Споделена история от Тинейджърски |
Страх ме е да спя сама в стаята си,а съм вече на 15.
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 9079 пъти
Здравейте. Скоро навърших 15 и вече карам 16-тата си година, но ме е страх да спя сама в стаята си. Като малка, някъде на 9-10 години, може и по-малка да съм била, едни деца от училище ме бяха наплашили много. Бяха ми говорили разни глупости за духове, привидения, души, които се връщат от отвъдното и всякакви подобни. Сега естествено, ако някой ми разказва подобни работи няма да му обърна внимание и не биха ме впечатлили глупостите и историйките му, но тогава бях малка и направо ми бяха изкарали акъла, а преди това въобще не ми беше идвало на акъла за духове, чудовища и какви ли не чудесии. Бях си направо доста безстрашно дете и нито на нощна лампа съм спала, нито съм имала страх от тъмното, а и си спях сама в стаята, от както станах на 5-6 години. С една дума-нямах никакъв страх от нещата, от които повечето деца се страхуват, като са малки. Когато ми разказаха тези неща и ме уплашиха, майка ми се премести да спи в моята стая, за да не ме е страх. Те с баща ми са разведени и си живеем двете, така, че тя не спи при него. Просто има по един телевизор в стая и нямаше да можем да се разберем коя какво да гледа по-напред вечерта, ако спим в една стая и заради това тя спеше отделно в съседната стая, а в моята стая имаше свободно легло. Майка ми се премести при мен уж докато ми отшуми страха, но понеже леглото при мен било по-широко и удобно си остана да спи при мен и до днес. И вече 5 години спим в една стая. Вече дори забравих какви точно бяха историите, които ми говориха онези деца тогава, но мисля, че ми остана някаква психическа травма или както искайте го наричайте, но аз не мога да заспя, ако не се завия през глава. Просто, когато се завия с одеялото през глава се чувствам някак по-защитена и в безопасност. Не мога да заспя по никакъв начин, ако не съм се завила цялата, а като дойдат летните горещини е направо мор за мен. Преди да заспя, докато лежа в леглото си, винаги гледам краката и ръцете ми да са под одеялото, за да не би случайно някое чудовище да си подаде ръката из под леглото ми и да ме хване за крака и да ме издърпа някъде, където да ме убие. Знам, че звучи супер смехотворно, знам, че не е възможно, но просто подсъзнателно не мога да съм спокойна, ако не съм покрита навсякъде. Имам страх от тъмното, винаги гледам да са ми светнати лампите и ако се случи привечер да се стъмва и да съм сама в къщи гледам много да не шавам из другите стаи, а си стоя само в моята и в цялата къща задължително ми светят лампите. Доста често се улавям и, че поглеждам огледалата вкъщи, ако съм сама в къщи, да не би някой страшен образ да ме гледа от там... знам, че е ненормално, никой не знае за проблема ми, защото ще ми се смеят. И аз постоянно си повтарям, Няма духове, не съществуват такива видения, паранормални явления и нищо не може да ме нарани, но просто не мога да се отърся от всичко това. Преди половин година почина баба ми и вечер в тъмното очаквам да я видя такава каквато беше преди да почине. Като скелет, с огромни лилави сенки под очите и жълти склери на очите и ме хваща шубе. Майка ми не знае за проблема ми, обикновено тя заспива преди мен, защото става много по-рано от мен за работа, но от време на време ме забелязва, че спя през глава. Зимата казвам, че ми е студено или просто, че съм свикнала и ми е по-комфортно да спя така. Ако и кажа за проблема ми, като я познавам сигурно ще каже нещо от сорта на " Ооо, ма я не се излагай, това са глупости, такива неща не съществуват, спи си спокойно, само простотии си измисляш"Не знам какво да правя, може би трябва да ида при баячка. Но майка ми надали ще ме води тя, а аз не знам къде мога да отида. На съседната улица имаше една баба, която баеше, но тя почина и сега не знам за никой, който бае, а аз живея в малко провинциално градче. Давам си сметка, че страховете ми ще ми пречат много в бъдеще, защото искам да ходя в София да уча. Как ще спя сама в квартирата