Психически тормоз - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121189)
 Любов и изневяра (29708)
 Секс и интимност (14357)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3179)
 Образование (7302)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18521)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от На работното място

Психически тормоз
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1420 пъти
Здравейте на всички. Бих искал да споделя своите мъки и може би на намеря някаква подкрепа. Преди 2 месеца застъпих на стаж в сериозна фирма, в която направих всичко възможно да спечеля тази възможност. Преминах през жестоки тестове и интервюта. Мислих си, че най-накрая ще започна да берат плодовете от упоритото ми учене и ще получа блестяща референця, но за жалост целият ентусиазъм и желание за работа се попариха поради "менторите" на, които попаднах.
"Шефовете", които отговарят за моето обучение налагат изключителен психически терор над мен. В началото се започна с демонстрация на неприязъм към външният ми вид. Към прическата, дрехите, като цяло към а абсолютно всичко. Тези обиди не се дължат на нарушаване на дрес кода, а точно обратното. Те го нарушават, а единствено аз го спазвам, та заради това мислех, че е цялата работа. След това започнаха униженията от рода на "в твоят университет завършват само кретени и идиоти и ти си живото доказателство", казват, че съм бил съм повлиян от Чернобил, бил съм толкова анти-патичен, че абсурд някое момиче да прояви интерес към мен. След това започнаха с гаврите към приятелите и най-вече към приятелката ми, към която открито и пред мен изразяват извратените си сексуални фантазии към нея. Колкото и болезнено да ми е аз си трая и не позволявам това да влияе на работоспособността ми. А що се касае до работата, която върша...
Пращат ме да чистя мръсотии и да пренасям чували с боклук, въпреки че си има хора, назначени точно заради това. В началото, когато върших такива дейности, се опитвах да ги свърша максимално бързо с надеждата, че щом изчистя ще се върна към работата, за която съм назначен, но уви не се случваше това. Намираха ми нова и нова работа и аз вече свикнах с това и започнах да се скатавам и бавя, защото разбрах, че това е порочен кръг. И отново на преден план идват униженията и обидите към мен. Демонстрирам повече знания и умения от тях, но никой не го забелязва, камо ли от по-високо стоящите, които ще решат дали ще ме назначат за постоянно. Те ще останат с впечатленията, които им се кажат. Всеки ден като свърша се прибирам убит от работа и най-вече от психическият тормоз. Случвало се е и в извън работно време да ме повикат, защото са скучаели и "трябвало да се заяждат с някого", това ми го казват в очите щом отида... Аз съм изключителен наивник и оптимист и ден след ден си мисля, че нещата ще се променят, но ден след ден се разочаровам и се чувствам като някое нищожество.
Може би нямаше да ми е, чак толкова ужасно ако не знаех, че аз съм прецедент. Успях до някъде да се сприятеля с някой служители и категорично отрекоха да е имало такова държание към тях. Същото е и с колегите ми, които потърсиха своят стаж и реализация в другите фирми. Аз съм единственият, който разнася боклуци, преживява терор, унижения, при това в компания, коятото се факти не ми се плаща нищо. Практически, дори аз си плащам да си изкарам стажа там.
Започнах с такива амбиции и ас такъв ентусиазъм, а в момента просто загубих цялата си инерция и просто чакам да свърши стажа и този терор да спре, и колкото плашещо да е за мен направо не мисля какво ще правя след стажа.
Като цяло бих се определил, като смирен, тих, плах и интровертен тук човек. Уравновесен съм и не избухвам. Като цяло могат да ме тъпчат, но аз няма да избухна или да започна да им отговарям, тъй като ме е страх, че ще ми ми провалят всичко, що се касае до бъдещата реализация. Колкото и да ми е тежко, не го демонстрирам пред тези, които го правят, но просто вътрешни изгарям и приемам всичко много навътре и тежко -всяка обида, всяко определение и всяка критика към положеният от мен труд.
Моля ви кажете ми какво да правя? Аз просто буферирам на 2-ма безделника, около 30 годишни, които си търсят забавлението и се опитват да покажат колко са велики и власт имащи. Просто не мога да пусна думите ми да преминават, покрай мен без да се засягам и да се обременявам след това.
Смятам да стискам зъби и да изкарам до края, но просто ако можеше този психически товар да намалее.
Благодаря на всички за отделеното време.
Бъдете живи и здрави.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 7 месеца
hash: 4cb4d29112
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ами напусни. В България има особен род фирми с подобни шефове и простотия по всички етажи на управление. Да търпиш подчинени можеш, но шефа се слуша. Сам си правиш сметка.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: bb40c317c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Трябва да им направиш номер на тези, трябва да отвърнеш на удара. Иначе лошо ти се пише на психическото здраве.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 9db03bf007
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Съсипваш се така и травмата дълго ще те преследва, ужасни хора има, наистина! Надявам се да не се налага да ги търпиш много още. Можеш да отидеш при баш шефа и да обясниш, че за теб са неприемливи подобни отношения между колеги, не се страхувай, няма какво да губиш, животът ти не зависи от тези двамата мизерници. Споко, млади момко, има и готини колективи, от опит ти го казавам и ти пожелавам хубаво работно място скоро! Не се предавай, представа си нямаш тези изроди как ще си платят всичко с лихвите! Успех!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: fb9dc5e6da
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Ако няма как да промениш отношението им към теб и никой по-горен от тях във фирмата не иска да ти съдейства - уважавай себе си достатъчно да напуснеш. Сигурен съм, че уменията, които притежаваш могат да се използват на друго място. Също така
Използвай всичкия насъбран гняв и го вложи другаде - например някое хоби или спорт.

