 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Вече мразя майка си 1част
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2134 пъти
Здравейте! На 12 гидини съм, за 6-ти клас. Имам един проблем с майка ми. Постоянно ме тормози и ме кара да избухвам. Постоянно повтаря (викайки), че съм се наддумвала, отговаряла и т. н. Може би всички ще си кажат "този проблем го има всеки", но при мен работата е друга. Когато й говоря й говоря със спокоен тон, а тя като звяр пред мен ми вика, че щяла да ме удари и изпъва ръка назад. Честно казано на мен не ми пука и да ме удари, просто след това последствията ще са върху нея. Баща ми е много по-добър-дава ми редовно джобни и не ми звъни през 5 минути да ми вряка по телефона.
Ето и историята от днес, благодарение на която искам да пиша тук:
Утре трябва да ставам рано и да ходя на 3 часа път от нашето селце. Бях излязла с приятели (единствения начин да се измъкна малко от унас). Тя ми звъни в 21:30 да се прибирам, а аз бях на центъра, който е на 30 метра от унас. Аз й казвам, че ще си дойда по-късно, а тя започва да ми вряка, че трябва да оправям багажи и т. н. Изтърпях я. Прибрах се в 22ч. Започна да ми вряка, да хвърля дрехи по мен "нямяло време да си оправям дрехите" и т. н. Аз се ядосах и понеже се опитвам да не използвам възпитанието, което ми предлага майка ми просто млъкнах пред нея, цялата обляна в яд и за да го премахна се разплаках без глас, повтаряйки си на ум "искам да умра, искам друга майка" което ме караше да плача още повече. Изведнъж майка ми де наежи срещу мен и започна с думите " ся какво ми ревеш, МА?? Едно време баба ти не ми е оправяла багажа вмесото мен" и аз си казах "де да можеше и на мен майка ми да не ми оправя багажа". Казах си нещата на ум, защото за разлика от някои хора аз не искам да викам на майка си. След това се скарахме, а аз все още искам да я убия.
Моята "майка" ви казвам е най-лошата майка на Вселената. Постоянно ми заповядва с кой да излизам(смисъл, ми казва с кои приятели да ходя и с кои да не говоря), постоянно ми се бърка в личния живот и се опитва да навлезе. Когато питам баща ми за нещо, той ми го купува, а уная ми врещи в целия магазин и ме злепоставя пред всички. Като излезя с приятели ми звъни по 200 пъти да ме види къде съм и ми задава възможно най-неподходящите въпроси, които майка може да зададе на дъщеря си. Аз се прибирам обикновено около 23 и до тогава тя ми звъни постоянно. Имам чувството, че иска да ме следи постоянно и да записва какво правя, дори какво си говорим с приятелите си. Писна ми и адски много искам да не живее в нашата къща и да нямам никакъв контакт с нея. По-добре щеше да е да порасна без майка. Не знам как дай го набия в главата, не знам защо всички други родители го разбират, а тя не. Питате какво? Това, че вече ставам тийнейджър и тя прави опасна грашка, като се държи с мен така-втълпява ми един ден, когато аз си имам дете да се държа така с него.. Чувствам се много тъжно и сякаш съм притисната в един прозрачен тесен купол, гледайки другите родители как разбират децата си, моята-не.. и всеки ден този купол става все по-тесен и все по-тесен, докъто някой ден не избухна и не направя непростимото. Искам тя да разбере, че и аз си имам чувства, достойнство и самочувствие.. А тя е просто такъв човек, че не може да се разбере с никой и никой не може да се разбере с нея. Направо ужасен човек. Човек, отхвърлен от обществото и който си мисли, че не е. Знае, че не е опасна, а пред мен ми се прави.
