Пак за приятелството
преди: 13 години, 9 месеца, прочетена 2771 пъти
Сега бих могла да седна да описвам каква перфектна приятелка съм, но... Просто не съм такава. И аз като всички съм правила грешки и то много, но давам всичко за приятелите си. Готова съм да будувам по цяла нощ дори да умирам за сън, готова съм да се измъкна от вкъщи през ноща само за да съм до тях... Готова съм на всичко, за да ги защитя, цената няма значение, готова съм да поема вината им, да лъжа заради тях, да ги покривам и т.н... Много често познати са ми казвали че аз имам нужда до мен да има приятели които са като мен... Но аз не искам такъв човек, аз одавна съм приела, че аз се грижа за хората около себе си... Не искам нищо в замяна... единствено да ме допускат до себе си, да ми позволяват да ги защитя...

Напоследък най-добрата ми приятелка е... странна... Беше студена, но нещата се стабилизираха, но от няколко месеца тя не си позволява да плаче, не и пред мен. И това ме побърква. Чувствам се сякаш ми няма достатъчно доверие, смисъл знам че ми вярва, но се сдръжа пред мен. Не може да се отпусне... И това ме побърква...
Мислихме да седнем и да поговорим, но просто нямаме време, а дори когато имаме никоя от нас не повдига въпроса...

Имам нужда от нея... Имам нужда да усещам, че на някой му пука за мен... Дори прегръдните ми от нея са изпросени с реплика от типа "дай да те гушна". Когато държим ръцете си... Ами през повечето време пак аз правя първата крачка. Знам че и на нея и е приятно когато я прегърна или когато хвана ръката и, но просто е изтощително винаги да поемам инициятивата, чувствам се като натрапник на моменти, въпреки че знам че тя не ме приема за натрапник... Ох...

Просто ще откача... Не очаквам съвести просто имах нужда да го напиша, за да спра поне за миг сълзите.

*Sunny Girl

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 9 месеца hash: 754020d035

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Радвай се на приятелството докато можеш защото,ако го изгубиж ще съжаляваш аз сам на 18 от 15 годишен нямам нито 1 приятел,немога да намеря,никой неме иска :( това са най хубавите години от живота а ги пропилявам какво толкова направих?? защо стана така? с какво го заслужих само аз ли нямам право на живот и на приятели хората сме ужасни чудовища искам да съм всичко друго,но не и човек искам да умра :( радвай се на приятелството каквото и да е защото можеш да го изгубиш без приятели неможе всеки трябва да има до себе си някого

 

...