Споделена история от Измислени истории |
Тайната Част 5
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 4316 пъти
Събудих се от алармата си, но не станах както обикновено, за да се приготвя за училище, а останах да лежа в леглото... Бях изключена и нямаше никакъв смисъл да ходя там...
Баща ми влезе в стаята ми след 10минутно звънене на часовникът и извика:
-Хайде де, няма ли да ставаш? 6:10 е забрави ли, че си на училище?
-Не не съм забравила.
-Тогава ставай!
-Няма смисъл...
-Знам, че попринцип бягаш от часовете, но трябва да забравиш за този навик и да започнеш да ходиш редовно като нормалните деца. Иначе може да те изключат нали знаеш?
Мълчах. Скрих се под завивката и затворих отново очите си, но баща ми ме бутна и грабна чаршафите. Аз измрънках нещо в присъница. След малко се опомних и казах:
-Вчера ме изключиха...
Татко се спря изведнъж и ме погледна изненадано. Аз кимнах в знак, че не се шегувам. Той седна на леглото и зяпна пода. Изчервих се от срам.
Най сетне промълвих:
-Ядосан ли си?
-Не знам, честно да ти кажа. По скоро съм много разочарован!
-Съжалявам тате...
-Няма какво да ми се извиняваш! Не си 5петгодишно хлапе! Скоро ставаш пълнолетна и трябва да се вземеш в ръце! Стани по-отговорна! Този път няма да оправям аз грешките ти! Сама ще решиш как да постъпиш!
-Виж...
-След няма и месец ставаш на 18! Осигурил съм ти жилище...
-Какво!? Искаш да ме изгониш?
-Не искам, но трябва да си, по-самостоятелна, така ще станеш и по-отговорна. Ще разбереш, че не ти е позволено всичко.
-Не мога да повярвам!
Излязох от стаята. Отидох в кухнята и седнах на масата.
- Калина!
-Защо да не се изнеса още днес, колкото по-рано толкова по-добре за теб... -процедих през зъби
-Не говори глупости.
-Нали не ти трябвам!?
-Не ме разбра... -той взе чашата с кафето си-Точка по този въпрос!
-Изнервена съм знаеш ли защо?
Мислих да му издам тайната с бижуто. Може би щеше да е по-добре да знае. Ако оставех нещата така сигурно щях да направя някоя глупост...
-Защо?
-Може да ти прозвучи налудничево и нелепо, но... -стиснах ръцете си в юмруци-Оф, не знам... не знам дали да ти кажа...
-Кажи.
-Проблемът е, че... -герданът ми запозна да свети в джобът ми и усетих, че задникът ми направо изгаря. -Ей сега се връщам!
Хукнах към стаята си, защото имах чувството, че толкова силно пари, че ще ми смъкне кожата.
Извадих бижуто и го хвърлих на леглото. Затворих вратата и се приближих към него. Светлината се усилваше и имах отново чувството, че ще ме заслепи, но реших да издържа.
Отново ме заболя главата и някаква странна сила ме събори на земята. На подът се появи някаква дупка и започнах да се свличам към нея. Изпищях. Баща ми отвори вратата, но не изглеждаше изненадан. В подът се беше образувала цяла бездна, а аз се държах за леглото, защото нещо ме дърпаше много силно към дупката. Татко ми подаде ръка и извика:
-Дръж сее! Калина!
-Таткооо!!! Помощ!
-Хвани ръката ми!
-Опитвам се!!
Хванах ръката му, но нещо ме облъсна от него и паднах право в бездната. Татко изкрещя:
-Неее!!!!
Изглеждаше като някакъв портал. Щом паднах видях, че се затвори. Всичко около мен беше черно и направо си летях във въздухът. Помислих, че съм в космосът и се разпищях колкото ми глас държи. Изведнъж почувствах, че съм стъпила на нещо. От някъкъв процеп се подаде светлина и изведнъж всичко се озари от нея.
Бях в нещо като... замък!? Огледах се наоколо. Беше адски красиво! Изведнъж се чу глас зад мен.
-Калина.
Стреснах се. Обърнах се и видях някаква жена, която беше облечена с рокля и с наметало и държеше нещо като... жезъл... Онова нещо, което магьосниците държат и правят магии с него... Гледах я втрещена и заеквах.
-Ккк.. аакк аз... по-попаднах...
-Не се страхувай от мен. -гласът й беше приятен и ми изглеждаше мила, но все пак още треперех.
-Нищо не разбирам!
-Нормално е.
-Не разбирам какво се случва!
-Нормално е.
-Не намирам никаква логика!
Тя се засмя:
-И това е нормално.
-Ще кажете ли и нещо друго?
