 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Загубих майка си
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 4093 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 14 години и наскоро майка ми почина. Беше болна от рак вече за втори път. Лекува се през последните две години, но нищо не помогна. Не мога да ви опиша какви мъки бяха- постоянно ходене по болници, до София (а нашият град е на 300 км от столицата)... толкова химиотерапии, лекарства, а накрая нищо не помогна! Цели две години сме се залъгвали, че тя ще оздравее. Както вече казах, наскоро тя почина. Плача много. Постоянно се връщам към разни спомени, когато сме били заедно двете. Накъдето и да погледна-всичко ми напомня за нея. Вече започнах да не се храня, не ми се излиза с приятели, а всички вкъщи страшно ме изнервят с поведението си- държат се така, сякаш нищо не се е случило. Скоро ще започне учебната година, ще бъда в нов клас и с всичко това, което ми се събра... не ми се и помисля за учене...
Та, въпроса ми към читателите е следния: как да ке справя със загубата на мама. Не приемам съвети от типа на " всичко ще се оправи", "животът продължава", " с времето всичко ще отмине", защото вече от личен опит знам, че нищо няма да се оправи и че с времето болката от загубата й не отмина. Ще се радвам, ако ми дадете някакъв съвет.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 377fa74e3f |
|
1. Моите съболезнования!
Ще споделя моя опит със загубата на мои близки. Първият ми досег със смъртта е бил, когато съм била много малка. Баба ми е вдовица, тя ме е отгледала от 1 г. възраст, защото майка е почнала работа. Баба ми е майка на майка ми и е загубила мъжа си на 35 г. възраст. Майка ми е била на 10 годинки. Той е починал от рак на белия дроб, защото е бил страстен пушач. До ден днешен няма лек за този рак, между другото. Баба ми обаче никога не е забравила дядо и така ме мъкнеше на гробищата на село при всяка възможност. Някъде на 5 г. се бях научила да чета сама и първото изречение, което прочетох на това гробище беше
“И ние бяхме като вас, и вие ще дойдете при нас“, което е надпис над гробищната порта
Звучи доста страшно, но като дете си мислих просто, че един ден ще срещна дядо и тези преди мен, продължавах да съдя цветя и да почиствам гроба на предците си. От тогава някак си осъзнах, че нашият път на тази земя е един, че времето ни е ограничено и трябва да се възползваме от него ...докато можем.
Никога не забравяй майка си, така както в моето семейство не забравяме дядо, който е починал преди повече от 40 г., но никой не иска близките му да се почернят и да прекъсват собствения си път заради прекъсването на нашия на тази земя.
Майка ти живее дори чисто физически...в теб, в децата ти, в техните деца. Тя е победила така погледнато смъртта, а за нея вече никога няма да има болка.
Освободи се и от чувството за вина. Ти, близките ти, лекарите не са виновни. Просто човечеството до ден днешен не може да се пребори с рака.
Намерихме лекарства дори за СПИН, но ракът е най-коварната болест, защото е част от нас, нашите собствени клетки и тяло.
Не, нито стволови клетки, нито лечение в чужбина можеха да спасят майка ти. Аз съм учила в Гармания и моя много добра приятелка учи медицина там, после специализира онкология и работи в една от най-добрите онкологични клиники в света - рак НЕ СЕ лекува на този етап със стволови клетки, а химиотерапията е практически медикамент(и), които са същите и в чужбина. Имат някакво предимство в диагностиката, но до тук. От моите познати, които имаха рак на Запад (САЩ и Западна Европа), се излекува само сина на моя позната от левкимия - той е дете на 10 г. и го излекуваха с медикаменти, просто много добре реагира на химиотерапията.
Аз самата съм се записала като донор на костен мозък, ако има съвместимост, но шансът да намерят някой дарител е 1 на 1000. От 1 година съм в базата данни и никой не ми се е обаждал.
С две думи първо трябва да спреш да обвиняваш себе си, близките си, медиците, че майка ти е починала. Приеми смъртта ? като част от живота, като край на земния ? път. Не спирай да я обичаш, да говориш и да мислиш за нея, но загърбвайки своя живот, ти нищо не можеш да промениш. Напротив - ти си смисълът на живота на майка ти и ти си останала след нея. Не унищожавай това, а живей заради нея!
