Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Хей, първо не говори така за себе си и второ, мисля, че си приличаме с теб. Не знам на колко години си и какво си преживяла, за да говориш така, но не е редно. Каквото и да си направила, можеш да го промениш, а и всеки заслужава втори шанс. По това, което си писала, разбирам, че колкото и да се карате с вашите и да ги обиждат, те се държат добре с теб и те обичат. За училището.. ами не само ти имаш такива проблеми, доста се оплакват, че не им харесва, нямат приятели, имат ниски оценки. Аз не се разбирам с никого там, яд ме е че учителите пишат незаслужени оценки само на определени хора и така. Мразя да ходя там. И аз нямам приятели, само едно момиче, с което си приличаме, но не излизаме толкова често. И аз не се разбирам с родителите си, осигуряват ми всичко, а аз се държа гадно с тях и затова те разбирам. Мразя живота си, мразя и себе си, но не е това начина и не е правилно. Много бих искала да се запознаем, с тебе имаме общо, по това, което си написала де. Не се отчайвай, има също и хубави неща в живота, просто намери това, което те радва, за да избягаш от проблемите.

9.   " Заслужавам всичко най-лошо" - внимавай какво си пожелаваш, защото после е тегаво. Няма лошо, че не обичаш родителите си, има си причини, които са забулени за разбиране. Аз също не изпитвам чувства към моите, а съм много по-голям от теб. Също не знам защо не изпитвам нищо, но е факт. Не трябва да им се караш на хората, опитай се да бъдеш мила с тях. Понякога и аз искам да отида някъде и да живея сам, далеч от всички, обаче овяхваш без любов. Трябва някой, някъде там да те обича, ти можеш да не обичаш, но някой трябва да те обича, за да се чувстваш добре.
Ти сега мислиш, че ако живееш в изолация и сама, ще си решиш проблемите, няма да имаш такива, но когато видиш какво е изолацията ще осъзнаеш, че дори да не ги обичаш, при тях ти е по-добре, отколкото да живееш сама. Ако си по-различни от обкръжаващите те хора, логично, че няма да имаш приятели, но това не значи, че трябва да действаш и мислиш като другите, за да бъдеш приета. За какво му е на класа да те опознава? Ти опознай 2-3ма човека дори да се различавате, като разбирания просто да имаш някакви познати, ако ти трябва някаква услуга. Ти сега мислиш, че дните са ти скучни, а като пораснеш не ми се мисли, какво ще си мислиш...
Учителите винаги гледат по-силните ученици, с тях се занимават, с тях мислят, че могат да постигнат нещо. Никой няма да вземе човек от 0та със слаби оценки, за да го направи отличник. Факт е, така са повечето какво можеш да ги направиш, не можеш да промениш нищо.
Давай го по-лежерно, не го мисли много, учи само ако ти харесва даденият предмет и то не за оценка, а за кеф. Въобще не ги гледай другите, ти хората няма да ги промениш, промени себе си и не се занимавай с другите - има глупаци, има всякакви.
Не се впрягай много. Ти сега викаш, че дните ти са скучни, а ако останеш сама и далеч от всички да не мислиш, че ще станат по-весели. Знаеш ли от колко време съм сам, без приятели в обкръжението, а само познати? От години. Не празнувам, не излизам... ходя някъде, по някаква определена работа и това е. Не го мисли толкова, каквото има да става ще става. Какво се впрягаш толкова?

10.   Дори и вие не ме разбирате.. Единия твърди, че съм осиновена, другия, че съм изпуснала от сутрешните детски филмчета.. Добре, просто исках да споделя "историята" си в този сайт, защото има нужна, а и освен това - самият сайт си е за това. Мислете си за мен каквото пожелаете. Мразя всичко, мразя "хората", точно защото не са такива. Както и да е, още ми се говори, но ще спра дотук. И.. БЛАГОДАРЯ.

Авторката.

11.   А, не се тревожи на тоя свят всичко се връща! Един ден и теб ще те мразят и ще ти крещят или пък още по-зле ще свършиш съвсем сама като някоя луда баба. Така, че споко! Пожелаваш да ти се случи нещо гадно, гарантирано ще ти се случи. Обаче само от теб си зависи как ще протече живота ти, ако искаш да обичаш-ще бъдеш обичана, ако искаш да мразиш и да нараняваш и теб ще те мразят и нараняват. Ти избираш!

