 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
До всички, които се подиграват с другите
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 3375 пъти
Ако искате да прескочите "background-a" ми, минете направо на 3-тия абзац.
С тази история искам да споделя своя "опит" и поне малко да накарам тези, които действат без да се замислят какво би коствало това на другите.
Аз съм момиче, на 17 години. В училище съм се справяла добре, но комуникацията ми със съучениците, учителите и въобще останалите хора винаги е била ужасна. Нямам приятели, не разговарям с хората, ако не се наложи да си кажем нещо. На пръв поглед изглежда, че не е нещо сериозно - хората не ме харесват и какво от това, няма да се опитвам да им се харесам насила. Но след време това започна да ми влияе много зле. След като започнаха да се държат очевидно негативно към мен, например, както си стоя отсреща някои момиче да започнат да ме гледат, да си шушукат нещо и да се смеят; или момчето, което минава с приятели и им вика "Виж я тая, к'ва е невзрачна". Можете да вземете и за пример момичето, казващо, че съм имала голямо самочувствие и от къде е идвало то, а пък аз нито се подигравам с някого, нито нищо. Заради техните подигравки започнах да търся причините и всеки път намирах проблем в себе си - че съм грозна, тъпа, че не ме бива да съм човек, че съм пълен провал щом всички си намират приятели, а аз съм все пренебрегнатата - аутсайдера на училището. Когато някой имаше нужда да му се повдигне самочувствието все нападаше мен. Не знаех защо и това ме ядосваше още повече. Не исках да отивам на училище. Когато ми се подиграваха, върнех ли се вкъщи се гледах в огледалото с часове, мислейки какво не ми е наред. По едно време реших да мина на самостоятелно обучение, но после започнах да се чувствам сякаш и учителите не ме харесват и исках да зарежа образованието напълно. Сутрин ставах, не ми се правеше нищо, мислех си само какъв провал съм, мислех си за всичките 'кусури', които имах и как дори и да искам няма как да ги променя. Преди да легна беше същото. На всеки му се е случвало да се влюби. Това чувство за мен беше ужасно. Харесах ли някого на втората секунда вече си знаех, че нямам шанс с този човек, не намирах смисъл да съм влюбена. Не исках и той да ми се подиграва. Започнах да избягвам хората само и само да не им натрапвам грозното си лице и да им развалям настроението. Някак си загубих и смисъла да правя, това което обичах да правя. Като "хоби" слушам само музика, а преди рисувах, обичах да гледам различни филми, да танцувам, да спортувам. Страдах от депресия може би, не съм споменавала на никого за това. Сутрин ставах, ходех на училище, връщах се, вечерях, лягах - през другите дни пак същото. Ядях само веднъж на ден. Отслабнах, погрознях още повече. Няколко дена, когато ядях повръщах след 5 минути, тогава се отказах от яденето. Но и това не помогна, усещането сякаш ще повърна, но не мога не ме остави. Трудно ми беше да ставам от леглото, исках да заспя и да не ми е лошо, но не можех. Отидох на лекар, пооправих се и вече започнах да водя по-здравословен начин на живот. Но онова чувство, че съм отритната от всички не ме напусна и сега всеки път, когато видя хора ги отбягвам и искам час по-скоро разговорът да свърши, ако има такъв.
Ако модераторите одобрят тази публикация и прочетете историята ми, се надявам да ви е станало ясно как един човек се чувства, когато бива отхвърлен от другите. Какво е чувството, когато всички ти се подиграват без ти да си ги подтикнал с нещо. А има по-тежки случаи на подигравки от моите. Никой не може да знае как даден човек ще реагира на такива случки и какъв натиск му се оказва от околните. Затова преди да се подиграете с някого помислете за последствията. Този с когото се подигравате може да изглежда силен, но не се подлъгвайте от външния му вид. Няма как да знаете, че например наричайки някого дебел/а, вие го подтиквате да започне някаква диета, която може да му донесе някакъв проблем. Но това ваше незнание не променя резултата. Бихте ли приели вие да сте причината за това? Сигурно не. Затова не се подигравайте с никого. Аз съм го изпитала на свой гръб и ви казвам ужасно е, това чувство е ужасно. То може да остави дълбоки белези и не е нещо, което отминава за няколко часа или дни.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 86d2f15ac9 |
|
1. Знам какво е! Минавам по този път, въпреки че в моя случай имам истински приятелки и подигравките са по-леки! Но никой не може да се ебава с характера и външния ти вид! Все пак това си ти и всеки заслужава щастие! Я им е*и майката!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 4e660b2826 |
|
2. Така е. През живота си не спрях да правя добро, да съм съобразителен, да съчувствам на хората, да помагам с каквото мога, да се отзовавам, когато има проблем, да давам всичко от себе си... НОО... хората започват да приемат това не като дар, а като даденост и започват да се ебават, да ти се подиграват зад гърба, да ти се смеят, да си мислят, че винаги ще си до тях.. по едно време пък започват да те мислят, че си глупак... ама НЕ! Хората се извратиха и гледат да живеят ден за ден, да има цигари, кафе, бира и нещо за ебане.