ж29
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: fc860f2699 |
|
3. Симпатизирам ти, и при мен моята майка има рак, оперира се, уж резултата биш добър, но не се знае.
Сега баба ми на 75 и предстои операция от рак на червата, абе загубен свят.
Все си мислиш, че само чо филмите става това, ама не е така.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 8e3b9aea27 |
|
4. Съжалявам за загубата ти! Нормално е да ти е болно и тъжно. Тя би искала да си щастлива.. може и много клиширано да звучи, но това е самата истина. Би искала ти да се бориш за целите си и мечтите си. Остани силна :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 8e3b9aea27 |
|
5. Знам колко тежко е да загубиш някого. Съжалявам за загубата ти мила! Нормално е да си тъжна и депресирана. Само недей да се затваряш в себе си! Това е единственият ми съвет (:
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: c426e9172d |
|
6. Моите искрени съболезновaния, милa...
Вече нямa връщaне нaзaд, колкото и дa боли, трябвa дa приемеш, че всичко е свършило. Просто се усмихни, погледни нaпред и си кaжи: мaмa винaги ще е до мен. :) Зaщото е тaкa. Дори и дa не я виждaш, тя е вътре в теб, в спомените ти винaги ще е живa. Спомняй си зa нея с усмивкa и блaгодaрност, a не със сълзи и огорчение. Опитaй се дa се рaзсееш- приятели, спорт. Бъди силнa! Aко искaш, прочети "Тaйнaтa". Успех!
Още веднъж- много съжaлявaм. :(
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 9e6c186d18 |
|
7. Съжалявам, преди колко време почина? Ако е твърде скоро състоянието ти е нормално.
Рабира се, че болката няма да отмине никога, просто ще свикнеш с нея. Ще боли винаги, когато си спомняш за този човек, ще ти се иска да върнеш времето назад, дори за миг, за да го зърнеш отново, но ще свикнеш и с мисълта, че това е невъзможно да се случи.
Този човек няма как да се върне и никой няма да може да го замени, сега всичко зависи единствено от теб, дали ще се изправиш срещу удара на съдбата или ще се оставиш да те смачка. И помисли дали майка ти би била по-щастлива, ако се оставиш на вятъра да те отвее, да пропаднеш, или да вдигнеш глава и да продължиш въпреки болката, ти решаваш!
Казва ти го човек, който е преминал през това. Живота е жесток и несправедлив, свиквай, но не му се оставяй.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 9e6c186d18 |
|
8. Съжалявам, преди колко време почина? Ако е твърде скоро състоянието ти е нормално.
Рабира се, че болката няма да отмине никога, просто ще свикнеш с нея. Ще боли винаги, когато си спомняш за този човек, ще ти се иска да върнеш времето назад, дори за миг, за да го зърнеш отново, но ще свикнеш и с мисълта, че това е невъзможно да се случи.
Този човек няма как да се върне и никой няма да може да го замени, сега всичко зависи единствено от теб, дали ще се изправиш срещу удара на съдбата или ще се оставиш да те смачка. И помисли дали майка ти би била по-щастлива, ако се оставиш на вятъра да те отвее, да пропаднеш, или да вдигнеш глава и да продължиш въпреки болката, ти решаваш!
Казва ти го човек, който е преминал през това. Живота е жесток и несправедлив, свиквай, но не му се оставяй.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 9e6c186d18 |
|
9. Съжалявам, преди колко време почина? Ако е твърде скоро състоянието ти е нормално.
Рабира се, че болката няма да отмине никога, просто ще свикнеш с нея. Ще боли винаги, когато си спомняш за този човек, ще ти се иска да върнеш времето назад, дори за миг, за да го зърнеш отново, но ще свикнеш и с мисълта, че това е невъзможно да се случи.
Този човек няма как да се върне и никой няма да може да го замени, сега всичко зависи единствено от теб, дали ще се изправиш срещу удара на съдбата или ще се оставиш да те смачка. И помисли дали майка ти би била по-щастлива, ако се оставиш на вятъра да те отвее, да пропаднеш, или да вдигнеш глава и да продължиш въпреки болката, ти решаваш!
