Майка ми се държи ужасно с мен
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2158 пъти
Хей. Пише ви момиче, което иска да си излее душата и да получи добри съвети в отношенията с майка си. Нека да започна така. Баща ми от 8 години живее в Белгия и работи там, идва си 2 пъти в годината и с мама не са разведени. Аз живея само с нея, тя няма приятелки или близки роднини, все се оправдава, че я мързи да излиза и затова загуби всички, има само една, но тя е от друг град и само се чуват. Баща ми я смята за саможива селянка, защото тя си е от село принципно и му е добре далече без нея. Тя е вкопчена в мен, защото съм едно дете, а другия месец ставам на 18 години. През учебната година ходя на училище през седмицата, а уикендите ми са заети с уроци и може да се каже, че през тези 9 месеца аз не излизам никъде, времето ми е запълнено с учене. Имам висок успех, сертификати, никога не създавам филми и проблеми, никога не са викали мама в училище, че съм направила нещо, винаги ме хвалят. Лятото е единственото време в което мога да излизам с приятели, излизам следобед и към 9 гледам да съм у нас, не закъснявам, съобразвам се, никога не се налагам, винаги питам дали може. Майка ми обаче не ме разбира и ме третира все едно съм на 12 години, не ме пуска по никакви купони. Винаги иска да знае къде съм и като се върна да й разкажа до най малка подробност с кого и къде съм била и какво точно се е случило. Аз съм добра и й разказвам. Преди 2 дни неочаквано изгониха мой приятел от работа и го оставиха на улицата в 9 вечерта и за първи път в живота подслоних някого у нас, не можех да оставя човека да спи по пейките, едвам ми разреши майка ми. Решихме на другия ден да излезем с наши общи приятели. Стана към 11 и вече нямаше градски транспорт и звъннахме на мама да я помоля да останем за вечерта на гости в нашите приятели и тя много добре знае, че ще бъда с момчето с което се харесваме и исках поне замалко да сме си заедно, но тя ми се развика по телефона и компанията ми чу и по най-бързия начин ме накара да си вземем такси и да си платя с парите от стипендията и се прибрахме и вдигна скандал колко съм била малоумна и щяла да каже на баща ми какви ги върша. Днес моят гост си замина много обиден от нейото държание и се чуди как може да ме третира като бебе под ключ. Никога не съм искала да спя в някого, защото ми е забранявала, а за купони да не говорим, веднъж само пожелах и плюс това момчето което спа в нас щеше да ме пази, а и ние бяхме 6 човека, които познавам от 4 години. Исках да уча в чужбина и си скъсах гъза от учене, за да отида в Англия (сега ще съм 12 клас), но тя изрично ми забрани и ми намери университет в Белгия и иска да се изместим при баща ми и там да уча и да живея и чак като се омъжа имам право да се изместя. Никаква самостоятелност нямам, постоянно ми ходи по гъза, гледа ми в стаята какво има, в гардероба, в чантата, все едно съм бебе. Моите приятелки са по на 14-15, а спят в гаджетата си редовно, ходят по партита и ми се подиграват и ми казват да взема да спра да съм детенце, но ако си изключа телефона и си отида на купон, после ще ме накаже, както сега направи. Писна ми този контрол. Миналият месец ходихме на психиатър, аз бях изпаднала в криза от всичко това и жената й каза, че да се отделим малко, да ми даде свобода, да приеме, че вече не съм малкото момиченце, но все едно говереше на стената, пак е същото. Никога не съм предавала доверието й, не пия, не пуша, не правя нищо, което да я притесни, не я лъжа, но отсреща получавам само неразбиране. Какво да правя? Баща ми ако беше тук можеше да го излъжа, че ще спя в приятелка и можеше и да ме пусне, макар да е строг като нея, но за сметка на нея, той не познава приятелките ми и можеше да мине номера, но да ида на купон, а тя държи да ги познава и веднага ще им звъни. Писна ми, честно, мислела съм поне 100 пъти да избягам от нас, но като знам какво ще е като се върна просто се отказвам. Моля ви дайте ми съвети, имам чувстово, че този терор ще продължи завинаги. Мислела съм да почна работа и да се изнеса, но тя ми каза да забравя и, че ще ме намери и ще ги накара да ме изгонят от работа, ще се оплаква само и само да съм в нас под нейния контрол. Пропуснах да спомена, че знам само английски като втори език, но на високо ниво и си нямам на идея как ще живеем в Белгия, като отказва да ме запише на говоримите там езици, за да съм подготвена и ще уча на английски, но как ще се оправя в държавата не знам, аз там никакви приятели няма да имам и ще ме върже още повече в нас, а за студенски купони и дума да не става, баща ми като удари по масата и тя като се развика и нямам сила. Те и двамата са имали безотговорни родители и са си живели сами и ми разказват на колко много купони са били, а пък мен не ме пускат. Хората си мислят, че аз съм сдуханячка и искам само да уча и да не излизам, а то не е така, аз съм весела душа, обичам купоните.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: 52540de89a

