Хари Потър и Философския камък
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 4990 пъти
Беше тихо и мрачно. Не се чуваше нищо. Нито една светлинка не проблясваше. Албус Дъмбълдор и професор Миневра Макгонъгол чакаха Хагрид на улица Привит Драйв номер 4.
-Сигурен ли си, че ще се справи? -попита недоверчиво Миневра
-Имам пълно доверие на Хагрид, професоре. Той е като моята дясна ръка.
-Хм... Ами, ако не успее? - все още не се съгласяваше жената-Това е прекалено трудна задача за него.
-Не се притеснявайте. Сигурен съм, че ще успее. -настояваше Албус
След час Хагрид пристигна. Той носеше бебе, увито в бели завивки. Бебето имаше белег изобразявайки нещо като светкавица на челото.
-Ето го! Невредим. -каза Хагрид подавайки детето на Дъмбълдор
-Благодаря, ти много Хагрид. -Албус взе бебето и го остави пред входната врата на семейство Дърсли. Сложи и бележка на която пишеше-" Това е племенникът ви. Оставяме ви го, за да се грижите за него. "
Хагрид и професора се качиха в летящата кола. Преди и Албус да се качи, той се обърна и каза гледайки към бебето:
-Довиждане! Ще се видим пак като дойде време, Хари Потър.
-----------------------------------
Ставай! Веднага! -крещеше Петуния докато блъскаше върху вратата на Хари, която се намираше под стълбите. -Събуждай се!
Хари си отвори очите и си сложи очилата с кръгли стъкла.
През това време брадовчед му Дъдли препускаше по стълбите. Но се върна и застана точно там където се намираше леглото на Хари и започна да скача и да се хили. А пък от тавана на стаята се изсипа порой от стърготини. Хари стана от леглото и влезе в кухнята. Там всички прегръщаха и честитяха 11тия рожден ден на Дъдли. Макар, че никой нямаше да чистити рожденият ден на Хари който беше след една седмица. Госпожа Дърсли каза на момчето:
-Приготви закуската!
-Да, лельо Петуния. -каза Хари
Върнън го попита:
-Хей, момче! Къде ми е кафето? Побързай!
-Да чичо Върнън.
Хари сервира храната. Дъдли попита баща си:
-Колко са ми подаръците?
-36-отговори Върнън-Аз сам ги преброих.
-36! -Разкрещя се Дъдли-Само 36 подаръка!? Предната година бяха 37!
-Да, но сега са по-големи и...
-Не ме интересува!
Тогава Петуния се намеси:
-О, не не миличък. Знаеш ли какво ще направим? На път за зоологическата градина ще купим още два подаръка. Искаш ли?
Дъдли направи нацупена гримаса, а Хари се засмя тихо.
-Смешно ли ти е? -разкрещя се на свой ред господин Дърсли
Момчето поклати глава.
След като всички закусиха. Излезнаха навън. Петуния и Дъдли се качиха в колата. Преди Хари да се качи, Върнън го спря.
-Чуй, ме! Само да направиш и най-малкото нещо и ще стоиш гладен една седмица!
Хари кимна и влезе в колата.
Като пристигнаха в зоологическата градина. Хари отиде да види змията. Той почна да й говори:
-Сигурно е гадно да стоиш затворена. Липсва ли ти родното място. -тогава той погледна плакатът на стъклото "Родена в зоомагазин"-О разбирам!
Тогава момчето чу съскашт глас-"Да"
Момчето не можеше да повярва.
-Да не би да говориш-попита той
-Не! Но ти можеш да разговаряш със змии. -отговори му змията
-Какво? -тогава Дъдли дойде и блъсна Хари на земята
-Ха! Каква грозна змия! Вижте я! Сигурно й харесва да стои в този кафез. Хахахаха!
Тогава стана нещо много странно. Хари се ядоса на Дъдли, че се държи така. И изведнъж стъклото изчезна и Дъдли падна в кафеза на змията и се намокри във водата, а змията излезе и каза на Хари-"Благодаря ти"
-Няма защо!
Петуния и Върнън дойдоха и видяха, къде е Дъдли и веднага погледаха злобно към Хари.
Като се прибраха изсушаваха Дъдли, и го стопляха. Върнън беше много ядосан.
-Не бях аз. Честно, не го направих. Все едно стана магия.
Господин Дърсли, се разбесня още повече. Той вкара Хари в стаята му и затръшна вратата крещейки:
-Магиите не съществуват!
На сутринта Хари взе пощата и я прегледа. Имаше едно писмо за него! Той даде другите писма на чичо си, а своето щеше да прочете, но Дъдли му го взе. Хари извика:
-Върни ми го. То е мое.
Върнър се изсмя:
-Ха, та кой би ти писал писмо-но като погледна за кой е пишеше "За господин Хари Потър". Тогава господин Дърсли го накъса на съвсем малки парченца и се усмихна. На другият ден 15 писма бяха донесени от няколко птици. Но чичо Върнър не допускаше те да бъдат прочетени от Хари. Той изгори всичките. Минаха се още няколко дена и както си стояха, изведнъж цялата къща започна да се препълва от писма за Потър. Хари взе едно и щеше да го прочете, но чичо му пак му го отне. На другия ден Върнър реши да се преместят в една малка къща на един остров докато писмата не спрат да идват. Хари имаше рожден ден, но на никой не му пукаше. Те се преместиха и вечерта, както си спяха. Един огромен мъж разби вратата и влезе носейки кутия и писмо. Той каза:
-Ъ, извинете за вратата. Просто обикновено влизам така. Ха. Ето така. Готово! -и той им намести вратата в пантите.