Казва ти го човек, който е преминал през това. Живота е жесток и несправедлив, свиквай, но не му се оставяй.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 74d4a92977 |
|
10. Не е хубаво да не ядеж, майка ти не би искала да те гледа нещастна, нали? Наплачи си се, но после си продължи живота по старому.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: fc77a6b93a |
|
11. Съжалявам, моите съболезнования!
Аз също съм на 14. Баща ми е починал, когато съм била на 2. Не го помня въобще. Но го обичам. Майка ми я оперираха от миома. Преди около няма и година. Сега пък има кисти. Какво ли още не ни се е случвало и пак се справяме. Не ми звучиш като някоя лигла. Някои хора няма да те разберат. Само тези, които знаят какво е ще ти помогнат. Болката няма да изчезне. Времето не лекува. Просто спираш да мислиш постоянно. Създава усещането, че болката е намаляла. Но не е. Ще се справиш. Вярно, ще те мъчи, ще искаш да плачеш, да я върнеш, но...
Никога няма да претръпнеш. Не се погубвай. Приеми, че тя ще те пази, ще ти помага. Винаги ще е до теб, макар да не я виждаш. Ще те обича. Майка е. Няма как. Тя не би искала да се самоунищожаваш по този начин. Живееш сега, утре може да те няма... и после какво? Нищо. Така че живей добре.
Толкова малко време ще сме живи, а толкова много умрели.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 5ca915a43b |
|
12. Мила, много съжалявам! От мен няма да чуеш, че всичко ще се оправи и че с времето ще мине, защото просто не е така. Аз загубих майка си преди 15 години, когато бях на 17. Не от рак, но пак заради заболяване - сърдечна недостатъчност. Тя беше само на 46. Беше ужасно, случи се годината, когато бях абитуриентка. И в моя случай болестта й се точеше с години, тя се влошаваше прогресивно, докато накрая сърцето й не издържа. Когато гледаш как най-скъпия ти човек бавно си отива някак си се опитваш да се настроиш за онзи момент, но не можеш да се подготвиш за такава загуба.
Нищо се преодолява с времето и болката и липсата си остават. Дори сега, докато ти пиша това плача. Тя много ми липсва. Въпреки моята мъка трябваше да съм силна заради сестра ми - тя беше тогава на 13 - почти колкото теб. Стараех се да съм и най-добрата приятелка, съветник, човек от който винаги може да поиска подкрепа и да я получи. За нея загубата ни беше по-осезаема.
Мама е човека, който още не мога да прежаля и винаги ще ми липсва. И въпреки че я няма аз знам, че е до мен. Сънувам я, имало е моменти, в които колкото и странно да ти звучи съм усещала присъствието й. Тя сега е на по-хубаво място, където няма болести и мъка, но тук на земята ние си оставаме с болката си, докато дойде и нашия ред.
Не се потапяй в отчаянието си, тя би искала да продължиш напред заради нея. И имай едно наум - тя ще е винаги с теб, дори и да не я усещаш. Тя не би искала да пренебрегваш собствения си живот, стремежи, мечти, с мисли за нещо, което вече се е случило и не по силите на никой на този свят да промени. Съдбата често е несправедлива.
Прегръдки от мен и я носи винаги в сърцето си като една светлинка, надежда за по-добро.
