Ето как започна моята история... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82159)
 Избор на редактора (69)
 Любов и изневяра (18571)
 Секс и интимност (9775)
 Тинейджърски (18592)
 Семейство (3926)
 Здраве (6758)
 Спорт и красота (3571)
 На работното място (1557)
 Образование (4600)
 В чужбина (1021)
 Наркотици и алкохол (827)
 Измислени истории (695)
 Проза, литература (1307)
 Други (10884)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Ето как започна моята история...
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 2284 пъти
Ще бъда възможно най-кратка, тъй като историята и е дългичка.
Ето как започна моята история:
Лятото на 2006 бях на 17 години. С родителите ми бяхме на море в Бургас иначе живеем в София. Там се запознах с група група момичета и момчета, сприятелихме се, наистина доста се сближих с момичетата, а и с момчетата.
Имаше едно момче, Теодор, което ми хареса, очевидно и той ме харесваше, Тео беше на 18години. Бяхме една вечер на дискотека, там танцувахме с него, забавлявахме се … беше вълшебно. И така се минаха две седмици, отпуската на родителите ми свършваше и ние трябваше да си тръгваме, с него си разменихме номерата, той каза че ще ме потърси, когато се прибере в София.
След две седмици ми позвъня непознат номер, знаех че е той и се зарадвах. Уговорихме си среща, видяхме се, всичко беше прекрасно, постепенно започнахме да се виждаме всяка седмица, всеки ден, започнахме и да си говорим доста често по телефона. Обикновено той ми звънеше, понеже тогава знаете картите бяха още с ваучери, а той беше от заможно семейство. Привързахме се много един към друг, излизахме и с компанията от морето, запознах ги и с моите приятели. Всичко просто беше като приказка. И така нашата връзка беше страхотна разбирахме се, често се виждахме. Мина се време и той стана 12 клас аз 11клас. Майка му и баща му искаха да го изпратят в чужбина, за да се занимава със спорт, забравих да спомена че той тренираше сериозно баскетбол. Тео не искаше, искаше да остане тук с мен, аз от своя страна тогава също исках да остане тук, исках да сме заедно, сега дори като се замисля реакцията ми може би е била пресилена. Месеците минаваха, дойде и Април месец. Тогава помня, майка му ми звънна и поиска да се видим, видяхме се, тя поиска от мен да поговоря с Тео и да го убедя да замине за Америка за няколко години да тренира в някакъв отбор, на треньор, който бащата на Тео е уредил. След дъъълго мислене реших, че трябва да говоря с него. Говорихме, първоначално той не беше съгласен, не даваше и ума да се каже за заминаването му, но го убедих. Края на Май 2007 наближаваше, заминаването му през Юли също. Започнах да се чувствам много зле само при мисълта за него. Но ето че и най-гадния момент дойде, момента който се прегръщахме и целувахме на летището в София. И сега гърдите ме стягат и стомахът ми се свива само като се сетя как се гледахме тогава, сякаш нищо повече няма да се същото, сякаш не трябва да се разделяме..
Първия месец след заминаването му беше ужасен, постепенно започнах отново да излизам с приятелите си, виждах се и с неговата компания често. С него поне 3 -4 пъти в седмицата си говорихме по скайп, всичко вървеше колкото се може добре. Времето минаваше, вече бях 12 клас… и то към края на 12 клас, учих, учих.. записах се в университет във Варна, приеха ме. С него още поддържахме често връзка по скайп. И така още 1 дълга, дълга година без него, без да го докосвам, без да вдишам парфюма му. Мина и първата година от университета. По дяволите, дойде 2та година в университета и 3та година без да се виждаме.. освен по скайп, той нямаше възможност да дойде, не го пускаха, с отбора по баскетбол ходеха постоянно по мачове, или постоянно тренираха, майка му и баща му ходеха до Америка, но аз нямах тази финансова възможност. По средата на втория семестър едно момче от нашата група организираше голям купон на вилата си. Аз бях една от поканените, двоумях се дали да ходя, но гледах снимките на Теодор във фейсбук, той качваше снимки от разни партита, което си е нормално, а и все пак снимките не бяха нещо от сорта да се натиска, прегръща и т. н с някоя мацка., мисълта ми е, че той просто се забавляваше. Затова реших и аз да отида да се позабавлявам малко. Събрахме се 5 човека и отидохме до вилата с кола другите дойдоха с други коли. Първоначално всичко беше супер, едно момче предложи да играем една игра с карти, не помня каква беше точно, но ако загубиш пиеш на екс и познайте.. загубих 4 пъти или поне толкова помня. На другия ден ми беше лошо зарекох се, че повече няма да пия. Прибрах се във Варна и какво да видя едно от момчетата от групата беше качило снимка в профила си с мен.. как ме целува, понеже и той е със затворени очи, не си личеше че аз бях пияна, а под снимката се бяха изписали куп глупости, Тео можеше да види тази снимка също, защото аз бях тагната.