-Кой сте вие и какво искате!? -извика неспокойно Върнър
-Аз търся Хари Потър. А ето го! -посочи той момчето. Само, че беше прекалено тъмно и той не можеше да разбере, че това не е Потър, а Дъдли-Е, малко си напълнял, но...
-Ъ, аз не съм Хари. А... Аз съм Д... Дъдли-каза уплашено дебеланкото
-Дъдли? Тогава къде е Хари-каза огромния мъж. Тогава зад него се чу глас:
-Аз... Аз съм Хари. Хари Потър.
-О, ето те. Хм... Ето нося ти нещо-мъжът извади кутия-Е, може да съм седнал малко отгоре, но... Вземи. Честит рожден ден!
Хари взе кутията. Вътре имаше торта. На нея пишеше с глазура- "Честит 11ти рожден ден Хари Потър! "
-Благодаря! -възкликна момчето-Всъщност... Кой си ти?
-Аз съм Хагрид. Магьосник, също като теб!
-Мммм... Магьосник ли? Но нали не съществуват магии.
-Ооо, съществуват. -увери го Хагрид-И ти си такъв. Магьостник.
-Не, не. Аз не съм магьосник. Аз съм просто Хари. Хари Потър съвсем обикновено дете.
-Хм, не си много обикновен Хари. Случайно да си правил някакви странни... Магиии? С ума си? Например като си ядосан.
-Ами! Сещам се един случай...
-Ето! Ами не се ли чудиш от какво е белегът на челото ти.
-Не, това е просто обикновен белег.
-Не този белег не е обикновен. И не е рожденен. Нека ти разкажа нещо. Преди години. Като си бил още съвсем малко бебе. Един зъл магьосник, искал могъщество и слава. Който се опречил на пътя му. Бивал унищожен. Той уби майка ти и баща ти.
-Какво? ... -учуди се Хари-Родителите ми...
-Да... Искаше да унищожи и теб. Но като се опита, нещо го е спряло. И се е получил този твой белег. И този белег е знак, че си прокълнат. Прокълнат... Това означава, че този зъл магьосник на който не трябва да се споменава името му. Те търси и иска да те убие. Но едва ли ще успее. Хаха. Нищо, че си го е поставил като цел.
-Но наистина ли той е убил родителите ми? -попита Хари
-Да той.
-Но леля Петуния и чичо Върнър ми казаха, че са починали от катастрофа...
-Ха, ами да не би да си мислиш, че ще ти кажем истината. Че си... Магьосник! -намеси се Върнър
-Вие сте знаели? ! -ядосано каза Хари
-Естествено, че знаехме. Сестра ми Лили-твоята майка и твоя баща бяха магьосници. И ти ги наследяваш. Но аз не съм магьосничка. А трябваше. Нашите все казваха-Лили ти си най-добрата магьосница, Лили... -А аз какво бях. Магьосница от нисша класа. Отказах се от магията си и счупих пръчката. Реших да живея без магия. Но все повече завиждах на сестра си. Е най-накрая си получи заслуженото.
-Как може да сте знаели и да не сте казали на детето, че е магьосник. -ядоса се Хагрид
-Ами така. Да не мислите, че ще му кажем. И ще отиде в Хогуортс.
-Но ще отиде! -каза Хагрид и подаде писмо на Хари-Прочети го.
Хари взе писмото и зачете на глас:
-"За господин Хари Потър. Вие сте приет в училището за магии и вълшебства Хогуортс. "
Петуния възрази:
-Не, не може да отиде. Не позволяваме.
Хагрид реши да направи нещо. Извади пръчката си и каза заклинание. След което на Дъдли му порстна свинска опашка.
-Ах, Дъденце, миличък! -запищя Петуния, а Върнън изпадна в паника.
-Е, Хари аз си заминавам в Хогуортс. И може ли да не казваш, че съм правил магия. Не е позволено да се правят магии извън магическия свят.
-Нито дума! -обеща ми Хари-Чакай, Хагрид! Ами може ли и аз да дойда с теб в Хогуортс. Нали съм приет.
-Разбира се! -каза Хагрид-Но, само ако ти искаш. И той излезе от къщата на семейство Дърсли. Хари го последва.
Как ли щеше да се справи като магьосник?
Следва продължение! :) Ще има още части.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: 2932eaffb6

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Това не е ли преразказ на самата книга?

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 1e32e8f2e0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не, от филмът е. :) Авторката

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 2932eaffb6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ама ще го променяш ли? Защото е малко безсмислено да пишеш нещо, което всички фенове сто проента знаят ;д

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: 1e32e8f2e0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ами не няма да го променям. Авторката

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: a3a4f95168

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

6.   Упражненията по подробен преразказ не са ли актуални в трети клас? Т. е. не виждам смисъла на цялото нещо, опитах се да намеря аргумент, че е полезно за развиването на творческото писане, ама... все пак по-добре да си сръчкаш въображението малко, отколкото да преразказваш филми. Най-малкото както каза номер 3, всички фенове, че даже и хора, които просто са гледали филма, няма да са заинтригувани, понеже и без това си знаят какво се случва, а заради голото майсторство на преразказа едва ли много хора ще си направят труда да четат.

 

...