Дес, 32
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: b1ab94547a |
|
13. Мило момиче, мило дете аз съм майка на една твоя връсничка. Най-красивото нещо на този свят беше пухкавата кожа на моето прекрасно бебенце. , Миниатюрните и ръчички, които целувах все едно са ръцете на мъдрец, а не на новородено. Мило момиче такава си била и ти за своята майка уверена съм -най-прекрасната принцеса. Какво и е струвало да вижда как пъпката се разтваря, и да знае че няма да види накрая в какво ще се превърне? ! Само тя си знае. Но ти не се бави. Вземи една нова тетрадка и започни да пишеш докато спомените са още пресни. Всичко свързано с нея опиши я детайлно. Всички дребнички неща които са били характерни за нея. Думите с които те е наричала, фрази запазена за нея марка. Дори и думи с които те е укорявала. Докато тези неща не са избледнели в теб. И ако правейки това ти се доплаче плачи момиче наплачи се хубаво. Дано у дома ти се намери поне една нейна дреха която не е изпрана. Прибери я в найлонов плик и запази аромата на майчицата си. Кога ти стане ужасно болезнено мъчно просто я прегърни и вдъхни от този аромат. Ужасно е че в тази крехка възраст ставайки жена си загубила тази която да те води по пътя на съзряването ти като жена. Никога от безутешност и мъка не се хвърляй с главата надолу в безрасъдни постъпки. Говоря за алкохол наркотици и секс с необратими последици. Майка ти не би искала това за своето прекрасно момиче. Ако днес умра и оставя моята 14 годишна дъщеря на тая земя бих и казала, че я обичам ужасно и искам само едно да се грижи за себе си добре. Да се обича и уважава повече от всякога. Предполагам, че и твоята майка би желала това. Живота е несправедлив-хич няма да те облъчвам с кухи позитивизми-Ще те боли понякога толкова много. Още повече че вече няма крило под което да се подслониш когато най- силно си наранена. Рано си обречена да пораснеш. Отведнъж като да те е блъснал някои в пропаст. Кога ще отмине болката ти... според мен има два варианта. Единият е когато намериш любовта си, другия още по сигурен когато гушнеш своята рожба. До тогава има време и аз ти пожелавам да имаш силата да преодолееш всичко.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 2a23003039 |
|
14. Няма какво да се лъжем. Майката е най-важният човек в живота. Моите искрени съболезнования. Животът наистина продължава, но не по начина по който е било. Ще ти бъде много тежко, но най-важното е, че ще откриеш истинските си приятели точно в този най-тежък момент. С времето ще ти поолекне, но никога няма да е същотото. Моят съвет е ако имаш възможност по-често да общуваш с останалите си роднини, с които си в добри отношения и да поддържаш приятелствата си. Колкото и банално да звучи, това ще ти помогне поне да се отърсиш от шока и да знаеш, че имаш все пак близки хора, на които можеш да разчиташ. В деликатна възраст си и искрено се надявам да успееш да се справиш със ситуацията.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 62cc86cf13 |
|
15. Много съжалявам! Това е огромна загуба, не е слабост да страдаш - когато ти е мъчно плачи, наплачи се хубаво! Когато ти е тежко, не излизай от стаята си и не се бори с болката.
Но след като се наплчеш опитай се да залъжеш мислите си, да ги отвлечеш в друга посока - гледай филми например, чети книги. С времето мозъка ти ще се научи да допуска мисли и настроения за други неща. Опитвай всеки ден по малко, дори на сила прави нещо, което да ти отвлича вниманието. Първо почни сама, после с близки и след това с познати. Дай си време и бъди силна! Болката няма да изчезне, но ще се научиш да живееш с нея. И не забравяй, че не си единствена, това се случва на всеки, на никой няма ад му се размине.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 6ef4b1d3e4 |
|
16. Моите съболезнования! Болката няма да отмине, винаги ще си спомняш за майка си и ще ти става мъчно, но животът продължава и трябва да се бориш. Запомни и си повтаряй, че животът никога не е черен или бял, а винаги е шарен - състои се както от лоши моменти като този, така и от хубави моменти.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: e0ae20b8eb |
|
17. Аз съм мъж на 29 г. и загубих майка си по същия начин като теб преди вече доста години. Тогава останах кръгъл сирак, защото нямаме баща от още по-отдавна. Ако искаш да ти кажа, че ще преодолееш загубата - няма. Такова нещо не се преодолява, никога. И аз като теб си спомням общите ни мигове и ми е много мъчно и до днес. Всъщност и ден не е минал без в главата ми да е минала поне една мисъл за майка ми. Тъжно е. Ужасно, ужасно. Иска ми се да познаваше внука си и той да познава нея, искаше ми се да види преди това как се дипломирам, как започвам първата си истинска работа, как получавам първата си заплата, как подкарвам първата си кола, как се женя.... във всеки един такъв момент ми е липсвала много и винаги ще ми липсва. Ще ти липсва и на теб, няма защо да те лъжа, че ще обратното. Не е справедливо едно дете да остава без майка, но неведоми са шътищата Господни. Направи само едно. Бъди нейн достоен наследник. Каквото и да правиш в живота си от тук насетне го прави така, че тя да не се срамува от теб, а да се гордее, защото вярвам, че те ни гледат отгоре. Иска ми се да е така и да се радват за нас, макар и от много далече. Вярвам, че един ден по един или друг начин, когато и ние напуснем тази земя ще се видим отново. Знам, че е така.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: dd4b1a7ce9 |
|
18. Наскоро моята майка почина, и на мен ми е много мъчно, не правя нищо, само стоя под завивките. Храня се с 1 филия и това е, но ще ти кажа нещо:
Такъв е жовотът. Разбирам те много добре, но просто така става. Все някога този човек ще си отиде. Съжалявам за загубата ти, но това е единствения начин. Просто си почати с приятели по фейсбук, оговорете си среща, опитай се да не мислиш за нея, аза приятелките си, позабавлявайте се и всичко ще се оправи с времето. Повярвай ми.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 7ca154f982 |
|
19. Прочети за Луиз Хей да видиш как е преборила болестта.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: b2c1da6e63 |
|
20. Аз наистина, съжалявам за теб, но знай че майкати в момента и винаги ще е с теб и в сърцето ти. Повярвай го. Немога да си представя живота без мама, аз също съм на 14г. и понякога когато лягам си мисля ами ако мама умре какво ще правя сама на този свят сам сама за мен тя е ВСИЧКО... съжалявам мила, но тя винаги ще е до теб, само го повярвай,
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: dc5260f101 |
|
21. От авторката към #19: Майка ми вече е преборила болестта един път, сега беше болна за втори път.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 572ebd4f1d |
|
22. Моята майка почина от рак преди да навърша 10. Гадно е да, но ще свикнеш. Съжалявам...
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 9ff71cec0a |
|
23. Честно да ти кажа като го четох се насълзих, няма как да утешиш мъката поне може да се опиташ да се разсейваш от време на време... Незнам съветвам те да се захванеш с някаква дейност, например спорт или хоби. Дано ти помогне да не мислиш толкова за това. Сърдечни поздрави !
~Trifonak~
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: dc5260f101 |
|
24. От авторката: Благодаря ви искрено за съветите. Благодаря, че ми вдъхнахте кураж! Вмомента дори разглеждам едни снимки на мама и си ги свалям на таблета :) Поинтересувах се и от темата относно това, което става с човек след като почине. Сега вече знам, че тя винаги ще е до мен и че ще ме подкрепя.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 25bb89b65e |
|
25. Моите съболезновaния и рaзбирa се, че тя винaги ще е до теб :)
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 4f2a996224 |
|
26. Мило момиче аз съм на 22 татко почина преди 2 години също от рак беше левкимия 2 години близо какво ли не опитвахме но той си отиде! Затворих се в себе си несъм излизала от както е починал не вдигам на приятелките си дори на центара не ходих бях много сърдита на живота но срещнах точно в този момент няколко месеца след смърта му едно момче и много се обикнахме и той ми даде сили да продължа много много голяма любов дори ще се женя :) моя съвет е да се влюбиш да си имаш приятел някое добро момче и ще видиш ще се оправиш! Пожелавам ти най голямото щастие на света :))) Късмет и бъди много обичана!
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 4f2a996224 |
|
27. Мило момиче аз съм на 22 татко почина преди 2 години също от рак беше левкимия 2 години близо какво ли не опитвахме но той си отиде! Затворих се в себе си несъм излизала от както е починал не вдигам на приятелките си дори на центара не ходих бях много сърдита на живота но срещнах точно в този момент няколко месеца след смърта му едно момче и много се обикнахме и той ми даде сили да продължа много много голяма любов дори ще се женя :) моя съвет е да се влюбиш да си имаш приятел някое добро момче и ще видиш ще се оправиш! Пожелавам ти най голямото щастие на света :))) Късмет и бъди много обичана!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: ff2574a1da |
|
28. Ох миличка напълно ти сачуствам аз съм момиче на 16 години
И моята майка почина преди пет месеца знам какво е чуството имам сичко живея с баща си но мама я няма вече наистина това е най лошото нещо и аз така си припомням хубавите моменти и бих дала и живота си само тя да е жива моят съвет е нека майкати остане в сърцето ти тя винаги ще живее там а някой ден всички ще се видим там горе успех мила и мойте саболезнования
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