12.   Млада си и неразумна все едно си мое копие от преди 3-4 години.. мразех всички карах се с всеки мразех и себе си и аз имах причини криех бях като неокротимо чудовище но като поотраснах абе дойде ми акъла че не мисля разумно а и видях от малка че без тия хора нямам нищо не го разбираш още но след години ще го осъзнаеш ще ти се реве че това си го причинявала ти на твойте най близки хора но до тогава ще си ги разболяла хората аз имам и познати сега реват но тогава акъла ни е бил под нивото на нормално разсъждаване и на кой го правех на мен и всички осъзнах колко приятели истински загубих казваха ми го но аз нечувах а нападах излагала съм се уморили са се и ме оставиха сега съжалявам защото знам че на тия хора им е пукало ама късно.. съветвам те да излизаш повече или да гледаш филми или да слушаш музика четяйки някой сайтове.. или да тренираш с годините омразата надявам се ще отмине ако ти го пожелаеш психолог няма да ти помогне просто защото ти не го искаш само ще те дразни повече такаче това не ти е вариянт намери си една приятелка и стойте сами двете слушайте музика и т. н. пък може и някой гадже така ще си заета и няма да можеш да се отдаваш на емоции.. но пък понякога осамотявай се в стаята си слушай музика и си мисли вземи една стара възглавница и удрай изкарвай яда си след това кажи си край и се усмихни на пук на всички който мразиш и така бъди щастлива ако искаш го приеми че за да ги дразниш да виждат че си силна и можеш да не се излагаш но ако ти сама не си помогнеш друг няма как да го направи :)

13.   Стига си се филмирала и се стегни

16.   Опитай някой ден да си научиш урока за някой тест и изкарай поне 5-ца. Покажи я на родителите си и виж реакцията им. Опитай един ден да им се усмихнеш и просто да им поговориш тихо за проблема с тях и чуй какво ще ти кажат. Направи комплимент за нещо на някое момче или момиче от класа ти...
Тези неща направих аз, когато бях на 14 и не приемах никой и нищо, бях самотница и не се интересуваха от мене, а сега имам двадесетина приятели, с които веси ден излизам...
Пробвай с тези неща, ако не-оставаш "мъртва душа"

17.   Номер 16, доста пъти съм го правила, а те.. нищо. Не им пука за оценките ми, не им пука за мен. И точно поради този факт спадна настроението ми, а с това и успехът в училище. Никога не са ми поискали бележника. Никога не са ми задавали въпросите: "Как мина в училище? ", "Какво изкара на теста? ", "Как върви успехът ти? "... И с течение на времето спря да ми пука. И за оценките, и за родителите ми. Споменах ли, че имам супер дразнеща по-голяма сестра, която също ненавиждам? Не, нали? Която ме обижда без причина, и говори измислици зад гърба ми, когато е с приятелите си? Както и да е.
Номер 13, как точно разбра, че се филмирам, без да си сигурна, че това са ПЪЛНИ ИСТИНИ? Не се филмирам, просто това е безсмисленият ми шибан живот, който не искам да изживея до края. От малка съм така озлобена и затворена в себе си, защото семейството ми ме направи такава. От малка тормозът на съучениците ми започна, и не спря, докато не се преместих в ново училище, а това беше преди година. Сега съм на 15. Исках много по-рано да изчезна от там, но родителите ми ме игнорираха, както винаги. Да, ОТНОВО родителите ми. Те никога, никога не са ми казвали, че ме обичат. Никога не съм разбирала какво е да те обичат, и да обичаш. Нищо, след още 3 години изчезвам оттук. Кажете ми вие сега, има ли причина да обичам? Или според някои от вас все още продължавам с филмирането? (в очакване да започнете отново с описанията, и да ме сметнете за нещо, което всъщност не съм, само защото имах нужда споделя история в този сайт)

