 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Как да се променя?
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1668 пъти
Момиче съм и съм на 15 г. Работата е там, че не харесвам начина по който се държа към останалите, както и към семейството ми. Преди не бях такава, но постепенно започнах да се променям. А и отношенията ми със нашите са оптегнати. Не си говорим, дори не вечеряме заедно, семейството ми не е сплотено като на другите.
Нашите винаги се карат, имам и брат неговото отношение към мен и изобщо към цялото ни семейство не е добро, няколко пъти (даже доста често) си позволява да ругае по наш адрес и то в лицата ни. Но въпреки това нашите подминават държанието му като пътен знак. Те не говорят с мен, постоянно ме критикуват, на няколко пъти майка ми ми е казвала, че не е искала да се раждам, че не съм такава каквато тя иска и, че съжалява, че не съм като другите -(добра, покорна и т. н). Като бях малка даже си позволяваше да ме бие, да знам, че за някой това може би е нормално, но мен не ме болеше от самите удари, а от начина по който се отнасяше към мен, аз плачех, но нейното сърце дори не потрепваше, даже се усмихваше докато ме гледаше как плача свила се в края на стаята.
С брат ми нещата също бяха такива, той също доста път ме е удрял, дори по жестоко и от майка ми, но въпреки всичко аз го обичах и когато тя се опитваше да бие и него аз и попречвах и и казвах да го остави на мира, мразех да виждам разплакани хората който харесвах и все още е така. От тогава се държа настрани от всички, минаха 3 години, от както нещата се промениха, сега вече съм си в собствена стая, от която рядко излизам не искам да се срещам с никого, дистанцирах се от всички, рядко си говоря с тях и при най малката им забележка или нареждане какво да направя ас избухвам. Мразя да ми се бъркат в личния живот, да ми тършуват из нещата или да ме питат как съм -защото знам, че ме питат просто така и, че не се интересуват как всъщност съм. Вече не говоря с почти никого, преди си водих дневник, в който споделях своите чувства, мисли и желания, но спрях. Не можех да пиша дори пред себе си, мразих да разкривам неща за себе си, дори пред мен самата. Опитах да се държа сякаш нищо не ме интересува, дори в училище странях от всички, не обичам да говоря, дори нямам истински приятели, когато ходя до бюфета за закуска приятелите ми често ме зарязват докато чакам да си взема поръчката и тръгват без мен, а после когато ме видят съвсем спокойно питам защо съм се забавила. Понякога когато им говоря те си говорят отделно и дори не ме забелязват. Има и едно друго момиче бяхме близки преди в старото ми училище, но тя винаги ме използваше, сега също е така търси ме само когато има нужда да сподели на някого са любовния си живот или да ми разкаже как са се забавлявали със новите и приятели от новото училище. Винаги се държа мило с нея и я изслушвам, но ми е гадно когато я гледам толкова щастлива, докато аз имам цял куп проблеми, но няма на кого да споделя, да де доверя. На нея не мога да и имам доверие, защото когато започна да и разказвам за моя ден, тя отново отклонява темата към себе си, чрез което показва че не иска да слуша мен.
Ас съм доста срамежлив човек и приемам нещата на вътре, докато не дойде време в което просто избухвам, и започвам да говоря глупости и неща за който само след 5 минути съжалявам.
Когато някой ме засегне започвам да си мисля как му отмъщавам, искам да му се случи нещо гадно да го засегна за да го заболи и него, но ако го видя натъжен или да плаче заради някой друг веднага отивам при него забравя за всичко и му помагам. Бързо си меня мнението за хората ако се държат с мен добре, правя всичко за тях, но наранят ли ме забравям всичко хубаво и започвам да ги мразя. Мразя своята лесно ранимост и начина по който реагирам в различните ситуации. Искам да се променя, да не съм толкова лесно избухлива, да не бъда лоша, да спра да се заяждам с хората и да ги критикувам. Искам да си намеря истински приятели и всичко да се нареди, но не знам какво да направя, трябва ли да се променя? И по важното как?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 4b46478314 |
|
1. Отиди на психолог (това не означава в никакъв случай, че си луда). Те се занимават точно с такива проблеми. Ще ти помогне да преодолееш травмите, които семейството ти ти е нанесло и да продължиш напред. Не е нужно никой да разбира, просто помогни на себе си.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 0b2626d043 |
|
2. Социализирай се и почни да излизаш с приятели и да се запознаваш със хора, ако искаш да го промениш милиони начини има да го направиш! НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ! Пиши, след време :)
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 279da6042c |
|
3. Аз съм момче, бях по същия начин като теб. Бях срамежлив, не исках да говоря с никого, родителите ми се заяждаха с мен. Но всичко се промени. Започнах да излизам в компания, в която всички са отворени и аз съм най-срамежливият, но покрай тях вече и аз се отворих, вече общувам много повече с хората. Преди всеки ден се събуждах с мисълта: "започва се пак един гаден ден". Но това си остана преди. Моят съвет към теб, може би е да за се запознаеш с повече хора, да бъдеш добра с тях и те ще те харесат. Нещата ще се променят.
Успех!
-Едно момче, 14г.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 3c65e5bfde |
|
4. Бъди по-позитивна не си единствения човек който има такива проблеми. Просто трябва да се бориш с проблемите си лице в лице, а не да бягаш от тях. Когато успееш да ги пребориш ( сигурен съм че можеш ) ще видиш колко много си постигнала от другите със себе си. Винаги вярвай в себе си и не се предавай, животът винаги ни тества и трябва да се борим за да вървим напред. Всичко е в главата ти и в това как гледаш на проблемите си! Сега може да ти е трудно, но когато успееш да ги победиш ще видиш че след тях ще има други и така.. Просто животът е пълен с препятствия от които не трябва да бягаш. Последно - Дано да съм успял да те мотивирам и помни - не посягай към наркотиците или други пристрастяващи боклуци. Те не могат да ти решат проблемите, а само ще те отклонят от тях, ти си човекът който може да ги промени. Успех!!!
- Момче 16г
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 68d2e61027 |
|
6. Аз съм момче на твоите години, и не мисля, че проблема е в теб. От това, което виждам не си злобен човек, а избухването се дължи на пубертета може би. И аз съм в някои отношения, като теб и не мисля, че си сгрешила с някого, не трябва да съжеляваш за това което правиш, защото според мен проблема не е в теб. Просто се отпусни с хората и се запознай с нови, ако не ти стигат приятели :). Не е нещо ненормално да се изнерваш в тая възраст, аз лично мога да убия, ако съм достатъчно нервен, и аз като теб издържам до едно време, но после не прощавам, това е просто добронамерие и търпение, а при мен в повечето случеи просто не ми се занимава (не съм от "добрите" хора. Не се старай да се променяш според мен, а и трябва да си със силен характер. Мисля, че с времето ще се нареди всичко, а по отношение на това с майка ти и брат ти - баща ти не казва ли нещо по въпроса, не полага ли някакво усилие да се намеси? :/
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