Аз не съм цвете за мирисане и съм правил много грешки, вредял съм на хората, но със сигурност съм помагал в пъти повече.
И на мен ми омръзна от това и когато заговориш по различен начин ти казват "стига си се правел на умен", "ти на професор ли се правиш"... и такива неща... и когато започнат да те бъзикат и да те взимат за мезе и ти им кажеш нещо било то бъзик или обида (в отговор на техните тъпотии) и ти се сърдят :). Когато пък започнеш да мълчиш има лафовете "ама сърдиш ли ми се", "обидих ли те с нещо", "ако имаш нужда от нещо кажи" и тн. Жалки станаха хората. Има единици свестни хора. Има ги, но са малко, сами вкъщи, отхвърлени от обществото. То като се замисли човек винаги има с кого да излезеш и да изпиеш една бира или едно кафе, да се разходиш, но е гадно, когато хората около теб или приятелите ти те предадат и започнат да те имат за даденост, и да не ти придават важност. И да ти се смеят на всяко твое нещастие.
Директно да си го кажем.. хората станаха боклуци!
Та.. ако искаме да съществуваме трябва да сме като тях или поне да създадем едно друго "АЗ" за пред обществото, за да можем да сме сред него. И тук не говоря само за приятелската среда и компанията, с която излизаме, а имам предвид в образователна среда, работа, бизнес и тн :).
Накратко ако ти дам съвет то ще е такъв, че и ти да си като хората и да отговаряш по начин, по който те се държат с теб!
Поздрави, Узунов
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 31dfe2c360 |
|
3. Ами, така си е. Но те не разбират, докато не го изживеят сами. Остави ги да понасъберат опит от толкова многото си "приятели". :D После сами ще си вземат поука.
Радвам се за теб, че си се пооправила, недей да си създаваш комплекси заради тези 5-годишни. Успех! ;3
Gwen
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 23c54b603d |
|
4. Да, при мене е абсолютно същото и аз съм на 17. Всеки ден казвам, че ще е различно и няма да ми пука, но уви не става така. Кофти е да те подиграват и да не знаят нищо за теб. А и ако си такъв, който се засяга лесно, още по-зле за теб.. относно приятелите, по-добре и без тях, ако ще са лицемери. Даже едно момче може да ти бъде по-добър приятел, но зависи от него самия, може да иска само да използва.. но в днешно време явно трябва да се оправяш сам и да разчиташ на себе си, няма кой да помогне и всеки гледа да те унижи и подиграе. Аз вече се примирих, не че съм видяла нещо от живота на 17, но ми писна от подигравки и да ми сриват самочувствието, то и без това го няма де :Д Най-добре да не ни пука и да правим каквото ни харесва. Знам какво ти е, защото продължава да се случва и при мен и съм убедена, че е така и за напред, не за теб де, но за мен. Но ако си по-упорита ще си го наложиш и няма да ти пука.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 3648e7731d |
|
5. Аз лично не се интерсувам от подобни тъпанари.
Преди години бях таргет на едни идиоти, ако ги видя отново (бях във чужбина над година) ще съжаляват жестоко.
Тези хора искат единствено да подхранват самочувствието си чрез чуждото нещастие, колкото и глупаво да е.
Съмнявам се, че повечето тормозени са грозни или имат някакви много лоши качества.
Проблемът при мен беше, че твърде много ги търпях, имал съм хиляди възможности, но... тогава не съм имал достатъчно смелост - сега не съм така и ще си търся правата по всякакъв начин.
Завистниците се пукат от яд, че си по-успял/а и опитват да те сринат до дъното.
Съветът ми към останалите, които са жертви на тези идиоти:
Не допускайте да Ви мачкат, търсете си правата по законен или физически начин.
Мълчанието и стоенето няма да реши проблема, само ще го забави.
Организираха се групи по 4-5 момчета да ме бият, след "подготовката" някой си тръгнаха със синини по очите. Молеха за помощ от батко и "кака", че са им разбили голямата уста.