Веднъж, когато за пореден път се скарахме аз не й говорих 1 месец и си живеех много добре. Тя се чувстваше виновна и ми даваше джобни и не ми врякаше. Направо беше пърфект лайв. Мислила съм и за самоубииство. След 7-ми клас отивам да уча в друг град, а до тогава мога само да ви помоля за съвет какво да правя
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: ca843a0a4e |
|
1. Още си на 12 и майка ти, разбира се, трябва да контролира нещата. Няма нужда да направиш драма.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: c5b110b7d2 |
|
2. И двете сте виновни в такава ситуация, но тъй като тя е голямата жена, отговорна за теб - нейната вина е по-голяма. Първо, действително не трябва да досажда, но когато ти се обади родител, ти си длъжна да се прибираш. На 12 г. се прибираш в 23 часа?
Но както и да е. И по мое време лятото на село беше така, за да се избегнат горещините през деня и все пак ти можеше да си оправиш багажа ПРЕДИ да излезнеш навън, нали? Или нарочно я дразниш?
За останалите неща - как било по-добре да се живеело без майка и тем подобни сама ще осъзнаеш, че е глупост
Яко те тресе хормонът, това е ясно, а и има при вас сякаш някаква борба за вниманието на бащата (мъжа в къщата), което е и основният проблем може би - ти се домогваш до вниманието на мъжа на майка ти, тя си го защитава инстинктивно и ти го връща по такива начини, а освен това изобщо не е зряла за майка на такова голямо момиче - явно рано и са се оженили.
Ако искаш да се промени ситуацията първо трябва да престанеш да заставаш между родителите си, да настройваш бащата против майка ти или да се стремиш да кокетничиш пред него.
Второ, ти сама си го видяла - дистанцирай се.
И двете се борите за внимание, и двете сте егоистки и много си приличате по характер.
Най-доброто решение е действително да учиш другъде, а до тогава... не ми се вярва нещо да промените в отношението си една-друга и горкият ви баща. Много ти вреди, че нямаш очевидно и братя и сестри - егоистка си като майка си. Погледни се отстрани - като две капки вода.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 357d8bf0e5 |
|
3. майка ти със сигурност има своите недостатъци, но ако искаш да се отнасят с теб като с голяма, опитай се да се държиш като такава. помагай в домакинството, пазарувай, спазвай уговорките (например ако кажеш, че ще се прибереш в 22, наистина се прибери в 22), подреждай си нещата (ако си беше подредила багажа в описаната случка, проблемът щеше да е доста по-малък), не чакай майка ти да върви след теб и да се грижи за всичко и т. н.
засега звучиш като разглезено момиченце, което се радва само на джобните и на това кой го оставя да си прави каквото иска.
Ж43
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 79798d88c4 |
|
5. Здравей! Историята ти е писана все едно от мен. Аз съм момче на 16 години. Майка е по-зле дори, крещи ми за всяко нещо, замахва ми и ме замерва с дрехи. Като истеричка е. Много пъти ми е замахвала, но аз вече не издържам и започвам да й крещя, а когато замахне и хващам ръцете... просто няма друг начин, единственото което мога да направя е да и хвана ръцете, защото не съм на 5 год, за да ме бие-на 16 съм, не ми върви на годините да бъда удрян от майка си (аз не бих я ударил, въобще дори и жена не бих ударил, просто в яростта си и хващам ръцете, за да не направи някоя глупост). Случвало се е заради грознописа ми, тя да ми къса страниците и да ме замеря с тетрадките, а накрая изсипа всичките ми учебници на земята. Веднъж ми се развика и ми каза че не мога да правя нищо под 18 без нея (което до някъде е така, все пак ми е росител и отговаря за мен до 18, но ставаше въпрос за прическата ми-да съм спрял да се подстригвам гола глава, щот няква нейна колежка и казала че приличам на затворник.. и тази забрана докато не ми разреши пак), при което и се развиках, а тя пак замахна-този път бях много ядосан-чувствах се като предмет... хванах и ръцете отново и й казах, че ако не спре със заплахите с боя, ще стане много лошо. При което после запалих цигара(за пръв път пред наще, те не знаеха), излязох с приятелите и отидохме на бар. Прибрах се сутринта и още на входа ми се развика, ама аз само и казах да мълчи, че ме боли главата. Не искам да имам проблеми с нея и да и крещя, но тя ме смята за предмет, а това винаги ме е изнервяло. Дано се оправиш с майка ти, успех.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: ad444928b0 |
