Страдам по изгубено приятелство и искам да си го върна
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1439 пъти
Здравейте, искам да споделя с вас моя проблем, който не ми дава мира вече близо година и е причината аз да сънувам кошмари и да имам душевни болки вече 1 година.
Ние бяхме 3 момичета, невероятно добри приятелки. Нашето приятелство започна 2012 година и с всеки изминал месец ставахме все по-близки и по-близки. Времето ми прекарано с тях беше щастие и аз започнах толкова да свиквам с тях, че не можех да си представя живота си без нашите шеги и топли моменти. Те ми споделяха, че страшно много ме ценят и не са много хората, за които биха направили всичко. Аз бях на същото мнение.
Аз бях малко по-различна от тях - по-свита, сериозна, отделях много внимание на уроците, а те - по-отракани, радваха се на живота, даже мога да ги определя като непукисти. Имаха си сериозни приятели. Едната беше със своя приятел от 3 години и като че ли бяха перфектната двойка в очите на всички нас. Аз не бях изпитвала нещо подобно преди, никога не бях имала приятел, камоли да изпитвам подобна любов. Но това в онзи период изобщо не ме вълнуваше. Понякога те двете си правеха шеги с мен несъзнателно, но на мен ми ставаше неприятно. Въпреки това, не обръщах много внимание, защото те просто си бяха такива леко несъобразителни и аз ги обичах въпреки това.
Миналата година едната ми приятелка се раздели с приятеля си от 3 години. Не след дълго той ме потърси да ми честити рождения ден, без да имам представа какви са намеренията му. Реших да не споделям с приятелките ми, защото мислех, че не е нищо сериозно и скоро ще го накарам да се откаже. Рано или късно те разбраха и се получи много неприятна ситуация. Аз им обясних, че нямам никакви намерения спрямо него и аз наистина нямах, но те с дните започнаха да ми говорят зад гърба и да настройват срещу мен другите. В същото време аз се чувствах толкова самотна, никой не ме подкрепяше, те не ми повярваха и си помислиха, че съм ги предала, а не беше така. Нямах си никого, изведнъж светът ми се срути и единствения, който не спря контакт с мен бе това момче. Имах чувството, че се давя, а няма кой да ми помогне. В този момент видях в него нещо, което ще ме избави от мъката ми. Така аз избрах да бъда с него, като знаех какви ще са последиците, дори и да осъзнавах, че той не е човекът за мен и не е честно спрямо приятелката ми. Те се отнасяха с мен ужасно и аз спрях окончателно да говоря с тях.
В този момент само той остана до мен и не ме изостави. Аз трябваше да избера тях или него. Месеците минаваха, аз бях щастлива, но сърцето ме болеше щом се сещах за приятелките ми. Аз страшно много ги обичам и винаги бих избрала тях пред него, но защо трябваше така да се отнасят с мен и да не ми вярват.
Исках да забравя за тях, но не мога-сънувам кошмари с тях и се събуждам разплакана. Аз вече уча в чужбина, но болката не ме оставя. С момчето бяхме твърде различни (той много ревнив и задушаващ) и се разделихме. През цялото време аз обаче не спирам да мисля за своите приятелки. От общи приятели знам, че непрекъснато са ме обсъждали. Може би така са си изливали гнева, разочарованието и болката от развалянето на приятелството ни. Опитвам се да живея без тях и имам тук вече много нови и забавни приятели, но отново се сещам за грешката си и пак изпадам в депресия и сълзи. Липсва ми нашето сладко приятелство, което загубихме по такъв глупав начин. Понякога се задушавам от болка и не мога да дишам, душата ми страда изключително много и не мога повече да се преструвам, че не ми пука както досега. Пука ми и то много, съжалявам за грешката си. Знам, че и тях много ги е боляло, когато постъпих така, защото са ми казвали че много ме обичат и ме ценят. Така е вече година мълчание. Преди седмица харесаха и двете моя снимка, но не знам дали са се гаврили или и на тях им е тъжно. Понякога ми се иска да им пиша, но знам че това ще е грешка. Просто вече ми омръзна да живея с този товар и само да страдам по изгубеното приятелтво, което не мога да преодолея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: afa5e62713

