Споделена история от Измислени истории |
Погледни ме! десета част
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 4752 пъти
Десета част
Джъстин и Бренда прекараха съботната вечер отново на плажа, взирайки се в морето и нощното небе. Чувстваха се по-щастливи отвсякога.
- Ей, виж! -каза Бренда- падаща звезда!
- Трябва да си пожелаем нещо. -каза Джъстин.
Бренда затвори очи и намисли желанието си. Пожела си нищо да не пречи на любовта й с Джъстин и никога да не го загуби.
Интересното беше, че Джъс си пожела същото- никога да не загуби Бренда. Те наистина бяха астрални близнаци, направо родени един за друг.
----------------------------------------------
Дойде отново понеделник. След първия час Бренда отиде до шкафчето си, за да вземе нужните учебници.
Дани я гледаше от другия край на коридора и чакаше момента.
Отиде до нея.
- Ей, Бренда, как е?
Тя се обърна учудено.
- Добре. Защо?
- Питам. Слушай маце, ще ми е нужна помощта ти.
- За?
-За есето по философия. Не ме бива в разсъжденията и изобщо не знам какво да пиша. А ти си най-добрата, така че... ще ми помогнеш ли? - определено Дани разчиташе на чара си.
- Ами... добре, но кога? - тя се съгласи, понеже винаги искаше да бъде полезна, дори и за някой, който й беше неприятен.
-Днес след училище става ли? Ще отидем у нас, няма никого.
- Може.
- Супер. Страшно ти благодаря Бренда, страхотна си! Но сега се махам, защото не ми се кара испански.
Глория следеше внимателно случващото се. Дани се разбра с Бренда и тръгна в другата посока, като даде знак на Глория, че всичко е наред. Тя се усмихна, а студените й очи гледаха към Бренда. Тогава Джъстин мина покрай нея.
- Хей Джъс! Как си?
- Добре. Само че се оспах и пропуснах първия час. Извини ме, Глори.
Джъстин наистина нямаше никакъв интерес към Глория. Отнасяше се уважително, държеше се приятелски, но тя не го привличаше по никакъв начин. Със сигурност не както Бренда.
Той отиде при нея и я целуна по бузата.
- Хей сладур, как си?
- Чудесно , щом ти си тук. -отвърна Бренда усмихнато.
- Извинявай, че пропуснах испанския, но снощи тренирахме до късно и съм забравил да си навия алармата на телефона. Ще може ли да ми дадеш записките?
- Естествено , ето вземи! -Бренда извади тетрадката си по испански и я даде на Джъс. - не сме учили нови думи, само граматика.
- Супер. А днес след училище искаш ли да се поразходим?
- Съжалявам, но Дани иска да му помогна по философия. Нещо е решил да се стяга май.
- Да, този Дани! Добре че се е сетил, че някога трябва да завърши.
- И то още на 17- отвърна Бренда.
- А като стана дума, 14 ноември скоро наближава- намигна Джъстин. - някой май става скоро на 18!
- Стига бе, наистина ли помниш рождената ми дата? ! -Бренда беше странно изумена.
- Разбира се, как няма да я запомня?
- Е рожденният ми ден е чак след две седмици.
- Така е, но все пак нямам търпение. Гаджето ми става на 18, това е супер! Помня своя 18 рожден ден това лято, беше разбиващ!
Бренда се засмя и хвана Джъс под ръка. Тръгнаха към часа по математика.
Глория беше подслушала целия им разговор и вече въртеше умно очи.
На масата за обяд не пропусна да напомни на Дани за плана им и че трябва да охажва Бренда.
---------------------------------------------
След учебните занятия Бренда и Джъстин дълго се целуваха пред шкафчетата. Дани най-нахално се появи и ги прекъсна.
- Ей, гълъбчета! Извинявайте, че ви се натрапвам, ама някои имат ненаписано домашно все още.
- О да, вярно. Е Дан`, отстъпвам ти тази великолепна дама за днес и много внимавай! - предупреди Джъс престорено строго. Деветокласниците, които стояха до тях, избухнаха в смях.
- Спокойно, нали знаеш, че мога да се грижа за себе си! -намигна му Бренда.
-Разчитай на мен, братле! - Джъстин даде една лапа на Дани и всеки пое по пътя си след училище.
Дани изобщо не се интересуваше от есето, мислеше само за това как иска да бъде с Бренда.
Когато стигнаха до дома му, той също й отвори вратата като джентълмен и влязоха вътре. Техните ги нямаше и бяха сами.
Стаята му беше голяма и просторна и навсякъде имаше налепени плакати на футболни звезди.
- Готина стая! - каза Бренда.
- Мерси! Искаш ли нещо за пиене? Лимонада? Кола?
- Може една кола- отвърна тя, докато разглеждаше стаята.
Дани отиде до хладилника и извади две кутийки кока-кола.
- Заповядай!
Бренда отвори кутията и отпи голяма глъдка.
- Сядай, не стой права! -подкани я Дани и отпи от стоята кола.
- Е, реши ли вече на каква тема ще пишеш? -тя попита по същество.
- Ами.... да! Любовната тема, тази за която ти беше писала... струва ми се удачна.