|
7. Най- вероятно моето мнение няма да ти хареса, но въпреки това, ще ти го кажа. Първо- внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се случи (имам предвид това, което казваш, че ти се иска да си порастнала без майка, че ти се иска да я убиеш понякога и всички онези други неща). Второ- ти си на 12 години, вярно е, че си човек и, че имаш достойнство и то трябва да се уважава, но към днешна дата, ти не знаеш абсолютно нищо за живота и как да се оправяш с него. На 12 години да се прибираш в 23 часа, мисля, че излиза дори от границите на нормалното, но ти пак не си доволна. Майка ти просто я е грижа за теб и се притеснява. Каквото и да сте си казали, не забравяй, че тя ти е майка, че те обича и я е грижа за теб. Недей да измерваш нейната любов с това колко джобни ти дава или как ти звъни по телефона, а просто я приеми такава, каквато е и я обичай такава. Повярвай ми, сега, на 12 години може да се чувстваш изложена пред приятелите си или притисната, но един ден ти ще дойдеш на мястото на майка си и ти ще правиш грешки, но надали би искала детето ти да мисли така за теб.
Тепърва ти предстои да порастваш и да навлизаш в живота, така че, ако искаш да ти върви с майка ти- седни и поговори с нея като човек, накарай я да се чувства сигурна в теб, че няма да направиш някоя глупост или да попаднеш в лоша компания, увери я, че може да ти вярва и след време, ако стоиш зад думите си, вашите взаимоотношения ще се оправят и всичко ще си дойде на мястото.
И, последно- какво ви става на младите, при най- малкия проблем и вече мислите за самоубийство. Това никога не е решение за какъвто и да е проблем. Да не мислиш, че другите хора си живеят приказен животец и нямат нито една грижа на главата.
|
...
| преди: 8 години, 10 месеца hash: c441d73770 |
|
9. Първо без майка не се живее лесно и това го знам от личен опит и относно това, че се прибираш в 23 е права да ти се кара.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 1e8111b8d4 |
|
10. Мило момиченце, не се филмирай толкова. Радвай се, че не си лишена от нищо и оценявай това, което имаш. По-строга майка, има ги навсякъде. Трябва да уважаваш родителите си, нормално е да се бунтуваш, навлизаш в пубертета, но не трябва да се изгубваш. Мислите, които си написала сами по себе си са невъзпитани. Най-лошата майка във вселената може да е такава, която те захвърля, докато растеш, на която изобщо не й пука за теб, която действително мрази съществуването ти. Та, идеята ми е - уважавай повече майка си. Все пак си още дете.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 1e8111b8d4 |
|
11. Мило момиченце, не се филмирай толкова. Радвай се, че не си лишена от нищо и оценявай това, което имаш. По-строга майка, има ги навсякъде. Трябва да уважаваш родителите си, нормално е да се бунтуваш, навлизаш в пубертета, но не трябва да се изгубваш. Мислите, които си написала сами по себе си са невъзпитани. Най-лошата майка във вселената може да е такава, която те захвърля, докато растеш, на която изобщо не й пука за теб, която действително мрази съществуването ти. Та, идеята ми е - уважавай повече майка си. Все пак си още дете.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 3035547f09 |
|
12. Няма нужда от такива глупости, като убийства и т. н. Трябва да кажеш на твоя татко за всичко това, не знам как той не го е забелязал, но ако всички седнете и обсъдите това съм сигурен, че ще изгладите нещата!
П. С. - Няма нужда да се самоубиваш!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
