Обикновен разказ
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1063 пъти
Здравейте! Преди всичко искам да помоля редакторите на сайта да публикуват историята ми, защото наистина са ми нужни съвети.

Та да си дойдем на думата...
В чужбина съм, живея с родителите си и имам по-малък брат.
Необвързан, безработен с минимален брой контакти и така нататък...
Започнах да губя вяра във хората и мисля, че всички са обладани от зли демони (метафорично казано). Почти всяка вечер пия самичък, сам със себе си и така докато не ми се доспи. Ежедневието ми е супер скучно и като цяло имам чувството, че изгарям отвътре... Нещата, които ще разнообразят живота ми наближават но това не ме вълнува особено. Истината е, че ми липсва родината и то много :)) Вярвам, че с упоритост, търпение и мъдрост всеки би могъл да си оправи живота, където и да е но уви моята съдба е такава, че не мога да изоставя родителите си и просто да се върна като някакъв страхливец в техните очи... просто съм им задължен супер много и докато не им помогна да си стъпят на краката няма да се успокоя. Знам, че всичко ще се подреди но с времето... Не съм от най-търпеливите но някак си свикнах с това, че всяко хубаво нещо (или всяка хубава промяна) изисква време и търпение. На работа рядко ходя, защото все още не знам немски а иначе от време на време някой познати се обаждат за няколко дена работа но не ми е достатъчно... искам редовна! ;д
Напоследък все повече си мисля да започна да тренирам нещо. най-вече фитнес или бойни изкуства. Осъзнах много неща, които трябва да променя в своя живот и честно казано вече не съм същият. Вършил съм и добро и зло... познавам се и понякога не мисля преди да действам... Не казвам, че съм злобно настроен към хората а напротив... Винаги съм бил праведен дори към себе си... Когато съм правил глупости и родителите са ми четели конско, никога не съм се карал с тях, защото вината е моя, дори и в училище не съм спорил с госпожите защо имам 2 за срока и тем подобни... Жал ми е за много хора и винаги съм помагал на всеки, който се допита до мен и най-вероятно заради това хората ме вземат на бъзика... Мислят си, че се правя на такъв какъвто не съм ала аз съм си аз просто те не го възприемат...
Прекалено се раздавам за хората и това мисля, че ми е най-големия проблем... Не обичам да деля хората на групи, като - висок-нисък, слаб-дебел, красив-грозен, умен-прост и така нататък... пък за етническа дискриминация да не говорим!
Не знам просто, понякога съм супер песимист иначе съм си оптимист. Колкото до личния ми план... Все още в очакване на перфектната любов :))

М19

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: 4c29828750

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Не знам съвет ли търсиш, наборе, но мога да ти кажа, че намериш ли жена ще намериш и смисъл. От там идва всичко - защо иначе би споменал любовта в края на история, която по никакъв начин не е свързана с момиче. Иначе не си единствен - чужбината е тежка участ, и аз искам да се прибера някой ден. Допаднаха ми доста от разсъжденията ти, пожелавам ти успех. Няма да сбъркаш с фитнеса и бойните изкуства, ако можеш да си го позволиш, учи те на много, наистина.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: ca925e4056

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Искрено ти благодаря наборе! Прави си, че намеря ли подходящата ще открия истинския смисъл на живота... Бих се зарадвал ако оставиш някакъв виртуален адрес за контакт... И ти си гурбетчия и може би ако си разменим 2-3 изречения няма да е зле и за двама ни. Благодаря ти отново :))

 

...