Може да се досетите от тук нататък какво се случи. Този път говоренето по скайп не беше говорене а крещене, след което му казах, че това е краят на връзката ни и затворих разговора. Бях наранена че не ми вярва, та аз нямаше близо 5 години, от които 3 да не се видим веднъж да бъда с него ако не го обичах. Вдигнах скандал на въпросното момче, снимката беше изтрита, но и щастието ми беше изтрито заради някаква такава глупост. Мъката, депресията и още куп други „неща” се бяха насадили в мен, не исках а говоря, да се храня, отслабнах доста, единственото, което правех е да ходя в университета и да уча. Втората година свърши, Започна трета, аз бях друг човек, напълно различна, от момичето, което винаги се усмихваше. Не излизах, беше ми добре вкъщи, родителит ми усетиха, че се случва нещо с мен, казвах им, че просто съм уморена и отпаднала. Не им казах че вече близо година сме разделени с Теодор, защото баща ми не беше добре и реших да не им казвам, чаках подходящия момент.
Още по-голямата болка и мъка настъпи, когато баща ми почина и останахме двете с майка ми. Аз гледах да се държа, защото виждах, че и тя не издържа, че и тя страда, исках поне да знае, че аз съм щастлива, въпреки че не бях! Майката на Теодор поддържаше връзка с мен, макар и рядко, тя ми предложи работа в техния хотел във Варна, тъй като се нуждаехме от средства, защото след като баща ми почина нещата станаха още по-зле. Сега вече работех и успоредно с това учех, смогвах някак си и с двете. Вече беше и краят на 4та последна година -2012г. БОЖЕ ако знаете колко се молех светът да свърши, защото нямах сили дори да сложа край на живота си. Е, в крайна сметка завърших, сега поне само работех. Лятото на 2012 мина пестяхме доста, защото майка ми се беше преместила при мен във Варна, а работех само аз. Виждах, че тя не е добре психически след загубата на баща ми и не исках да се захваща с никаква работа. Нова година също мина беше краят на Януари, когато дочух от колежка, че синът(Теодор) на шефовете се е върнал в България и ще идва на море във Варна. Също знаех, просто нямаше как да не отседне в техния хотел, знаех, че ще се засечем Камъкът в сърцето ми натежа с тонове още, сякаш миналото се връща, сякаш аз щях да му се хвърля на врата и да го разцелувам, и да всъщност исках това да направя, бях забравила дори за глупостта, заради която се разделихме. В денят, в който той дойде хотела аз бях на смяна(работех като камериерка), видях го случайно, когато заключвах една от стаите, той отиваше към своята стая, беше отново със старите приятели, когато теме видяха се затичаха повечето от тях и ме прегърнаха не се бяхме виждали от няколко години, а той … той просто ме помина. Да ви кажа честно не знам как не паднах разплакана на земята, усетих как краката ми се покосяват, как ми се вие свят, усещах че щях да падна ако тези няколко човека, които се затичаха към мен не ме бяха прегърнали. В продължение на няколко дни всеки път, когато се разминавахме търсех погледа му, но той беше леден, поминаваше ме като непознат. Поне седмица се мина, помня почиствах една от стаите, когато той влезе вътре, аз се обърнах, не предполагах че може да е той. Каза ми да седна на леглото, седна до мен, прегърна ме и помня каза „съжалявам за баща ти” притискаше ме силно към себе си. Този път не издържах и просто рухнах, разплаках се, аз просто не можех да спра. Всичко се беше насъбрало мен, стоеше там от няколко години. Явно не е очаквал да реагирам така, след известно време, когато се успокоих малко засегна темата за нас. Толкова е нелепо, че просто като се сетя сега и ме е яд за годините, които пропиляхме. Когато се скарахме за онази снимка и аз му казах, че това е краят.. той е бил далеч о тази мисъл, но когато го е чул от мен просто е решил, че има друг, че не го обичам вече. И затова не ме е потърсил тези 2 години и половина, в които бяхме разделени. Имахме разговори с часове помня, но важното сега е, че всичко е изяснено м/у нас, че сме заедно, да не съм толкова безгрижна, болката остави отпечатък в мен, но съм щастлива с него, с майка ми- хората, който обичам най-много.
Историята наистина беше измислена, хрумна ми просто ей така, дано да ви е харесала, ако някой я прочете де :Д че стана доста дългичка.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 6 месеца
hash: b6cd1ae8c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Много е хубава !!! Аз лично отдавна не съм чел истории изпълнени с толкова чувства !!! Браво !

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 1a04fa8f89
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Историята е много хубава!!! ..

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 059e8c8ca3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Когато започнах да чета историята, си казах: "Леле, какви мъки е изтърпяло това момиче". И накрая чета, че е измислена. После малко се посмях, бях си помислила, че е истинска. :Д

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker