Най-добрата ми приятелка...
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2874 пъти
Здравейте читатели на този сайт! Бих искала да споделя моя проблем и да ви помоля за съвет. Става въпрос за моята най-добра приятелка. С нея се познаваме от деца и винаги сме се разбирали и сме били неразделни. Учим в различни училища и имаме две години разлика - аз съм по-малка от нея. Забелязах, че от около година приятелката ми вече не се интересува от мен, не ми се обажда, не ми пише, не ме търси, за да излизаме... Все аз й пиша, аз й звъня, аз предлагам да излизаме и вече ми става неудобно и се чувствам като натрапница. Отдалечили сме се... не е както преди. Видях, че тя се е променила и на външен вид - прилича на кифла, а не на обикновеното момиче, което беше преди. Направо не мога да я позная и се чудя това ли е най-добрата ми приятелка, която познавам. Тя е вече друг човек и се страхувам, че съвсем съм я изгубила. Преди бяхме като две капки вода - харесвахме едни и същи неща, винаги бяхме на едно мнение, а сега - коренна разлика. Разбирахме се, говорехме си с часове, излизахме често, тя се интересуваше от мен, питаше ме как съм, а сега, като започнем разговор, тя не спира да ми говори за себе си и за някакви момчета...
Виждам, че приятелството ни се крепи на косъм, а искам да го запазя и затова ви моля за съвет, защото не знам какво да правя.
Благодаря, че прочетохте историята ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: 6222c6782d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Поговори с нея и ? кажи как се чувстваш. А и може би след две години ти също много ще се промениш:);)

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: e7eaa75718

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

2.   остави я тая кифла!

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 5c5488e69e

гласове: 1 2 3 4 5   (15 гласа)

3.   Докато четях историята ти, имах чувството, че аз съм я писала. Приятно ми е, С, защото няма как да напиша цялото си име, ще го скрият. Моята най - добра приятелка е колкото мен. От четири години сме неразделни, кхм, бяхме. Като цяло се случи същото. Тя се отдалечи от мен. Аз я търсех, а тя ме избягваше. Забърка се с наркомани. Излиза си с тях и казва, че са й приятели. На шестнадесет сме. Гаджетата й са някои, които тя дори не познава. Обикновенно нещата стават така - Хей, здравей. Харесваш ми, искаш ли да се съберем? - И тя се чуди защо не ги обича. Да, отклоних се от темата, извинявай. Имаше един период, в които се чувствах ужасно от това. С най - добата ми приятелка се отдалечихме. Това ми се струваше ужасно. Тя ми е като сестра. Плаках за нея. Беше ме страх, че ще я наранят, а после никоя от "яките" й приятелки не е там, за да й помогне. Тя пак ще плаче на моето рамо. Както и да е, те не ме слуша. И така стигнах до идеята, повече да не я търся. Тя ме игнорира? Добре и аз мога да играя тази игра, казах си. И ето ти я, седмица по - късно тя ми писа. Сега сме в по - добри отношения. Не се притеснявай толкова за нея. Ако наистина ти е приятелка, ще те потърси. В противен случай - извинявай. Загубила си я. Пък и да не забравяме, че имате две години разлика. Ако ти си например на 14, а тя на 16, има някакъв шанс интересите ви вече да се разминават.

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: a45111b1ab

гласове: 1 2 3 4 5   (11 гласа)

4.   Тя се е променила, ти ще се промениш също. Живота продължава ;)

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: a45111b1ab

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

5.   Попитай я защо не те е търсела! Трябва да си има причина. Хората се променят.. няма какво да направиш. Някога ще осъзнаеш, че има хора които няма да видиш повече през живота си. Поне, не по същият начин по който и преди.

 

...