Такива лиглъовци не трябва да се търпят, трябва да се притиснат по някакъв начин.
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 73459a40b1 |
|
6. Бих искала да те познавам:)
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: fbc25bded9 |
|
7. Узунов евала брато просто твоята публикация е точно това или подобно, което щях да напиша радвам се, че има хора в моето положение и аз съм като теб и се чувствам по същия начин сред "приятели" от даскалото и понякога изобщо нямам желание да общувам с тях и въобще много кофти работа. Жалко, че не познавам хора като теб а не лицемерни и тъпи хора, които те използват като те видят, че си добряк и те имат за даденост. Винаги когато кажа нещо никой не ме взима на сериозно или всеки мълчи и се прави, че не съм казал нищо. Много кофти е станало обществото опитвал съм се да бъда и аз като другите обаче не се получава просто съм си такъв по рождение и няма как да се променя.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: f2a2e73e47 |
|
8. И мен ме мразят където и да се озова. С времето стигнах до заключението, че хората, които се подиграват вътрешно са позеленяли от завист. Да не ти пука от мнението на другите.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 4e660b2826 |
|
9. Номер 7, МНОГО БЛАГОДАРЯ. Наистина се радвам, че мислим еднакво. Дори и един човек като теб да ме чуе, то писането ми на коментара и изливането на мисли не е напразно.
Нещата, които и ти написа са 100 процента верни и от доста време се чудя защо е така... Винаги си задавам въпроса "ЗАЩО" се случи така... Но не мога да си отговоря. Е, аз ако можех да си отговоря, вероятно нямаше нещата да тръгнат в тази посока, но ето, че е така.
Когато започна да си гледам кефа и спра да звъня на въпросните хора пък ми скъсват телефона от звънене, питат ме постоянно дали се сърдя и постоянно искат да се виждаме... Не мога да ги разбера.
Хората НЕ разбират от добро. Това е...
Жалко, наистина.
Поздрави, Узунов
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: fbc25bded9 |
|
10. От коментар номер 7 до коментар номер 9. Така е изгубила се е човечността у хората всеки гледа на предмет върху теб като те видят че ги изслушваш или че се съгласяваш с тях само и само да не се обидят и после си мислят че винаги квото ти кажат това ще правиш къвто филм те искат да гледаш и ти трябва да го гледаш без възражение, е затова мразя вече и не искам да съм с такива хора приятел щото те имат за предмет едва ли не. Мнението не ти го зачитат а те като ми се оплакват аз ги изслушвам давам им съвети и гледам с каквото мога да помогна а после аз ако имам нужда от нещо познай какво не ги интересува нищо свързано с мен дали имаш проблем дали нещо друго и така. Просто за мен тва не е приятелство а използваческо приятелство. Както се казва направи добро изяж л.... И кво става всеки трябва да се превърне в безсърдечен и безчувствен егоист и лицемер за да има приятели и да се държи лошо с тях за да го уважават?? То не случайно най-противните хора, които познавам имат най-много приятели.... абе кво мога да ти кажа Узунов трябва да се държим и това е. Поздрави
_(ThE L W0lF)_
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: b4a596126e |
|
11. Спокойно мила :) Преди бях доста отворена. Характера ми беше отвратителен. Обичах да се ебавам с другите, да ги обиждам и тъпча и сякаш това ми доставяше удоволствие. Всяка обида запълваше някаква празнина в мен самата. Никой не смееше да ми се опълчи. Подмазваха ми се, искаха да са ми приятели, но просто ги беше страх от мен. Никога не са ме обиждали. Не само, защото се притесняваха от последствията. Бях доста красива, слаба, висока, хубава коса, красиви очи. Но както знаеш, всичко се връща рано или късно. За кратък период от време останах сама.. Мислих, доста върху себе си. И се опитах да се променя. Добре, че беше външния ми вид, че иначе и приятел нямаше да си намеря. Вмомента съм щастлива, с едно невероятно момче до себе си. Не съм изгубила и капчица от самочувствието си. Спечелих си верни приятели. Завърших с отличен. Рано или късно трябва да се осъзнаеш. Ако аз не го бях направила щях да съм провал. Хората харесват отворените хора скъпа.
Пожелавам ти успех и не се предавай! Всички са мивавали през трудни моменти, живота е пред теб! Много искам да се запознаем, но за съжаление вече не живея в България. :)
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 45a99ecfa9 |
|
12. Много ти благодаря за това, което си написала. Това се случва с мен в момента.. всъщност от години! Тази година ще съм в девети клас и се надявам нещата да се оправят!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
