1. Мила, и аз бях така... Сега съм 9 клас, но до 3, 4 месеца, преживявах същото. Долу горе този период продължи 1 година, може би 1 и половина. Искам да ти кажа, че ако искаш да си щастлива, ще намериш начин. Трябва само да го поискаш. Знам колко клиширано и илюзорно звучи. Допреди няколко месеца не вярвах в щастие, не съумявах КАКВО аджеба кара хората да са щастливи, мислех, че всичко хубаво е една илюзия... Но сега си мисля обратното. Депресията е илюзия! При мен се получи лесно. Просто... си казах, че искам да направя нещо от живота си и, че ако просто ЧАКАМ щастието само да дойде при мен, то няма да стане. Не можеш да си кажеш "искам да съм щастлив" и просто да си стоиш и да си чакаш да се получи. Не. Не става така. Трябва да РАБОТИШ над това да си щастлив. Като цяло преди не виждах позитивните страни на нещата. Давам прост пример: групов проект в училище. Падам си анти-социална, затова за мен това беше кошмар. Още повече, че тези проекти бяха с хора, които не понасях. И какво правех? Стоях 2 часа с тях, чувствах се ужасно, никога не казвах нищо... не можех да ги трая. Но сега... няколко месеца по-късно.. чуя ли проект, се усмихвам и казвам: "Добре, ще го направя. Може пък да е интересно. " Разбираш ли, всичко си зависи от теб самия. Затова казвам, ако искаш да бъдеш щастлив, ще намериш начин. Аз просто си казах, че ще се опитам да променя цялостното си виждане за хората и заобикалящия ме свят от негативно, в положително. И в крайна сметка, успях. Дори не ми костваше особени усилия. За мен времето, пропиляно в тъга и депресия, е изгубено време. Напомняй си всеки ден какво ти харесва да правиш... И спри да обръщаш толкова внимание на това, което те дразни. Майка ми ми казва: " Ако нещо те дразни, но ти не можеш да го промениш, просто го приемаш без излишно тръшкане. " И си е така, всъщност. Нещата, които ме докарваха до кризи преди.. сега просто ги игнорирам. Вече не ми правят впечатление, не представляват никаква трудност за мен. Просто пожелах да съм щастлива. И исках да постигна това сама, напълно. Без съвети от приятели, родители, психолози и такива глупости. Исках сама да докажа на себе си, че поискам ли-мога. Преди не намирах смисъл защо аджеба съществуваме въобще, сега виждам живота като приятно приключение. :) Не знам доколко ще ти помогне написаното, не знам дали дори го написах с цел да ти помогна. Просто исках да ти кажа, че ако човек поиска-може! Просто трябва да поискаш. Щастието не идва само... Освен това, вкопчи се в нещо, което ти харесва да правиш-филми, хоби, книги... На мен хоби ми е рисуването. Затова вместо да си мисля как ще трябва да търпя накакви идиоти в училище 7, 8 часа, започнах да си мисля как ще се върна вкъщи, ще си сипя чаша чай, ще седна, ще нарисувам някой пейзаж, ще създам нещо красиво... след това ще прочета някоя книга.. Ще се озова в един, може би, по-добър свят.. И това ми даваше сили. Мислех си за моя СОБСТВЕН свят, не за заобикалящия ме. Мислех за нещата, които ме карат малко или много да се чувствам по-добре, а не за тези, които ми разваляха настроението. Докато изведнъж нещата, които преди ме скапваха, просто изчезнаха. Тоест, там са си. Просто не съществуват за мен, не ги виждам. Та да, бая дълго стана, но все пак.. :D Успех! :)
|
