 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Загубих мотивация, след като постигнах целта си.
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1965 пъти
Здравейте,
Историята ми е такава, че от няколко години работя в една голяма международна компания.
В началото нямах кой знае каква мотивация, исках просто пари да правя и да си върша нещата от страни.
С течение на времето все повече и повече бях почнал да се надъхвам за развитие и изкачване в йерархията, това ми беше дигнало мотивацията до тавана, почнах да поемам много инициатива, давах 110% от себе си, винаги гледах да помагам на колегите и това ми доставяше удоволствие, също както похвалата след тези мои действия и работа.
След много неуспешни опити все пак се получи и ето, че вече съм на желаната позиция.
Проблема какъв е? Просто изведнъж загубих тотално мотивация, много хора, с които можехме да си говорим на всякакви теми напуснаха, в момента не знам какво да правя, не знам как да продължа, нямам цел. Имам чувството, че живота ми е безцелен и че си е загубил смисъла, усмивката ми е фалшива, чувствата ми също.
Толкова много постигнах последната една година, колкото за години наред не мисля, че ще мога, не знам как да продължа.
Много странни същества сме ние хората, много странни методи имаме, за да се чувстваме пълноценни.
Ако имате съвети или лични подобни истории с хубави заключения споделете, ще се радвам да прочета.
- М на 23г.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 8fda5bf084 |
|
1. Постави си по голяма цел от тази, стартирай бизнес, направи продукт, услуга, създай семейство, пътувай по света, чети книги. Има толкова много неща, които може да направиш ;)
Замисли се над следното, хора които са милионери/милиардери дори и след като имат всичко пак работят и се кефят на нещата, които правят. Те къде намират смисъл? Смисъла е в действието, в правенето на нови неща и подобряване на себе си.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 274334ee99 |
|
2. Подкрепям номер 1, просто е време за следваща цел. Аз например не желая свой бизнес и не съм никак склонна да мисля за такова начинание, но намерих идеалния работодател. Обиколих пет от отделите му, издигайки се до възможния връх и подпомагайки ги както мога. По моя инициатива и под мое управление създадохме нов отдел и си го отглеждам като мой бизнес, но с известни разлики. Няколко месеца след първото ми достигане на връх бях изпаднала в депресия, че няма какво повече да направя. След тримесечно отсъствие от работа и много размисли и страсти, започна моята обиколка по отделите, която беше страшно освежаваща, даде ми широк спектър от познания и идеята за новия отдел. От личен опит мога да кажа, че понякога слизането на по-долно стъпало не е ход назад, а засилка за скок напред. Помисли какво можеш да развиваш и искаш, експериментирай с живота си. :-)
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 2f6f8b9363 |
|
3. Познато ми е.
Аз карах в живота, по една права линия.
Училище -> Университет -> Стаж -> Кариера -> Много пари и маргарити край басейна.
За съжаление, всички възрстни, които ми набиха в главата, идеала за богатия млад професионалист, прппуснаха да споменат, че това не води до щастие.
Съветът ми е, да се отправиш към други хоризонти и да търсиш връзка с различни хора.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 34a2ac5130 |
|
5. Щастието не е крайна гара-просто е начин на пътуване с подходящия влак.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 95e86a49ab |
|
7. Чак пък на 23 да си постигнал всичко дето искаш в тая фирма... Проблемът е, че просто си искал позицията, но не и работата.
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: 2f6f8b9363 |
|
8. 7 - Звучи странно, но за съжаление, някой хора постигнахме всичко, което имахме за постигане в един списък, който някак си ни бе изготвен още в детските години. Просто имахме много думи, зад които слагахме отметки. Беше лесен и сигурен начин, да следим това, което считахме за прогрес. И родителите ни бяха горди, защото за тях, това бе западният начин, който трябваше, да ни донесе успехи.
И този път е привидно лесен за следване в началото. Все пак, цялато образователна система бе една права линия. От I клас до XII клас, както и следването в чужбина, заедно с малко стаж.
И на 23-4, вече започваш редовната си работа, която едва ли не, тярбваше да е финиш линията, след което, да не се налага, да полагаш особени усилия за нищо.
Но чувствтоо за прогрес, всеки път, когато изкачиш ново стъпало, вече го няма. Остават ти само няколко повишения и директорска позиция... Минал през този път на изкачване и ти е ясно, че ще се наложи да положиш многократно повече усилия, но възрващаемостта ще е минимална.
И идва въпроса - Защо изобщо да се бъхтя? Цял живот с бъхтя. И сега, виждаш по-старите колеги, който едвам правят нещо, но взиат повече от теб, просто, зщаото са там от повече време. И те са минали по-същите пътеки.
И ето как, ти изтича мотивацията.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