Авторката

18.   11, а тва не е съвсем вярно - " ако искаш да обичаш-ще бъдеш обичана"... аз не обичам и съм обичан, не знам как става, но явно работи при мен.
До автора
Едно време и аз ги мразех, имах чувство, че нищо не разбират, крива им е гледната точка за всичко, планетата си не могат да опазят пък всеки ти дава акъл за всичко. Всеки разбира от всичко. Искаше ми се на всеки глупак да му вкарвам по един, даже на моменти имах чувство, че искам да ги убия. Веднъж с цялата си омраза попаднах на някакъв сайт за серийните убийци и техните дела, попаднах на някакви руснаци, убили много хора, създали си група и се чувствали недосегаеми. Намерих един техен клип как убиват човек и се отвратих, не ми хареса. Лоша работа, там разбрах, че с омраза и насилие не стават нещата. Не работи така Светът. Не, че сега понякога не ми се иска да ударя някого, но винаги гледам да се въздържам и знам, че това не е начинът. Днеска гледах това:
https://www. youtube. com/watch? v=R9Tvik9nmV8
Пуснах го и в една друга тема. Това ми хареса, има смисъл тука.
Аз за мен знам, че няма да променя Света, но горе-долу там, когато мога няма да е лошо да "удрям по едно рамо" на хората, като цяло. Пък и то зависи от гледната точка, ако по цял ден четеш коментари на хора, определено ще се разочароваш от хората. Няма значение дали ги четеш на български, английски, френски ще се разочароваш, някои са тесногръди и с малък мироглед. Даже мога да ти кажа и един пример, който ме отврати, но просто не можеш да промениш, нищо просто живееш и гледаш да не го мислиш.
Сега е прието, повсеместно, навсякъде по Света, на омразата да се отвръща с омраза, а най-честото оправдание е "око за око, зъб за зъб" от стария завет(въпреки че новия го отменя, но както и да е); имаше статия, там се говореше за мъж как е успял да пребие трима цигани. Ей човек, коментарите отдолу бяха ужасяващи. Ясно ми е, че крадът, че са необразовани, някои са пумяри и т. н. обаче коментарите бяха ужасяващи. В тях най-общо се твърдеше "е, ако беше ги убил още по-добре". Това беше масово, даже майки с деца, жени, мъже, дори попове(от профилите се вижда кой какъв е, не бяха анонимни коментари) и всички одобряваха. Ако не се лъжа ставаше въпрос за някакъв полицай, който е убил циганин и гледаш отдолу само:
" Е, наградете го тоя човек", "дайте му медал", "да ги беше убил и другите"
От коментарите, които бяха адски много, излиза така, че дори човек да убие циганин в днешно време, обществото не само ще го одобри, а дори и паметник ще му издигне, което реално е недопустимо. Ти така можеш да си правиш фабрика за убийци. Представи си - да убиеш и да одобрят постъпката ти.
Това наистина си беше отвратително, ако гледаш нещата от тая гледна точка - разбирам защо може да мразиш хората, но пак това не е начинът.
Сега аз това го пиша, 1% ще го разберат. Това не означава, че трябва да се ядосвам на Света, той просто си е такъв, аз нищо не мога да променя, но мога да му се наслаждавам. И при двете хипотези живота пак си е 6ца - от агностична гледна точка - умираш и толкова, няма да ти пука за нищо; от духовна - има си нещо, което движи Света, тогава извода от двете точки, за какво само да си хабиш енергията и да мразиш. Прави каквото ти харесва и не го мисли, не мисли за хората. Съществуват и това е - добри, лоши не можеш да направиш нищо. Имай предвид също, че хората променят мирогледа си с годините, някои може почти и да не мръднат, но все има някаква промяна. На 27, може да е бил най-големия глупак, но след 10-15 години живот е помъдрял човекът и виждащ нещата през друга гледна точка - тогава помъдрелият ще види някой, който мисли както той на времето(глупаво) и ще разбере, че с агресия, омраза и лоши думи нищо не се постига. Така колелото се завърта. Лошото е, че минават много години докато се съзнаят определени неща, хубавото е, че всяко следващо поколение е по-добро от предходното и може да си извади някакви изводи. Като млад съм обиждал и поругавал хора, които с нищо не са го заслужили. Сега вече виждащ нещата през друга гледна точка, виждам как други хора с тогавашното ми мислене го правят; после те(помъдрели) ще се видят в подобни на тях. От там идват различията в гледната точка, в коментарите, в мненията, но това никога не трябва да бъде повод за конфликт или омраза. Не ги мрази, по-добре бъди апатични, отколкото да ги мразиш.

19.   Аз разбирам. <3

20.   Абе, я мрете и вие. :)
Авторката.

