 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Кой да направи първата крачка?
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1313 пъти
Това лято аз и моите приятелки(да ги наречем Н и Я) излизахме по центъра почти всяка вечер. Скоро обаче едната от тях си намери приятел и най-често бяхме само аз и Н. Често виждахме едно момче, с която тя се е запознала преди около 2 месеца, но не се поздравяват. Беше много хубав. (да го наречем М). Той се движеше с приятелите си. Бяха доста голяма и задружна мъжка група. Но приятелите му не познавахме. Н проявяваше интерес към М. И покрай един общ познат започнахме да излизаме с тях в обща компания. Доста спонтанно започнаха да си пишат и в последствие станаха нещо повече от приятели.
От известно време бях забелязала, че погледа ми доста се засича с едно от момчетата в тази компания. Беше доста симпатичен. Гледахме се от време на време, но дали заради неангажиращата атмосфера на лятото или защото тогава главата ми бе завъртяло друго момче, не си помислях за нещо повече с него. А когато върна лентата назад сме били доста често в една компания, но не сме разговаряли. Това се случва в края на август.
С него учим в едно училище, но сме в различни смени. Заради това често се засичаме, на центъра също. Всеки път когато се видим задържаме погледа си един върху друг. В последно време започнахме да се засичаме и на събирания. Най-приятно е когато в тъмното успявам да уловя погледа му.. който вече е към мен. Докато танцувам съм усещала как ме наблюдава. Игра на погледи. Продължителни погледи, които сякаш говорят. Всяка седмица се засичаме и общуваме с поглед. Но нищо повече. Няма развитие. Нямам го във фейсбук, не сме се запознавали лично. Но вече доста време не мога да спра да мисля за него. А той не сваля поглед при всяка наша случайна среща, вече месеци наред. Сега е края на декември. Чудя се проявява ли наистина интерес или всичко е плод на моите фантазии? Ако е така, защо не прави нищо? Как трябва да постъпя?
Често си говорим с приятеля на Я за това... Той смята, че трябва да го заговоря, ако искам да направя нещо. Но от друга страна според него само погледите нищо не значат. Какво е вашето мнение?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 5ae7fd6f05 |
|
1. В момента съм в същото положение и нямам никаква представа :(
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 12af551103 |
|
2. Добре де, толковa ли е сложно вече дa кaжеш нa някого, когото и без товa често срещaш "здрaвей, кaк си" и от тaм просто си тръгвa рaзговор и aко имa нещо дa стaвa, ще стaне.
Бaси, зaщо тaкa усложнявaте дори елементaрното зaпознaнство, с товa виртуaлно общувaне в реaлносттa се чувствaте явно "голи", беззaщитни... и aз не знaм кaквa ви е причинaтa.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
