Объркана
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1072 пъти
Здравейте! Ще карам направо..

От 3 месеца скоро 4 се зарибяваме с едно момче. Запознахме се в интернет в сайт за игри. Харесахме се. Той е сериозен, мил, съобразителен и знае какво иска. Това много ми допадна в него. Не сме се виждали, но ще го направим септември месец. Притеснено ми е и съм объркана. Не мога да разбера защо след като толкова много го желая. НЕ мога без него! Обичам го! Той е единственото момче което обичам от месеци наред. Той също доказа обичта си към мен. Запозна ме с родителите си. Те ме хареса. Дори днес с баща му са говорили за мен и той (баща му) споделил че ме харесва и с майка му ме намират за сериозно, стабилно, свястно и позитивно момиче. Това толкова много ме зарадва че се намирах на седмото небе че и отгоре... Запозна ме и с братовчед си и със сестра си. Пред братовчед му ме представи с думите, , Какво ще кажеш за моята бъдеща жена? ''
Аз съм третото момиче което той запознава със семейството си. Преди мен е имал двегодишна връзка, но с лош край. Бившата му приятелка му е изневерявала цял месец. Не знам как има такива жени с ледени сърца и могат да погледнат друг мъж и то да преспят с него не веднъж а няколко пъти... Беше му трудно да ми се довери, но рискува и го направи. Призна ми и чувствата си както и аз към него. Сега като се видим искаме да пробваме. Там идва и объркването ми. Той иска като дойде да остане за седмица в гради ми и след това да отиде в неговия тъй като в момента работи в Гърция. След като отиде в неговия ще остане там седмица макс две колкото да си оправи сметките с апартамента му и колата. След това САМ той реши да си намери квартира в града ми за да сме заедно и да заживее тук. За мен е много бързо. Той иска да сме заедно аз също, но имам училище отделно мисля да почвам нова работа, защото нашите са пред раздяла и не искам майка да ме издържа. Той има пари не му е проблем да отседне, но за мен е твърде бързо. Наскоро той ми сподели, че вече си ме чувства като гадже, защото сме си споделяли всичко, нямали сме тайни и сме се питали за всичко. И двамата не сме се лъгали питали сме се директно. Мразим и двамата лъжата. Но като си помисля бяха месеци а сега седмици до срещата ни просто коремът ме свива и почват някакви мисли... ами ако не се получи... ами ако се изгуби всичко това... мисля негативно което ме дразни... Той е оптимист а аз песимист и това малко чат пат ни сдърпва двама ни.. тъй като аз винаги съм под съмнение, но се разделих тежко и имам тежко детство което още продължава.. Не искам да ми е връзка за месеци искам сериозна връзка той също... Но най-големият проблем е това че той е по-голям с 9 години, а майка ми не ми дава с по-големи от 17 годишни. Но как да стане като малките не ме привличат грам. Трябва с него да се крия постоянно, да лъжа, за да ходим някъде или да сме заедно.. Не мога да го представя на майка си тя ще развали всичко няма да ми дава да излизам от вкъщи или най-много да ме изгони...
Не знам как да постъпя.. ИСКАМ ДА СЪМ С НЕГО, но не мога да лъжа майка си...
Той е на 24 аз на 15 скоро 16 :)

Искам да бъда извинена за правописа и строяването на текста, но е трудно когато нета ти спира през 5 минути. Исках да споделя да ми олекне и ако може съвет :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 9 месеца hash: bdab2a7dea

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Според мен е по-добре първо наистина да провериш момчето, т.е. да го опознаеш напълно и да си сигурна във връзката ви, защото 4 месеца са твърде кратко време. Ако наистина се обичате, по-добре сподели на майка си и възможно най-скоро ги запознай, защото ако майка ти го опознае ще бъде по-спокойна.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 632f0a89a8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Браво рядко се намират такива истории. Ти се представи - сега и аз да го направя. Аз съм 27 тя 16. Започвам да чета от началото. Първото изречение сякаш описваш мен. По същият начин се запознахме и по същият начин бях описан от нея. Дано не се окаже, че ти си нея, аз пък него (шегувам се). При нас тя ме представи на техните по точно майка си, после се разделихме за кратко. Аз пък един от големите ми страхове е родителите ми да разберат всъщност на колко години е тя, винаги я представям като 18г. Не съди толкова сурово момичетата, че се влюбвали и в други, това е неизбежно и не значи, че са с ледени сърца. Не е приятно и не ти пожелавам скоро да разбереш как може и друг да обичаш освен сегашният ти неповторим. Но ще разбереш и ти, макар да не ти се вярва. Нормално е на тази възраст той да мисли за семейство и да те вижда като неговата бъдеща жена и да иска да живеете двамата. Училището не е пречка, ако той прояви достатъчно разбиране и те остави да учиш спокойно. Работа на тази възраст трудно ще започнеш, има прекалено много административни пречки. Но той има възможност да си позволи да живеете двамата и работата за сега не трябва да ти е приоритет. Имал те за гадже - гадже е някоя с която да излизаш по кафета и да се целувате от време на време ей тъй между другото за забавление. Както ми го описваш, той те вижда като сериозен партньор в живота си - с много по - силно доверие, уважение, зачитане, емоционална обвързаност. Не се притеснявай толкова, остави се на течението просто се срещни с него, без предварителен план, остави нещата да се случат. Не отдавай толкова голямо значение на вашата среща, представи си я като нещо нормално, сякаш да излезеш с приятелки и така ще се успокоиш вече няма да си толкова негативна в мисленето си и ще си по - привлекателна за него. Отношенията ви много приличат на нашите - да НЕ се окажем аз него - ти нея (шегувам се пак). Да ситуацията с родителите е доста сложна - вероятно е да стане така, майка ти да се опита да сложи край на всичко, с мен така се получи. Аз си тръгнах, тя страда много и със сълзи на очи ме молеше да се върна, наистина много ме обича. Не може без мен. Не искаш да лъжеш родителите си - но се налага, защото искаш и да си с него, а това е почти невъзможно ако вашите научат. Проблема при мен е още по - сложен - защото аз нямам достатъчната финансовата възможност да живея с нея самостоятелно. Твоят принц има тази възможност, но пък едва ли родителите ти ще ви оставят на мира, щом ти отидеш да живееш при него. Но мисля, че когато навършиш скоро 16г. тогава законът е друг и ти ще можеш да си с него, като изразиш желание. А родителите мисля, в крайна сметка ще ти простят. Но дори и да не го направят - не може цял живот да диктуват как трябва да живееш. И не няма да се откажат да го правят щом станеш пълнолетна или когато е. Ще се откажат тогава когато покажеш твърда воля и заявиш своите желания. Ти няма да прекъснеш контакти с тях, те ще решат дали да го направят. В предвид факта, че нета ти спирал през 5 минути е много добре, че си описала достатъчно подробно твоята история. Да не ти пука за правописа, а тези дето те критикуват за това не им обръщай голямо внимание. Не правописът е най - важният в живота. Всъщност той е със минимална значимост в практическият живот. Важното е да те разбираме какво казваш. А и само с половината букви само, пак ще те разберем. Твоята история е как да го кажа, една от малкото или може би единствената в която вашите отношения толкова се доближават до нашите с моята приятелка. Сякаш срещам сродени хора. Достатъчно преживели, за да можем да се разбираме отлично. И аз съжалявам че сайта е анонимен инак с голямо удоволствие бих се запознал с теб и твоят приятел.

 

...