си? Когато има хора около мен не ме е страх от нищо, но когато остана сама започвам да си фантазирам и то вечерно време най-вече. През деня, докато ми е светло не ми идва въобще на акъла да подобни неща и не ми пука, дори и да съм си сама в къщи, обикалям си из всички стаи спокойно. Страшното за мен е, когато дойде време за лягане. Когато майка ми спи при мен ми е малко по-спокойно, но е мила случаи, в които трябва да изкарам нощта сама и тогава доста по-дълго време не заспивам, защото някак имам чувството, че няма кой да ме пази и да стои с мен, ако нещо страшно се появи. Какво да направя, че да се отърва от проблема си? Мислила съм си да ида при психолог, но нямаме финансовата възможност за това, живеем само с на мама заплатата, а тя е минималната за страната ни и едните детски и просто живеем много скромно. Тя е малко особен характер и не би ме разбрала, ако и разкажа за проблема ми, ще ми каже просто да не си фантазирам. Пробвала съм просто да преодолея страха си, като си легна вечер и се опитам да заспя, без да съм се завила, но просто стоя с широко отворени очи и оглеждам стаята, чак когато се покрия цялата с одеялото си ще успея да заспя. Моля, дайте ми някакви съвети и препоръки как да преодолея своята фобия?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 1a92ce073c |
|
56. Аз имам подобен проблем но страха ми не от истории на приятели а от филми и те разбирам аз също спя при майка си и ми е по спокойно но да легна сама ъпсурт като съвет ти давам една вечер да стоиш будна в тъмна стая и да огледаш всеки предмет и ще осъзнаеш че всъшност няма нищо страшно в тях аз направих това и вече съм добре и спя сама
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: a6bf1dcc9d |
|
57. Не си единствена всеки е имал такъв период с времето ще отмине. Аз вярвам, че не сме сами и има много неща, които не можем да си обясним, но няма нищо плашещо и страшно. Такива истории като по филмите няма, спри да гледаш такива филми. Призраците не са страшни, понякога ние самите си въобразяваме глупости има и по страшни неща като наприммер живите хора. Аз винаги вечер се страхувам от крадци, представям си го и сънувам кошмари. Това е може би защото 2 пъти са ни обирали, а един път при баба видях как вечерта влизат във двора ни много се изплаших. Когато чуха, че има някой и те се изплашиха обаче и побягнаха.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: fa5485848c |
|
60. И аз имам този проблем. Като малка... даже вече незнам защо се изплаших толкова, но знам че го имам от малка. Всяка вечер спя при баба или мама дори и кака ми, просто знам, че ако остана сама в стая в която е тъмно, че нещо е при мене и т. н. Тъй като съм на село за лятото и ме страх до тоалетната да отида сама. ( Тоалетната е външна) Моя съвет е да се хванеш за нещо. Аз не съм много религиозна, но когато остана сама започвам да се моля да ме изцепки от страховете и наистина помага, когато го правя дори психически ми помага. Друг начин е да спиш на светнати лампи, но на мен това не ми помага много.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 5261b37e42 |
|
61. Мен пък нашите ме оставиха за 3 дена сам сама в къщата, за да си направят кефа... преди имаше с кого да си говоря до късно- баба и дядо, да ама не... починаха и двамата наскоро и сега съм сам сама в къщата и не ми пука! Заключила съм се и това е!
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: fe7a84103d |
|
62. И мен ме беше страх докато не осазнах че е доста хубаво. Имаш си свое местенце. Оставаш сама с мислите си. Доста ми беше приятно тъй като имам малка сестра и си нямам лично пространство. Не се страхувай, няма нищо страшно от това, а ако е фобия заключи ако искаш когато си сама. Късмет!
|
...
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 89b53bfac4 |
|
63. Всеки има такива подсъзнателни страхове, особено ако е наплашен още от малко дете, нищо страшно няма в това. Чувал съм за случаи в които възрастни хора ги е страх да стоят сами у тях дори и през деня след като са чели някои от книгите на Стивън Кинг.
|
|
