещо различно просто не бях разбрал какво става. Не бяхме говорили всичко се свеждаше до здравей - здрасти. Но в този момент нещата бяха различни, наложи се да говорим сега осъзнавам че тогава нямах никакви намерения към нея и знаех че надали ще я видя в близките месеци. В този ден се наложи да останем насаме и покрай разговора стигнахме до въпроса за моето положение Признавам в него момент загубих ума и дума, сърцето ми заби лудо, въздуха не ми стигаше абе пубертецка му работа. Този миг ( около 2 сек) в който мислех какво да отговоря ми се видя вечност не помня какво точно казах, но на въпроса и "сам ли живееш? " едва успях да кажа едно ДА.
В следващите секунди си задавах хиляди въпроси "Защо? Как? Правилно неправилно... " Но си замълчах не и казах истината. Е аз не и казах нооо в последсвие тя разбра от други хора, тогава да видиш кво се казва срам нооо каквото насееш това и ще пожънеш нямах какво да направя или кажа точно тогава. Вечерта когато се прибрах скалъпих някаква лъжа набързо(все пак нямаше как да кажа какво всъщност съм правил-говорил) и нещата приключиха до там. Мисля че минаха няколко дни, исках да направя някакъв контак с нея но нямаше как да стане. Впрочем имаше как но не смеех, все пак пред останалите съм супер примерен млад мъж :) Най вероятно бих забравил всичко след седмица две ако не беше звъннал телефона една сутрин ( чист късмет че моята не беше в нас ), след обичайното АааъъЪ... Кой се обажда (много добре знаех кой се обажда) и обещах едно кафе. Няма да ви обяснявам какво ми беше тогава като във филмите на едното рамо ангелчето а на др дяволчето иии някакъв супер шибан спор между мене и мен. Както и да е излязохме, повторихме чатове криеници, с всеки ден все повече и повече си мислех че това е момичето и съм направил грешка преди няколко години. Няма да изпадам в подробности че без др стана баси бозата с тая писаница но да ви кажа че стигнах до момент в който бях решил че трябва да прекратя др ми връзка... И като знам че съм супер пъзлива личност, не ме разбирайте погрешно ама правилото 10 пъти мери 1 път режи важи за мен на 100% Направих го казах и че сме до тук , не и казах истинската причина наистина стана ми жал не и казах защото знам че я боли без да знае а ако узнае ще е неописуемо Мамицата му бях го направил и знаете ли кво стана?
НИЩО!
Пенка ( да кажем че др така се казва ) , не ми вдигна телефона , нз дали се уплаши може и аз да съм проблема ии аз бих се уплашил ако някоя прави такива щуротии.
Не ми вдигна няколко пъти просто трябваше да го вдигне тоя шибан телефон, трябваше ми малко подкрепа в него момент.
Получих само "мълчание"
Е сега сме отново заедно с първата, тогава може би я съжалих , а може и аз да съм се уплашил но се събрахме. Но не спирам да мисля за пенка, мисля и мисля.

Този разказ е художествена измислица, всякаква прилика с действителни лица или събития е чиста случайност.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: 704e169c00

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Историята ти не е измислена, така както много хора твърдят, че тяхната измислена история била истинска. Мисля, че си направил грешка. Действително първото момиче ти е добра приятелка и сродна душа, но вашата връзка сякаш е брат-сестра повче от мъж-жена. Временно ще останеш с нея, дори е възможно пъзльо като теб да се ожени за нея и да направи деца, но най-късно на 40 всеки мъж се събужда. Питаш горе как успявали женените мъжа на 40 и нагоре - ами не успяват, особено страхливците на младини, които са се оженили защото булката е била бременна, така било удобно, по навик или под натиск на родителите. Успех все пак, сигурна съм ще ако не ти, то приятелката ти рано или късно ще приключи тази връзка.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 4d38d2e5cf

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Живеех с един мъж около 8 год. Обичaхме се много, но не по ОНЗИ нaчин. Толковa го обичaх и толковa се стрaхувaх дa не го нaрaня, че не смеех дa постъпя прaвилно- дa се рaзделим и дa потърсим нaшите си половинки/ любови. Нaкрaя го нaпрaви той. Говорихме, кaзaхме си истинaтa, беше огромно облекчение зa двaмaтa, че чувствaме еднaкво. След време и двaмaтa открихме прaвилните хорa. Той имaше няколко безуспешни опитa ( нерaзпознaвaне), но сегa е с НЕЯ! Aз от първa срещa, първи поглед, знaех, " познaх " бъдещият си съпруг. С бившият сегa сме приятели, всъщност повече, кaто брaт ми е. Мисля/ чувствaм ( той също, говорили сме зa товa), че е духовен приятел. Щом тaкa се чувствaш, то знaчи тя не е човекът. Избирaш с нея път, в който нямa дa е щaстлив никой. Бъди честен със себе си и нея и се освободете. И без товa ще се случи, но поне дa е, докaто нямaте децa все още. После ще е много по- сложно и болезнено. Може би " Пенкa " е женaтa, a може и дa не. Но с тaзи, живееш в лъжa. Ние с моя " Пенчо " зaгубихме " 8 години. В последствие се окaзa, че със съпругa ми все сме се въртяли в едни среди, дори по чужбинa сме ходили в същите държaви, по същото време, в същите грaдове. Но, не е могло дa се срещнем, зaщото aз се стрaхувaх дa нaпрaвя, кaквото знaех, че е прaвилно. Вероятно, щях дa го срещнa много по- рaно. A пък куриозa с бившият ми, окaзa се, че е рaботил по случaй нa женaтa, с която е сегa( полицaй е). Но и двaмaтa нямaт спомен дa сa се виждaли лично, въпреки, че е нa ръководен пост. Прaви си изводите и решaвaй!

 

...