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Били сте деца и щом това ти тежи толкова, трябва да направиш нещо. Вече е минало, прати им това нещо на тях и ако имат малко акъл в главата би трябвало да те разберат. В случай, че нищо не стане, поне си опитала и пак ще ти олекне. Иначе е било доста тъпо да тръгваш с приятеля й, но би трябвало да проявят разбиране.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: f16f56c533

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Сама си виновна, нали го осъзнаваш? Ако искаш отново да сте приятелки им се извини.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 6f3bd9fddf

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Миличка, не можеш да промениш нещата, забрави ги и продължи напред! Учи пистигай си целите и се бори в живота. Ще срешнещ още много други хора и то стойностни. Щом още като сте били " приятелки " са се подигравали с теб е ясно колко са те уважавали. Имах подобна " приятелка " в училище, щом завършихме видях колко е " държала " на мен. Сега съжалявам, че съм и помагала в училище и че още тогава не я зарязах. Радвай се на успехите си и се забавлявай със сегашните си приятели, тези ги остави!

 

...

горе^

преди: 8 години, 7 месеца hash: e7b13ec14d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хмм, нещо не е точно така. Аз, доколкото разбрах, те още отпреди са си правили някакви шеги с теб заради това, че нямаш приятел и че си по-сериозна, макар и според теб неосъзнати, което за мен означава, че едва ли не дори и несъзнателно са считали, че не си им конкуренция и че няма от какво да се плашат, но като са видяли, че момчето после на теб ти обръща внимание са се изненадали много, при това не много приятно. И след това са ти завидяли, въпреки че ти си се опитала да им обясниш, че ти не го провокираш, но те не са ти повярвали. Когато си тръгнала с момчето е било по-скоро, за да не останеш сама, защото казваш, че в онзи момент е трябвало да избереш между тях и него, но той по това време повече те е разбирал, а те са те нарочили жестоко. Е, добре, като някой ти е толкова добър приятел, не мислиш ли, че в тази ситуация е трябвало по-скоро да проявят разбиране, да ти повярват, а не веднага да те охулят все едно са едва ли не чакали отдавна удобен момент да се заядат с теб? Това за мен са прости хора, не смятам, че са ти на нивото, защото ти не ми се струваш такава. Повярвай ми, и аз имам още, макар и много по-леки от преди време носталгични чувства към приятелството ми с едно момиче през 2014. Запознахме се края на 2013, сближихме се бързо, всеки ден излизахме, понякога в група с още едно момиче и момче, беше супер забавно, но на 11 юни 2014 станаха едни неща, с които не мога да се примиря, просто тя използваше хората, включително и мен, не се съобразяваше и се скарахме. Отначало се радвах, че сме прекъснали контакти, но може би знаеш, че след време човек в някои ситуации особено е запомнил само хубавото и ми беше страшно мъчно. Наскоро поне почнахме да си говорим, не сме като преди в никакъв случай, но и осъзнах, че никога няма да е като преди, просто няма как да стане, не само, че сме се променили и двете, но аз особено съм човек, който не забравя никога. Прощава - да, но не забравя. И ми е трудно да се доверя, все пак нали знаеш - като счупиш стъклена чаша, после и да залепиш парченцата обратно, пак си личи, че е била чупена някога. Поне обаче носталгията малко отмина, успокоих се и вече смятам, че мога да продължа напред. Така че, може да пробваш да се свържеш с тях, въобще някакъв по-близък контакт... и да не се получи, поне ще ти олекне на душата, дори и вместо да си подновите отношенията, да осъзнаеш защо не се е получило. Най-лошо е да останеш без отговор все пак. Но знае ли човек, може и все пак да се сдобрите, защото това е било преди време, били сте по-малки и така.

 

...