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 4d547f97e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Това не са шефове, а някакви обикновени тъпаци. Върви при истинския шеф и му опиши конкретните ситуации с подробности. Ако нищо не се промени, веднага зарязвай стажа и ходи на друго място. Може да пуснеш жалба и в университета да не кажат после защо нямаш стаж. Със сигурност ще има някаква промяна. Тия двамата явно се лигавят, но не разбрах какво поначало трябва да работиш на стажа.

 
  ...


...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 89a7c8ca79
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Влязъл си им в играта и те затова я играят. Тормозът е отборна дисциплина, можеш и да не участваш, ако не искаш. Но теб те е "страх" - това е ключовата дума - да не те изключат от отбора. Аз съм един от малкото хора в нашата фирма, на които шефът не смее да крещи. Защо? Заради няколко сцени от типа на следната: вика ме той и започва да беснее: "Кой идиот свърши тази работа? " Казвам: идиотът е пред вас, ето ме. "С кой акъл? " - продължава да пръска слюнки истерикът. "Ами - отвръщам, - имах чисто професионални съображения. Взел сте ме на работа, за да мисля и да вземам решения. Ако моите идеи не ви допадат, вероятно ви е нужен друг човек". Той продължава: "Аз тука казвам какво ще се прави! " "Добре - викам, - хайде, направете си го! ", обърнах се и си излязох от кабинета му. Отидох да обядвам с приятелка. След половин час шефът пак звъни на мобилния ми: "Ти къде си? " "В ресторанта долу" - отвръщам. "Качвай се, че тука имаме един проблем". "Няма - казвам, - аз съм идиот и ям супа, а и нищо не разбирам от тая работа". Веднага омекна и започна: "То, миличка, аз, нали такова, не се познаваме от вчера, като се притесня и ми избиват нервите, пък и сега пак прегледах нещата - виждам ти идеята, нестандартна е, обаче определено работи, та затова, изобщо и понеже.... " Никога повече не ми е повишил тон. Някои колеги ги прави на маймуни, но те си траят и се скатават като мишки.
Авторе, в една пиеса царят го играят останалите актьори. Ако му се кланят и мазнят, то публиката възприема царя като цар. По същия начин останалите играят мухльото. Ако го ритат по задника и му се присмиват, значи е мухльо. Въпросът е да не приемаш роля, която не те устройва. Изборът е твой. Животът е талантлив режисьор.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker