 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Неразбиране на поколенията
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1561 пъти
Здравейте, пиша тук за пръв път и ви моля за адекватно мнение.
Значи проблемът започна преди 2 години, когато започнаха да се пускат историите на различни хора, и техните деца, които нямат какво да ядат и обличат.. И се започна темата за даването на моите вещи. Лично аз много ме е грижа за тези хора и досега сме помагали кой както може, ту с дрехи или някаква парична сума.. Така де тази година се започна с темата за моите неща и по - точно играчките от моето детство. На мен естествено ми стана много гадно, и ме хвана носталгията по детството и реших че не мога да дам повече от една торба. Така де за майка ми това не е достатъчно, и постоянно ми напомня, че децата нямат какво да ядат, а аз избирам между едно и две.. И как, че след нова година ще изхвърли всичко на сметището и е по - добре да ги дарим от колкото да изгният и да не се ползват. Да но и двете сме с много труден характер. Винаги сме се карали за това и винаги съм и казвала, че ще дам всичко друго, не и тях. Само дете съм и нямам брат или сестра. Така де, тя не престана и започна с думите "Нека подарим детство на децата в нужда. Не бъди егоистка. " И мен започна да ме гризе съвестта ужасно много. Не знам как да ви го обясня, но тези неща са част от мен и не мога просто да ги прескоча. Просто ако се махнат, сякаш се маха част от мен.. Въпреки че не си играя вече с тях съм свикнала да ги виждам винаги там, на мястото им и не ми се ще или по точно още не ми е времето за такава голяма стъпка.. Надявам се редакторите да одобрят историята ми за да разбера и вашето мнение по въпроса, защото ми е наистина нужно..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: c8de6fdc4d |
|
1. Много добре те разбирам, това са вещи, част от твоята история. Аз съм на 30 г. и имам още плюшени и други играчки. Скрий си играчките от майка ти и кажи, че това са твои вещи - нека хване тя и си подари всички дрехи, които не облича, не е нейна работа да ти подарява нещата. Говори с баща ти.
Майка ти има някакъв проблем. Дори и да дадеш нещо, трябва да е доброволно и от сърце, нейното става кражба
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 3d1b7a6e32 |
|
2. Въпросът ти не е свързан с неразбирателство между поколения, а с проблем в обяснението ти. как да й обясниш, че "не си готова да се разделиш някой твой вещи". Добре е да й кажеш точно това изречение.
Всъщност на колко си години и за какви играчки става въпрос? За да ти дадем адекватен отговор. Ако си а 16-17 и не можеш да се разделиш с барбито е проблем, но ако не можеш да се разделиш с плюшени играчки въпросът е друг. Над 20г обаче би трябвало да можеш да се разделиш с всяка една играчка
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: f783ba2322 |
|
3. А, аз съм на 32 и не ме е срам да си призная, че още си пазя доста плюшени играчки и не си ги давам!!! Ако ще ги подарявам ще е или на моето дете, ако имам такова, или на някое друго много близко дете, примерно племенница, за да съм сигурна, че за любимите ми животинчета ще се грижат добре. Така, че помоли майка си да не ти раздава най-любимите неща. Обясни и колко са важни за теб и ако трябва и дай парите си за да купи с тях нещо за тези дечица, но да не раздава най-любимите ти играчки. В крайна сметка всеки си има любими вещи и е адски трудно и болезнено да се раздели с тях. Предполагам и майка ти не би си дала нещо любимо, нали? Тогава защо кара теб да се откажеш от твоите любими неща? Това, че вече не си играеш с тях не означава, че не си ги обичаш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