21.   Аз съм жена на 33 и имам 14 годишна дъщеря с която много се обичаме и сме най-добри приятелки поне до момента, а се надявам и за в бъдеще тя да продължи да ме обича. Не ти се хваля, а да ти разкажа защо.
Майка ми и баща ми бяха разведени. До 7 години майка ми ме глезеше и неходех на градина. После дойде прехода точно когато тръгнах на училище. Там ми беше много трудно да се интегрирам защото непознавах особено външния свят, а мама се бъркаше във всичко. Децата и учителката започнаха да ме изолират. Отгоре на всичко майка ми остна без работа и аз на тия годи вместо да уча мисе наложи заедно с нея да продаваме вестници. След 3 години тя си намери работа, но аз вече бях изпуснала много материал, а тя беше започнала да се побърква от стреса. Не беше разбрала, че аз съм пораснала. За нея просто още бях на 5. Продължаваше да се бърка на всякъде. А аз, бях буквално на дъното. Заплатата не и стигаше да ми купи дрехи и ходех като клошарка. С един чифт дрехи, които перях сама и на ръка в неделя вечерта слагах ги да изсъхнат до печката и в понеделник сутринта ги обличах влажни. Всички бягаха от мен, а като похлупак майка ми отново се влачеше в училище за щяло и нещяло. Непрекъснато ме разпитваше за всичко след това изопачаваше думите и неволно или не непрекъснато ме дразнеше. Не ми даваше избор за нищо, непрекъснато нарушаваше личното ми пространство, просто беше обсебена от мен и властваше над мен. Когато станах на 12 напълно и се противопоставих, но не само на нея. Спрях да ходя на училище. Мразех и нея инего и не ми пукаше за нищо. Бях изпаднала в дълбока депресия и никой неможеше да ми помогне. Майка ми естествено обвиняваше за това всичко друго, но не и себе си. А тя беше единствената виновница за всичко. Като капак на всичко налудничевото и поведение започна да преминава в заболяване и след 2 години влезе в лудница. Тогава осъзнах, че нямам майка.
Отидох при баща ми защото нямаше, кой да се грижи за мен, но на него естествено, отново не му пукаше за мен. Тогава разбрах, че съм сама, но този път не изпаднах в депресия, не мразих и не обвинявах никого. Дадох си сметка, че сега аз държа живота в ръцете си и от мен зависи как ще продължи, той. Смених държанието си в новото училище. Бях го изкопирала от преоспелите ми съученици в предишното. Засилих успеха си доколкото можех и се ориентирах към професионално училище за да съм сигурна, че ако не завърша више, както и стана, ще съм сигурна че сама ще държа хляба в ръцете си. За съжаление не ми достигна воля и на 19 се задомих за да се махна от вкъщи, защото нямах читави родители, коитода ме подкрепят в живота, но не съжалявам за дъщерями. Създадох я и я дарих с цялата си истинска любов, а не като тази обсебващата, като на майка ми. Момиченцето ми беше мъничко, а вече беше най-добрата ми приятелка.
Научих я на самосъзнание. Помогнах и да разбере, защо и как да учи. Научих я как да се държи в детската градина и в училище така, че другите да я приемат каквато е. Научих я да бъде позитивна, защото само тогава желанията се сбъдват и тя се обеди в това. Дадох и право на избор с изключение на ситоациите от които зависи живота и. Не се разведох с баща и а имах причини и сега тя е щастлива, много се обичат и с него. Дадох и всичко от което аз съм била лишена и материално и духовно. Но я научих и на най-важното да обича безрезервно, да бъде благодарна на това което има и че в живота нищо не идва дарум. Е сега имам една преуспяла оличничка, а за в бъдеще, се надявам да я видя и като преуспяла в живота.
В крайна сметка поговорката "това, което не ме убива ме прави по силна" се оказа вярна.
Написах ти всико това за да видиш, че когато не мразиш, не си негативно настроена и не си черногледа, колелото се завърта и ти изплуваш отгоре. Моите родители ми послужиха за пример, каква да не бъда, аз и в замяна получих любовта за, която винаги съм копняла, цел в живота и радоста да се гордея с детето си и да чувам колко се радва, че точно аз съм и майка.
Надявм, се да вземеш пример от това, което ти написах и помни, че успеха не идва веднага. На мен ми отне много време. Но знай, че с постоянство търпение позитивизъм всичко се постига. Успех:)