 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Oще една анорексичка
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1899 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 17 години и живея сама. Причината е в един тийнейджърски проблем, за който наистина ме е много яд. А родителите ми... аз бях щастливо дете като малка, те сигурно са си мислели, че ще остана такава винаги. Но това просто се случи с мен, а и сигурно с други такива момичета.
Всичко започна когато бях 3-ти клас. Наложи се да сменим града и аз се преместих в друго училище от началото на втория срок. За момент реших, че ще бъде страхотно, докато не осъзнах, че всъщност съм новата ученичка. Всички момичета ме мразеха, защото не носех рокли и обеци, гердани прочие. Мислеха си, че съм най-отвратителното момиче в училище и винаги ме наричаха мъжкарана, но аз гледах да не им обръщам внимание. Един ден започнаха и да ме обиждат заради външния ми вид, бях на 11, висока 1. 47 и тежах 45 килограма. Разбира се, това изобщо не ми пречеше, но те започнаха да ми се присмиват и да ме назовават с прякори като ''слон'' и ''свиня'' (извинявам се за някои изрази) и на мен всъщност това ми пречеше. Те свикнаха с тези прякори, аз свикнах с техните подигравки и от злоба им казвах, че това, че не съм болно слаба като тях, не значи, че съм дебела. Но те схванаха положението и продължиха да ми се присмиват. Аз се отекчих и една вечер изобщо нямах сила да се прибера. Реших да взема автобуса и като се прибрах, направо си легнах. Родителите ми се изненадаха, защото майка ми беше направила любимата вечеря, а аз не исках да ям. Все пак ме склони да седна на масата. Двамата с баща ми ме гледаха с какво темпо се храня и разбраха положението. Просто нямаше начин да не видят. Настъпи караница и баща ми изгуби апетита си, а аз се заключих в стаята си. Оттогава вече не ядох сутрин, а само вечер, и то по една-две филии хляб, колкото да отбия номера, че ям.
Дойде лятото и аз щях да ходя на лагер с братовчедка ми. Когато разбрах, че ще бъда два месеца без нашите реших да използвам момента, че няма кой да ме кара да ям насила. И така, колкото и да не е за вярване, аз не ядох цели 2 месеца и все още бях жива. Всяка вечер преди лягане, майка ми ми се обаждаше да ме попита какво и дали изобщо нещо съм пъхнала в устата си и аз я лъжех всеки път, че съм яла много. Някакси се чувствах като жив човек, въпреки, че не можех да проходя 200 метра без почивка. Когато се прибрах вкъщи, първото нещо, което бе важно за мен, беше да скоча на кантара. Майка ми скочи да види какво се случва и като ме погледна, замалко да припадне. Баща ми се втурна към нея и ми се накара, че съм станала в такъв вид. Аз реших, че е видно отслабването ми, но когато погледнах какво показва кантара, веднага се осъмних, даже напротив! Аз видях в екрана на кантара да показва 74. 9 кг. Аз отново се скарах с родителите си и те ми забраниха всякакви лагери и изобщо всичко, което включва да съм далеч от тях за дълъг период от време.
На следващия ден ме заведоха на лекар, а тогава се установи, че бях в начална фаза на някаква си болест, наречена анорексия и че ако след две седмици не съм качила поне 2 килограма, ще се наложи да ме сложат в количка. Детският ми мозък обаче не можеше да проумее ситуацията и си казах дума да не става за напълняване. Не исках да ходя на училище, за да не слушам новите подигравки отново. Но майка ми настоя. Аз отидох и за моя изненада всички момичета ме заглеждаха в краката и изобщо не ми се присмиваха, че съм дебела. Въпреки това, аз не исках да остана в това положение или пък да пълнея.
Продължавах да не ям и по време на физическо трябваше да прескочим една греда, а после да скочим 20 пъти на въже. Аз направих упражнението, но след 20-тия скок очите почнаха да и се замъглявах, започнах да виждам звезди и после се събудих на носилка. До мен стоеше баща ми, който държеше ръката ми и плачеше. Исках да го успокоя, че съм жива, но това, което говореше той, ми прозвуча, че ще си изпатя здраво. Аз бях на 15 когато ми се случи този кушмар и когато отново отказах така твърдо да ям, той ми се накара, извади един буркан течен шоколад и започна да маже филии бял хляб с половин сантиметров слой и просато ги пъхаше в устата ми. Аз го ухапах и съборих всичко от масата. Той направо побесня, а аз избягах надалеч. Майка ми не искала да ми се моли да се върна и е била права, тя се обадила на по-голямата ми братовчедка да дойде да ме прибере. аз зарязах училището, защото постоянно бях на носилка, но си намерих работа, за която ми плащаха добре. След година и казах, че и благодаря много, но искам да живея сама, защото видях, че и на нея и нанесох чувал щети. Тя не можеше да ме спре и аз наистина се изнесох и отидох в стария апартамент на една моя стара приятелка, като родителите и ми го продадоха евтино. Аз така си се издържах досега. Работя си още тази работа, пак съм на носилка и осъзнавам какво си причинявам, но сега просто не виждам причина да се оправям, след като самата аз причиних големи неприятности и не мисля, че изобщо заслужавам да живея, а и ако лапна нещо, да речем две филии, ми натежава и ме заболява корем. Не ме нападайте, знам, че сама съм си виновна за това, което съм си причинила, а това, че споделям това с вас, е само защото не искам други млади момичета да преживяват тази отвратителна болест и после да съжаляват, че са се родили. Приемете този разказ не като оплакване, а просто като споделена история. Сега очаквам коментари, които гласят ''Поредната анорексичка'' или нещо такова. Просто, не правете грешката, която направих и не си влошавайте само заради това, че останалите са слаби като солети.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 6bad2e44b7 |
|
1. Знам какво си изживяла.И не си виновна за нищо ! Ти си добра душа !