-Да, разбира се. Мисля, че не трябваше да те доведа тук по този начин, но иначе баща ти никога не би ми позволил да те заведе тук... Не исках да се изплашиш, но нямаше друг начин. -тя седна на... трона си... и продължи да ми се усмихва
-Коя сте вие? И как така баща ми не би позволил? Той не ви познава! А вие откъде го познавате? ! -въпросите ми излизаха един след друг, но бяха безброй тъй, че не знам дали щеше да ми стигне времето да ги изредя всичките.
-О ама той не ти е казал?
-Какво да ми каже?
-Ела с мен.
Тя тръгна към друга зала. Там имаше една огромна маса и тя седна в единия и край. Мен ме настани в отсрещния.
-Историята е доста дълга, така че искаш ли нещо за пиене или хапване докато слушаш?
-Не, благодаря. -нямах търпение да разбера какво става, така че, исках да започне да разказва колкото се може по-бързо.
-Та така... Мисля да започна от... самото начало. От прабаба ти...
-Ехее!
-Нали ти казах, че историята е доста дълга? Сега не ме прекъсвай, а просто слушай. Пра баба ти беше сестра на моята майка..
-Ама вие на колко сте годи...
-Не ме прекъсвай! Но за протокола на 97.
Зяпнах. Изобщо не й личеше, мислех че е едва на 30...
-Ти си безсмъртна така ли?
-Казах ти! Сега започвам от самото начало, после ще започнем с мен и с теб... Та както казвах, прабаба ти Елена беше сестра на моята майка. И двете бяха магьосници, защото родът ни е такъв. Аз също съм...
Зяпнах ощее повече! Но не я прекъснах.
-Елена беше по-могъща от майка ми, Емануела, но беше по-малката сестра. Родителите им винаги харесвали повече Елена и залагали големи надежди на нея. Емануела винаги завиждала на сестра си, но никога не го показвала. На 18 рожден ден на прабаба ти, силите й станали по-големи от всякога. На майка ми пък ставали все по-слаби и по-слаби. Тя се страхувала, че сестра й може да стане велика магьосница и да я затрие. Разбира се, Елена никога не би го направила, но завистта и ревността на Емануела се превърнали в злоба и страх. Тя искала да я отрови, но по едно време се спряла. Помислила си "Що за човек би убил собствената си сестра, заради завист". Тогава тя измислила нещо друго. Използвала и последните си сили, за да отвори портал към светът на нормалните хора, светът в който ти живееш. Искала да я примами, за да може Елена да влезе там и Емануела да затвори портала, след което сестра й да остане в капан там. Но Елена отворила портала с лекота. След това, била много ядосана на сестра си и заминала в Северното Кралство с думите "Остани тук и властвай колкото си искаш, аз няма да ти преча. Но помисли, че загуби единствената си сестра точно в този момент! "
Емануела била много доволна, че сестра й се махахнала от кралството, но след време започнала да съжалява. Отишла в Северното Кралство след цели 5 години, за да се извини, но тогава разбрала, че сестра й била починала от неизлечима болест.
-И вие ли се разболявате?
-Естествено, че да. Та както казвах... Оказало се, че година преди да почине, тя родила момченце, което също било магьосник. То било сираче, защото по нещастна случайност и баша му бил починал. Емануела го съжалила и го взела със себе си. Тя винаги лъжела детето, че тя му е майка и не му казала нищо за Елена. Момчето кръстила на себе си, Емануел.
Една врачка предрекла обаче, че когато порастне силите му ще бъдат по-големи и от на майка си. Също казала, че ще победи Емануела и ще завладее кралството й. Това ужасила жената. Тя живеела всеки ден в страх. На 3тия рожден ден на племенникът й тя отново отворила портала към бивотът на нормалните хора и пуснала детето там, защото той бил прекалено малък, за да може да се върне обратно.
Там някакво семейство осиновило Емануел, но те изобщо не знаели, че е магьосник и не знаели откъде идва. Самия той също не разбрал, докато не навършил 16. Тази същата врачка дошла някак си при него и му разказала всичко. Той не вярвал, но когато го отвела при Емануела, той си спомнил за нея. Предсказанието се сбъднало и той я победил, след това завладял кралството. Тогава бях на 10 години. Когато станах на 18, майка ми почина, но през целия ми живот ми бе натяквала да победя Емануел и аз да стана кралица на не на Южното кралство, а на всички седем кралства.
Първо бях настроена да го мразя и да искам да го поваля. Но кохато отидох там с чужда самоличност, естествено, за да не ме познаят, разбрах, че не те бяха лошите, а ние. Защото майка ми не ми бе казала за всички ужасни неща, които е била правила, а си беше измислила разни работи, за да направи пред мен Елена и Емануел, злите, а тя жертвата. Но с времето всичко ми се разясни...
Тогава дядо ти, Емануел ми даде кралството, защото не искаше да властва и да бъде крал, а само е чакал някой друг наследник да се появи, за да управлява. Тогава той се върна в светът на хората, защото вече имаше някой, който да управлява.