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Майка ти определено не е наред с главата, но и ти ѝ позволяваш да се държи по този начин. Влияеш се от нелепите ѝ заплахи (как ще накара работодателят ти да те изгони не знам...), отчиташ ѝ се като малко дете и правиш всичко, което ти каже. Просто спри да ѝ ходиш по свирката. По този начин ти прави много мечешка услуга, защото никога няма да натрупаш житейски опит, ако тя те варди като орлица. Започни постепенно да излизаш по-дълго, обаждай ѝ се през 2-3 часа, за да знае, че си добре. Когато започне да крещи и да те заплашва, ѝ обясни спокойно, че не си малка и имаш право на личен живот. После затваряш телефона и толкоз. Другият вариант е да изчакаш докато завършиш училище и да си намериш работа в голям град, за да се изнесеш. Ще видиш малко зор с учене и работа, но стипендии се хващат лесно, така че ще имаш допълнителни пари. Никой не те държи на сила и деспотичната ти майка не е оправдание, защото просто нищо не може да ти направи и никой няма да я вземе на сериозно.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 502700f955

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Кофти ситуация. Като станеш пълнолетна вече ставаш официално независима от родителите си, нали знаеш? Все пак говори с баща си и му обясни ситуацията с майка ти, той според мен ще те разбере идеално. Най-добре замини да учиш някъде сама, независимо дали в УК или БГ. Където и да е, просто по-далеч от майка ти. Обясни й, че е control freak - т.е. иска винаги да контролира всичко, включително теб. Да се поуспокой малко... но щом и психиатър не е помогнал...

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: d64a1afa2a

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   А ти защо слушкаш майка си и правиш каквото ти каже. И ми е интересно как ще те накаже като си на 17? Няма да те пуска да излизаш ли? И какво ще те заключи? Ще спре да ти дава пари? В един момент родителите са безсилни да наказват децата си? Почти си пълнолетна, не може да те накара да направиш нищо, ако ти спреш да я слушаш

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: 7ab50d74c1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   " Баща ми ако беше тук можеше да го излъжа" - ето затова ти нямат доверие, щом го казваш, значи си го правила. " и ми разказват на колко много купони са били, а пък мен не ме пускат." - много добре знаят какво се прави по тези купони и затова са толкова резервирани. Утре като надуеш корема, пак на мама на главата ще се изсипеш. Явно не иска да дундурка бебе. Щом си на 18, напускай дома и си купонясвай, но недей да търсиш после майка си. Вашата работа, хем сърби, хем боли!? Като станеш майка и имаш дъщеря, ще разбереш защо майка ти е такава сега.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 01ddd9dbd9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Живота е твой, но сега си под нейното крило тя те гледа храни и облича. Напълно те разбирам и аз имах проблем с майка ми тъй като родителите ми са разведени и аз живеех при нея. Проблема при нас беше, че никога не сме се разбирали, аз бях самостоятелна а тя нахлуваше в личния ми живот и на семеен психот подихме - е не тя се скара с психолоза и му крещеше, че тя е единствената права. Нямате представа какъв срам брах. Всичко тръгна от изтърканите съвети на побърканите и себеподобни приятелки (жени на средна възраст обаче със сравнително малки деца, аз почти мома за женени, а те още не могат сами да си избършат тъза). Беше напълно откачила и се уверих в това след като подслушваше разговорите ми, следеше смс-те ми, беше пръснала пари по някви типове да ми разбият паролата в facebook и къде ли още не. Проблема и бяха наркотиците, защото спореше, че съм се връщала с червени очи, неадекватна, обвиняваше ме че пуша трева в тоалетната (трева всеки е опитвал и знае миризмата и) разбира се и аз усещах, че е пушено в банята, все пак живеехме в блок. Накратко аз го отнесох, защото някой съсед се е скрил в банята си и си е пафкал наволя. Това с червените ми очи не знам от къде си го беше измислила, явно се бях трансформирала в нарко вампи, но и звъня на родитите на хора, с които не общувам, за да им разкаже историята на несъществуващата ми зависимост към хероина и всякакъв друг вид дрога. Мисълта ми е, че след като станеш на 18 вече си пълнолетна дори и да те заплашва, нищо не може да ти направи. Започне ли да те командори си хващаш багажчето и отиваш да преспиш при някой приятел/приятелка. Накрая може и от самота да и дойде акъла, че на подрастваща млада жена не и е нужно майка и да я дундурка, все пак си по близо до времето да имаш вече твое семейство, отколкото да си играеш с кукли. Седни и и обясни проблема поговорете някакви по deep неща посочи пример с познати и т.н. (рядко действа, винаги отговарят ама еди к'во си ти не гледай другите) Относно образованието в чужбина не може да те спре, само нямя финансово да ти подпомага. На мнение съм, че ограничаването и наказването на децата не е решението. Успех :)

 

...