Аз съм момче и съм виждал как съучениците ми се гаврят с дебели момичета и ще съм виновен пред господ завинаги, че не съм ги защитил и ще си нося кръста !
Но твоите родители е трябвало да се обърнат към теб с разбиране, комуникативност и солидарност, а не по балканския просташки начин (яж ма и т.н)....
Заслужаваш да живееш и то не заради родителите ти, а заради самата теб...
Не се предавай !
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: da71587637 |
|
2. Живееш сама, а си непълнолетна? Купила си си апартамента на една твоя стара приятелка? Родителите ти са ти позволили да напуснеш училище и да отидеш да работиш? Ехееееееее, какви родители само... Ще се откажат от собственото си дете...
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 8b497709ce |
|
3. За мен не е важен външния вид а характера на човек. Спокойно, хапвай си и не се тревожи. Гледай кой е по-зле със нещата от теб. <3 <3
М19
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 5e8ed8fb52 |
|
4. Бъди силна. И аз съм преминала през тази коварна болест, само за да угодя на идеалите на околните. В началото се чувстваш жива, а след известен период бавно се погубваш. Ако е останала поне малка част стабилна психика, ще разбереш че по този начин не вредиш на другите, те ще продължат да живеят, дори няма да сещат че си била сред тях. Повярвай ми, тези слабомислещи същeства не заслужават загубата на един човешки живот. Потърси помощ от психолог. Първата стъпка е да осъзнаеш проблема, а ти вече си я направила. Надявам се да съм била полезна, дано да си върнеш предишния пълноценен начин на живот в най-скоро време! :)
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 7eb211e24c |
|
5. Аз само искам да ти кажа,че си прекрасна! Преборила си се с това с което се борят милиони момиче всекидневно. Само напред и нагоре! Късмет!
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: bf01dd99a6 |
|
6. Здравей! Пише ти момиче на 14 г. И аз бях по този начин. В 7 клас никой не ми казваше, че съм дебела, но аз се виждах такава. Бях висока 1. 60 и тежах 45 кг., което дори е малко под нормата. При теб случая е много по-тежък, но и при мен не беше лек. Аз не съм спирала да ям, но започнах само да диети от интернет. Един ден видях диетата на анорексичките (един ден 300 калории, другия 400 в продължение на месец) и реших да я започна. На 7мия ден в час по история ми прималя и ми стана черно пред очите. След 20 мин ми стана по добре и бях при фелшърката, която ми каза, че са ми жълти очите... и така. Накрая започтах да ке храня нормално даже вече и попрекалявам с шоколада. Съжалявам ащо има правописни грешки :)
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: ece4faeda2 |
|
7. от авторката
номер 6, радвам се, че си се оправила :). Анорексията е опасна болест и не я пожелавам на никой от вас!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 5e8ed8fb52 |
|
8. №6: Мислиш си че за 7 дни се става анорексичка? И в какво ти се изразява болестта? Че веднъж ти е прималяло. Моля, да не причислявате себе си и невежеството си към хора, които наистина имат проблем. Поне вникни малко в историята на авторката, в която наистина и изразено протичането на болестта, но ти явно намери и твоя период на "анорексия" в нея.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 41f42fef1f |
|
9. Ето до такива неща водят малките злобни момиченца. На мен пък ми се подиграват, че съм ниска. Аз не съм виновна, че те са двуметрови слонове. :) Просто не трябва да ти пука. И моля те напълней, защото ще си съсипеш живота!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: ece4faeda2 |
|
10. от авторката
номер 9, благодаря ти за загрижеността, всички мои познати ми го казват, един мой приятел, с който се познавам отдавна ми предложи да ме заведе на психиатър. Психиката ми сега си е нареед, аз незнам каква магия направи психиатърката, но вече знам, че виждам съвсем по-реалистични неща, но не мога да ям, пък и без това всичко повръщам. Знам, че си съсипвам живота, но вината си е моя, а аз бях само на 10 и дори незнаех какво е да умреш отглад. Мислех, че се получава така: ядеш когато си гладен- оставаш си нормален; ядеш и когато не си гладен- пълнееш; не ядеш когато си гладен- отслабваш. Детският ми мозък не проумяваше всички тези намези на роднините ми. Благодаря на всички, че ме съветвахте и ви е грижа за мен! Наистина, добри хора сте.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