И след много време разбрах, че майка ти се е родила и, че е вече е голяма и си има собствено дете. Тя обаче се бе омъжила за обикновен човек и за това и ти си полумагьоснил. Но не знам, защо онази същата врачка предсказа, че ти ще спасиш света...
Стоях като гръмната през цялото време, но когато вепе се спомена за мен извиках:
-Моля!? Тази история е нелепа!
-Чакай малко! Трябва да довърша. Фиона, майка ти разказа на баща ти всичко, но той не искаше и да чуе, че дъщеря му е магьосник и, че трябва да спасява светът. Когато майка ти почина, той направи всичко възможно, за да скрие от теб истината. Говорих с него много пъти, но беше го страх...
-Защо?
-Не знам.. Явно искаше да живееш нормално.
-Ами герданът? -извадих го и и го дадох
-Окото на драконът! Какво прави при теб?
-Не си ли ми го пратила ти? Та нали то отвори портала лъм теб?
-Не... Аз отворих порталът, но това...
-Какво има?
-Не... Не... Невъзможно!
Наострих уши. Явно имаше и друга история.
-Преди много, много години, много преди Емануела и Елена, народът ни бил управляван от свирепия златен дракон. Те му се подчинявали, но искали да се освободят. Тогава дошъл някакъв чужденец, така и икой не разбрал кой е, от къде е и така нататък... Той победил драконът и изковал това бижу, там заключил силата на звярът и го пуснал в дълбините на океана, за да може никога никой да не го намери, защото в противен случай... може човекът който го намери да освободи чудовището и тогава вече няма спасение... Странникът изчезнал безследно, след това.
-Майка ми ми говореше чрез него. Видях я. Каза, че ако човекът, който го има, е изгубил близък, може се свърже с него чрез това...
-Фиона го е казала... Не мога да ти кажа нищо...
-Каза също така, че трябва да го пазя, защото ще разкрие съдбата ми...
-Задръж го... Но ако случайно ти говори да го отвориш, никога не го прави! Ще отключиш душата на драконът!
-Няма, обещавам! -мълчахме замислени, а аз просто нямах думи Изведнъж се случваха толкова странни неща. Историята, която ми разказа магьосницата беше откачена, но вече бях склонна да повярвам. -А ти как се казваш?
-Алекса. -тя се усмихна
- И сега какво? Трябва да се прибирам при баща си...
-Да, ще те пратя при него, но...
-Какво но?
-Всичко едва сега започва, Калина. Нямам представа какво точно предстои, но съм сигурна, че ще се наложи да дойдеш тук отново! Баща ти ще направи каквото може, за да не се върнеш, но не го слушай, защото той просто иска да те предпази! Иска да скрие цялата истина от теб. Но ти не си като него, ти принадлежиш и там, но и тук. И щом съдбата ти е отредила, че ще бъдеш велика, то ти ще бъдеш, и нищо, нито пък баща ти може да промени това! Но те предупреждавам, че ще преминеш през много трудности! Така, че бъди подготвена!
Тя стана и отвори портал. -Сега скачай там! Ще се озовеш в стаята си.
Аз се приближих.
-И Калина...
-Какво?
-Не забравяй думите ми!
Кимнах и скочих през порталът. Паднах върху леглото си. Веднага скочих оттам и отидох при баща си.
Той стоеше притеснен в кухнята и се разхождаше, насам-натам. Като ме видя извика:
-Калина! Добре ли си дете?
-Да, добре съм татко! Разбрах всичко!
-Какво си разбрала?
Разказах му всичко, което Алеска ми бе казала. Той мълчеше и гледаше надолу.
-Съжалявам, че не ти казах, но исках да те предпазя... -каза ми след малко
-От какво!?
-Искам да бъдеш нормална!
-Но не съм! Приеми го!
-Винаги съм се страхувал от този момент...
-Ако ми беше казал всичко, по-рано... може би нямаше да сме в такава неудобна ситуация в момента!
-И сега какво? Ами ако те извика отново!
-Да, ще го направи и аз ще отида.
-Недей...
-Нали скоро ставам пълнолетна? Ще правя каквото си поискам! Разбрах, че не съм такава каквато съм си мислила! Знаеш ли колко съм ти ядосана, че си го криел от мен!? Може би трябваше сега да съм невероятно изненадана, до толкова, че да си мисля че сънувам, но ядът е по-силен!
Отидох в банята. Напълних си ваната и влязох, за да се отпусна. В момента бях в ситуация, като на фантастичните филми, които съм гледала. Никога не съм си и помисляла, че може би е реално и, че точно на мен ще ми се случи! Но за бога това стана! Не можех да направя нищо! Или по скоро можех... Ако Алекса беше права, щях да спася света... Това е нелепо, но вече нищо не можеше да ме шокира... Наистина!
И от сега нататък започна истинската история!
Следва продължение!
|
