Споделена история от Измислени истории |
Ловецът на енергия 2 част
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 4368 пъти
Втора част
Дилън умело вкарваше всеки кош и не спираше да се старае. Това не отнемаше енергия от него, а сякаш с всеки следващ гол получаваше повече. Съхраняваше я в себе си за следващия път и това го уморяваше за други неща, но винаги намираше сила за още тренировки.
Наистина заслужаваше името Ловецът, не само заради фамилията си.
Както си тренираше, видя две познати лица да се задават отдалече. Това бяха най-добрите му приятели- Дейвид и Браян. Май също бяха решили да потренират, или поне Браян, защото само той беше в отбора.
- Кво става пич! Подай топката! - Браян веднага се включи в играта, а Дейв застана отстрани и започна да зяпа.
Дейвид беше като Рон Уизли, рижав, с лунички и кафеви очи, само че като капак носеше и очилата на Хари Потър, а Браян беше класически тип с руса коса и сини очи. Флоридианци, какво да се очаква?
Тези пичове бяха наистина най-добрите приятели на Дилън още от малки, Дейв беше зубрачът, Браян се опитваше също да бъде секс символ, но само Дилън беше успял да "улови" късмета да има качествата и на умния и на готиния.
Браян се отказа, защото Дилън го засрами с няколко топки.
- Хайде малко почивка, че ме боли кракът! -започна да се оправдава той.
- Какво? Ти току що дойде и вече си изморен? - засмя се Дилън. - Не се излагай Браян!
- Сутринта станах в 5. 00 да бягам човече. -мрънкаше той.
- Не всички са като теб Ловец, ти и без тренировки ще се оправиш! - натърти с досада Дейв. За съжаление той просто не беше роден за спорт, а и не го увличаше толкова, но му беше кофти, че Дилън има талант, а той не.
Дилън подбели очи.
- Е добре, и без това не е хубаво да се прекалява. - той метна топката за последно през коша и подкани приятелите си да вървят нанякъде.
- Ловец, чу ли че Вероника Стар е скъсала с Крис Уайт? - попита Браян, докато се разхождаха.
- Кофти. -отвърна той.
-Кофти за фукльото Уайт, но не и за други.
- Какво имаш предвид? -попита Дилън.
- Това е отново шанс за теб да я забиеш. Май си умира за теб още отпреди! - разправяше Браян. - а и си е голям късмет такова маце да те харесва.
Така си беше. Вероника Стар наистина беше звездата на училището. Имаше дълга руса коса, която винаги носеше на конска опашка и светло сини очи. Колкото странно да беше, бе отличничка подобно на Дилън и тренираше гимнастика, заради което имаше перфектна фигура и беше момиче мечта за всеки. Не, не беше класическа злобарка, макар че се стараеше да изглежда такава, за да държи повечето ученици далеч от себе си. Не беше гаднярка, не и като самовлюбения Крис.
Може би щеше да бъде и главна мажоретка, но не достигаха достатъчно участнички за отбор, а и треньор Джаксън не смяташе, че е нужно, защото държеше като голям диктатор баскетболистите и това наистина даваше стимол на Ловеца, но това бе отделна тема.
Та, Браян и Дейв започнаха да правят намеци или по-точно да убеждават Дилън, че щом Вероника е свободна, трябва да се пробва с нея. Но него нещо не го вълнуваше. Нито Вероника, нито което и да е друго момиче.
- Вижте момчета, Рони е страхотна мацка, но не е мой тип. Да, готина е и е добра спортистка, ама не мога да си се представя с нея, а и момичетата не са толкова важни за мен.
- Лесно ти е да го кажеш, защото всички мацки си падат по теб! - тъжно констатира Дейв. - мен даже не ме поглеждат, а ако някоя ме забележи, избухва в смях, докато ти можеш да имаш всяка, но въобще не обръщаш внимание.
- Човече, ако имах твоя късмет, щях да съм на седмото небе! А и дори да не ме харесваха всички момичета, бих убил за да изляза на среща с Вероника Стар! - продължаваше Браян.
Това беше истина, Браян всъщност доста харесваше Вероника , обаче знаеше че пред Дилън няма шанс и за това го беше яд, че той не се възсползва.
А в гимназията нямаше и едно момиче, което да не си мечтае за Дилън Хънтър, все пак той беше Ловецът.
Браян и Дейв дори не можеха да сънуват неговия късмет, особено Дейв, който никога не беше излизал на среща с момиче.
- Човече, Стар е супер, пробвай с нея, честно! -молеше се Браян. - запознай я с Ловеца!
Дилън го погледна със съмнение и закачлива усмивка.
- Братле, защо не се пробваш ти с нея, след като е свободна?
