 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Псухично болна ли съм?
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1584 пъти
Аз съм момиче на 15г. и се нуждая от съвет.
Преди 3 г. майка ми почина от рак. От тогава съм психически не стъбилна. Ядосвам се за най-малкото и това проваля отношенията ми с близките хора. На моменти почвам да треперя от нерви. Казва ли са ми да говоря с психоложката в училище, но тя никога няма време да ме чуе. Никой не иска да ме чуе или изслуша. Баба ми не говори особено с мен за това, защото не знаела какво да ми отговори. Доста често изпадам в една депресия и не ям, не спя, нямам апетит и така вече 3 дена. Какво да правя? Някакви съвети?
Моля да побликувате това.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 8377d86fb6 |
|
1. Не си психически болна, а просто си в пуберитет и търсиш внимание. Всички сме минали през това - хормонът не прощава. Много съжалявам за майка ти, но това никой не може да го промени. И все пак е жалко, че психоложката не ти обръща внимание. Търси друг психолог.
За теб е добре да спортуваш, да си навън, да се срещаш с младежи и да имаш хобита. Не се затваряй у дома!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: e16bd7a48d |
|
2. Според мен просто ти е скучно. Ако искаш да си запълниш времето, чети книги, защото си неграмотна.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 98d138ffef |
|
3. Не си болна от никакво психическо заболяване. Нормално е да се чувстваш така след всичко. Съжалявам за майка ти. Наистина намери друг психолог. Той ще ти помогне. Излизай, спортувай, всичко ще си дойде на мястото.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 5574b90ca8 |
|
4. Съжалявам за майка ти. Много рано си я изгубила, а си имала нужда от подкрепа и още имаш. Не казваш нищо за баща си и това прави впечатление. Чудя се къде е той и дали е в състояние а те подкрепи втази загуба. Вероятно баба ти (ако е майка на майка ти) също е съсипана, като теб и не може да ти предложи близостта и подкрепата, от която се нуждаеш толкова силно. Връстниците ти, предполагам, не са преживели толкова тежка загуба, много от учителите ти, най-вероятно са все още с живи родители и се чувстват неловко покрай теб.
Предполагам, че заради всичко това се чувстваш ужасно сама и различна. Не е защото не си обичана, просто така са се стекли обстоятелствата.
Има вероятност дори и психоложката, с която се опитваш да говориш, да няма опит с тези неща.
Дори и аз не мога да си представя какво си преживяла, докато майка ти е боледувала и отпадала. Било е много трудно.
Ядосана си, защото ти се налага да съзрееш преждевременно и без да си готова за това. Вероятно си ядосана на всички, дори и на майка си, че те е оставила без време.
Чувствата, които подобна ранна загуба отключва са толкова трудни, е човек често не може да се справи самичък с тях, има нужда от помощ. Това не е лудост, но е страшно страдание и не бива да оставаш сама в него. Ако близките ти нямат куража да те подкрепят, помоли ги да ти помогнат да намериш психотерапевт. Някой, с коготода поговориш за тъгуването и гнева.
Имай предвид, че повечето психолози не са обучени психотерапевти. Имай предвид също, че е важно някой от близките ти да даде съгласието си да получиш такава грижа. Можеш да се обърнеш за съвет и консултация към националната телефонна линия за деца (провери телефона в Гугъл, има го, безплатен е), или към някой от т. нар. центрове за обществена подкрепа. Това са безплатни услуги и така няма да зависиш от финансовото положение на близките си.
Можеш да се обърнеш и към психоложката си, за да попиташ би ли ти препоръчала добро място. Помисли и дали има някой свестен учителпокрай теб, на когото можеш да имаш доверие. Някои от учителите са доста чувствителни хора и може да се говори с тях. На времето аз имах такава учителка. Разбира се, това каква помощ можеш да намериш много зависи от града, в който живееш. В София има доста възможности. В провинцията е оскъдица.
Не се отказвай да потърсиш помощ, имаш нужда и имаш право. Човек не може да преодолее подобна загуба самичък, без тежки поражения върху доверието му към хората. Имам подобен житейски опит - баща ми почина, когато бях на 13 и знам колко много ме промени тази загуба и как формира характера ми. И за добро и за лошо.
Пиши тук дали близките ти откликват.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: f488b171b7 |
|
5. Не си психично болна, а вероятно в депресия от загубата на майка си. Потърси помощ от психолог, защото при задълбочаване на депресията ще последват и мисли за самоубийство. Потърси в интернет информация за депресията и лечението й. Опитай да го говориш с училищната психоложка. Говори с баща си за това, не крий нищо. Опитай се да допуснеш до себе си най-близките си хора. Говори с тях за проблема. Ще е от полза да се чувстваш подкрепяна и обичана, предвид състоянието ти. Но НЕ съм сигурен, че е депресия, това нека реши психолога.
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: fe51c106f9 |
|
6. Според мен просто си в пубертет, скоро ще промениш емоциите си ту ще плачеш, ту ще се смееш, но ако мислиш че е толкова сериозно говори с друг психолог.
Съжалявам за майка ти, но не си го изкарвай на другите ти близки всепак не са виновни.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 32566336bf |
|
7. Не са тийнейджърски работи, пубертет или каквито и да е било от тези несериозни коментари. Имаш постравматичен стрес. Причинени промени в начина ти на живот заради преживяване на случка. Някои хора не говорят изобщо, други могат единствено и само да плачат, и не могат да говорят нормално. Единствения начин да се оправи това състояние, е да се ходи редовно на психолог. Състоянието ти не е болестно, не си ненормална, не си психически зле, а душевно. Консултирай се със специалист.
- Начинаещ психолог
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