-Добре. Ами да започваме?
- Е.. добре.... - на Дани не му се щеше, но трябваше да бъде убедително.
- Кажи ми Дани, какво е за теб да обичаш? С твои думи.
- Да обичам.... аз обичам само две неща- футбола и мацките. -засмя се той.
- Духовито, но за есето ти е нужно да размърдаш повече мозъка си.
- Никога не съм бил добър. Какво е това "есе", звучи толкова смешно!
- Идва от френски, от думата "esseyer", което означава "опитвам", а за някои се превежда като "говоря". Да пишеш есе, значи да развиваш мислите си и да ги подкрепяш с аргументи. Също както, когато говориш, но вместо това пишеш. -обясняваше Бренда, но Дани я гледаше втренчено и не чуваше думите й.
-Разбра ли? Дани?
-Оу! Да, извинявай.... разсеях се... просто ти си толкова хубава!
Бренда го погледна учудено.
- Какво?
-Нищо! Казах, че си хубава...
- Дани, тук съм за да ти помогна със задачата! -напомни тя.
- Да, но аз просто.... извинявай! Но имаш невероятни очи, чувала ли си го досега?
- Да и Джъстин ги харесва, твоя приятел! - Бренда се опита да накара Дани са се сети, че е обвързана.
- Да, разбира се. Хайде да учим!
- Добре.
Да накараш Дани да мисли, си беше трудно, дори и за Бренда. Все пак той за учене той си беше доста мързелив, типичен спортист. Но наистина имаше нужда от висока оценка и се постара да се съсредоточи, извън плана. В крайна сметка хвана логиката и начинът, за да напише това, което мисли.
- За това да обичаш, значи да надминеш себе си! - довърши той написаното.
-Браво Дани! Виждаш ли, че се справяш много добре, само да се постараеш?
- Да, благодарение на теб, иначе нямаше да се справя! Благодаря ти Бренда, страшно си! - каза той и се опита да целуне момичето, но тя го спря.
- Дани, какво правиш? !
- О, ами... аз не се сдържах! Бренда, ще ти го кажа направо, много те харесвам! - очевидно Дани не беше добър в прикритието на чувствата си. За миг забрави всичко и просто го изрече.
Бренда го погледна озадачено.
- Слушай, Дан`, ти си страхотно момче. Много момичета биха се радвали да бъдат с теб, но не мисля, че си мой тип.... както и аз твой. Освен това с Джъстин съм щастлива и няма да го предам.
- Наистина ли го обичаш? -попита той.
- Да.
-Оу! Ами.. добре, извинявай, обаче... просто исках да знаеш, че съм луд по теб... и не само аз, Джейк и Ерик също си умират за теб.
Бренда се смути.
- Те не ходят ли с Лесли и Соня?
- Как не? Тези кучки ги зарязаха заради някакви си смешници с мотори миналата година.
- Е, в такъв случай мажоретките са свободни. Защо не се пробваш с тях? Или пък да опиташ пак с Глория...
Тогава Дани си спомни за Глория и това, което тя кроеше. Изведнъж осъзна, че Бредна е прекрасно момиче, което не заслужава да бъде изиграно по този долен и подъл начин, заради качествата си и чуждата завист. А и освен това Джъстин го беше наранил, дали беше редно и той да постъпва като него?
- Не мога да тръгна с някоя от бившите на мои приятели. А Глория не е нищо особено за мен. Поредната златотърсачка. Заряза ме, когато Джъс стана капитан на отбора.
- А ти за това ли ми казваш тези неща? За да му отмъстиш? - попита Бренда.
-Неее, наистина те харесвам! Вярно, че ще си е геройство да взема мацката на Джъс, но ти си наистина страхотна и си паднах по теб още първия ден. -очевидно Дани беше искрен по свой начин.
- Виж Дани, просто още не си намерил момичето за себе си! Ако не е Глория, не съм и аз, ще бъде някоя друга, само че още не се е появила.
- Сигурно си права- усмихна се Дани.
- Слушай, готин си и не исках да те наранявам. Обаче...
- Разбирам Би, спокойно! - усмихна се той.
Бренда ссъщо се усмихна.
- Ей, не унивай! Има още много готини мацки и съм сигурно, че доста момичета те харесват. А ако се чувстваш отчаян, чуй песента на Nickelback, "Gotta be somebody", ще ти повдигне духа.
- Благодаря ти адски много! Че ти дори можеш да отрежеш някой и да го накараш да се усмихне. Страшна си! Джъс определено има късмет с теб.
Бренда се изчерви.
-Няма защо Дани.
- И мерси за есето! Благодарение на теб ще имам висока оценка!
- Е, аз ще тръгвам и не бой се! Няма да кажа на Джъс за това!
Дани изпрати Бренда до входната врата. Той наистина осъзна, че я харесва и желае тя да е щастлива, дори да е с друг, а Джъстин не заслужаваше да бъде наранен. Те бяха родени един за друг и не биваше да се разделят, ако сами не решат.
Дани осъзна, че не иска да е част от плана на Глория.
Дали това щеше да й се хареса?
|