- Аз?
- Да, знам че я харесваш, за това и се сби с Крис, когато тръгнаха, но каза на всички, че просто те е дразнел нещо.
- Така е Браян, ти дори на сън шепнеш името на Вероника. -подкрепи го Дейв.
- Млъквайте! Тя е супер гадже и много я харесвам, но никога няма да имам шансовете на Дилън. Ако се пробвам, ще ме резне, както напарви и Анджи Смит миналата година, защото харесваше Ловеца.
Дилън и Дейвид се засмяха.
- Братле, ти със сигурност имаш по-големи шансове от мен! - каза червенокосият.
- Да, а и не може да бъдеш сигурен какво изпитва Вероника. - каза Дилън. - Дори и да ме е харесвала, аз не харесвам нея, пробвай се! Нали искаш и ти да си зведа?
Браян въздъхна.
- Така е, но Вероника е в твоята категория пич.
- Ти избираш категорията си, нали сам го беше казал?
- Да ви имам проблемите. -отчаяно заяви Дейвид.
---------------------------------------------------------
Момчетата решиха да отидат до мола на кино или нещо такова. Гледаха някаква нова прожекция, фентъзи за момче, което се превръща във върколак и ставаше супер бърз като вълк.
След филма, тримата излязоха, обсъждайки разсеяно ефектите на филма. На Дейв нещо не му понесе и се мъчеше да не повърне известно време.
- Видя ли как онзи пич хвана футболистчето и за малко а му скърши врата! - кефеше се Браян.
- Беше направо супер! - разпалено обясняваше Дилън и без да се усети, се блъсна в някого.
- О, съжалявам! - той се обърна и видя, че без да иска е бутнал едно момиче. Но не просто момиче, беше висока брюнетка с ярко зелени очи и гарваново черна коса. Сякаш беше излязла от някое готическо списание, обаче имаше земно излъчване.
- Няма нищо! - казя тя и се усмиха. Дилън сякаш си глътна езика. Неусетно също се усмихна.
- Извинявай, аз... не исках.
- Спокойно. - момичето намигна и продължи в другата посока заедно с още две момичета.
Дилън остана на място като зашеметен, а Дейв и Браян просто наблюдаваха как зяпа мадамата.
- Хайде, Ловец, да вървим!
--------------------------------------------------------
- Някой май си падна по мацката, а? Как е, г-н "момичетата не ме интересуват"? Много бързо си промени философията Ловец! - дразнеше се Браян.
- Моля? Аз дори не я познавам.
- Какво? Човече, това е Никол Стивън от часа по биология. - невярващо извика Дейв.
- Никол Стивън? наша съученичка ли е? -попита Дилън и момечтата го погледанха като ударени.
- Ти толкова ли си се вглабил в тоя баскетбол, че даже не познаваш съучениците си? ! Никол учи при нас от около две седмици, пристигна от Калифорния.
- Калифорния? - Дилън наистина не беше забелязал преди Никол.
- Боже мой! Пич, направо не те разбирам. Не стига, че режеш Вероника и всички готини мацета в даскало, ами трябва да се блъснеш в една от тях, за да я забележиш. - продължаваше Браян.
- Така е Ловец, Никол е отскоро при нас, но май също е доста харесвана. Може дори да стане конкуренция на Вероника, а ти дори не знаеше че съществува.
Дилън наистина не вярваше, че е толкова заблеян и не е забелязал по-рано това момиче.
- Ама... вие сериозно ли? Тази сладурана учи при нас от две седмици, а аз чак сега я видях тук?
- Да, ама още по-странно е, че май и тя не те позна. Вярно, че ние с Дейв може да не сме толкова запомнящи се, но и тя се държа все едно си непознат. - смееше се Браян.
Дилън все още не вярваше, че Никол учи в училището му и не я е видял досега.
- Ловец, толкова си вманиачен по спорта и задълженията си понякога, че може и собственото си име да объркаш! - продължаваше Браян.
Дейв се смееше и наум завиждаше на Дилън, а самият той още мислеше за зелените очи на Никол.
- Ама май те зашемети, а? - не се спираше Браян.
----------------------------------------------
Денят мина обичайно, в разходки, още тренировки, закачки, шеги и почивки.
Вечерта след като се прибра и свърши с вечерята, Дилън си легна рано, за да може да стане рано на другия ден. Силвъртейл се гушна под леглото и заспа сладко, явно беше уморен.
Но от главата на Дилън още не излизаше случката в мола. Сякаш го беше ударил гръм от ясно небе. Толкова мацки го ухажваха, а сега просто се блъсна в една и си загуби ума за части от секундата.
"Никол Стивън... как така не съм я забелязал? "
------------------------------------------------------------------
|
