|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Психически тормоз
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1420 пъти
Здравейте на всички. Бих искал да споделя своите мъки и може би на намеря някаква подкрепа. Преди 2 месеца застъпих на стаж в сериозна фирма, в която направих всичко възможно да спечеля тази възможност. Преминах през жестоки тестове и интервюта. Мислих си, че най-накрая ще започна да берат плодовете от упоритото ми учене и ще получа блестяща референця, но за жалост целият ентусиазъм и желание за работа се попариха поради "менторите" на, които попаднах.
"Шефовете", които отговарят за моето обучение налагат изключителен психически терор над мен. В началото се започна с демонстрация на неприязъм към външният ми вид. Към прическата, дрехите, като цяло към а абсолютно всичко. Тези обиди не се дължат на нарушаване на дрес кода, а точно обратното. Те го нарушават, а единствено аз го спазвам, та заради това мислех, че е цялата работа. След това започнаха униженията от рода на "в твоят университет завършват само кретени и идиоти и ти си живото доказателство", казват, че съм бил съм повлиян от Чернобил, бил съм толкова анти-патичен, че абсурд някое момиче да прояви интерес към мен. След това започнаха с гаврите към приятелите и най-вече към приятелката ми, към която открито и пред мен изразяват извратените си сексуални фантазии към нея. Колкото и болезнено да ми е аз си трая и не позволявам това да влияе на работоспособността ми. А що се касае до работата, която върша...
Пращат ме да чистя мръсотии и да пренасям чували с боклук, въпреки че си има хора, назначени точно заради това. В началото, когато върших такива дейности, се опитвах да ги свърша максимално бързо с надеждата, че щом изчистя ще се върна към работата, за която съм назначен, но уви не се случваше това. Намираха ми нова и нова работа и аз вече свикнах с това и започнах да се скатавам и бавя, защото разбрах, че това е порочен кръг. И отново на преден план идват униженията и обидите към мен. Демонстрирам повече знания и умения от тях, но никой не го забелязва, камо ли от по-високо стоящите, които ще решат дали ще ме назначат за постоянно. Те ще останат с впечатленията, които им се кажат. Всеки ден като свърша се прибирам убит от работа и най-вече от психическият тормоз. Случвало се е и в извън работно време да ме повикат, защото са скучаели и "трябвало да се заяждат с някого", това ми го казват в очите щом отида... Аз съм изключителен наивник и оптимист и ден след ден си мисля, че нещата ще се променят, но ден след ден се разочаровам и се чувствам като някое нищожество.
Може би нямаше да ми е, чак толкова ужасно ако не знаех, че аз съм прецедент. Успях до някъде да се сприятеля с някой служители и категорично отрекоха да е имало такова държание към тях. Същото е и с колегите ми, които потърсиха своят стаж и реализация в другите фирми. Аз съм единственият, който разнася боклуци, преживява терор, унижения, при това в компания, коятото се факти не ми се плаща нищо. Практически, дори аз си плащам да си изкарам стажа там.
Започнах с такива амбиции и ас такъв ентусиазъм, а в момента просто загубих цялата си инерция и просто чакам да свърши стажа и този терор да спре, и колкото плашещо да е за мен направо не мисля какво ще правя след стажа.
Като цяло бих се определил, като смирен, тих, плах и интровертен тук човек. Уравновесен съм и не избухвам. Като цяло могат да ме тъпчат, но аз няма да избухна или да започна да им отговарям, тъй като ме е страх, че ще ми ми провалят всичко, що се касае до бъдещата реализация. Колкото и да ми е тежко, не го демонстрирам пред тези, които го правят, но просто вътрешни изгарям и приемам всичко много навътре и тежко -всяка обида, всяко определение и всяка критика към положеният от мен труд.
Моля ви кажете ми какво да правя? Аз просто буферирам на 2-ма безделника, около 30 годишни, които си търсят забавлението и се опитват да покажат колко са велики и власт имащи. Просто не мога да пусна думите ми да преминават, покрай мен без да се засягам и да се обременявам след това.
Смятам да стискам зъби и да изкарам до края, но просто ако можеше този психически товар да намалее.
Благодаря на всички за отделеното време.
Бъдете живи и здрави.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: 4cb4d29112 |
|
1. Ами напусни. В България има особен род фирми с подобни шефове и простотия по всички етажи на управление. Да търпиш подчинени можеш, но шефа се слуша. Сам си правиш сметка.
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: bb40c317c0 |
|
2. Трябва да им направиш номер на тези, трябва да отвърнеш на удара. Иначе лошо ти се пише на психическото здраве.
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: 9db03bf007 |
|
3. Съсипваш се така и травмата дълго ще те преследва, ужасни хора има, наистина! Надявам се да не се налага да ги търпиш много още. Можеш да отидеш при баш шефа и да обясниш, че за теб са неприемливи подобни отношения между колеги, не се страхувай, няма какво да губиш, животът ти не зависи от тези двамата мизерници. Споко, млади момко, има и готини колективи, от опит ти го казавам и ти пожелавам хубаво работно място скоро! Не се предавай, представа си нямаш тези изроди как ще си платят всичко с лихвите! Успех!
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: fb9dc5e6da |
|
5. Ако няма как да промениш отношението им към теб и никой по-горен от тях във фирмата не иска да ти съдейства - уважавай себе си достатъчно да напуснеш. Сигурен съм, че уменията, които притежаваш могат да се използват на друго място. Също така
Използвай всичкия насъбран гняв и го вложи другаде - например някое хоби или спорт.
|
преди: 5 години, 6 месеца hash: 4d547f97e6 |
|
6. Това не са шефове, а някакви обикновени тъпаци. Върви при истинския шеф и му опиши конкретните ситуации с подробности. Ако нищо не се промени, веднага зарязвай стажа и ходи на друго място. Може да пуснеш жалба и в университета да не кажат после защо нямаш стаж. Със сигурност ще има някаква промяна. Тия двамата явно се лигавят, но не разбрах какво поначало трябва да работиш на стажа.
|
...
преди: 5 години, 5 месеца hash: 89a7c8ca79 |
|
7. Влязъл си им в играта и те затова я играят. Тормозът е отборна дисциплина, можеш и да не участваш, ако не искаш. Но теб те е "страх" - това е ключовата дума - да не те изключат от отбора. Аз съм един от малкото хора в нашата фирма, на които шефът не смее да крещи. Защо? Заради няколко сцени от типа на следната: вика ме той и започва да беснее: "Кой идиот свърши тази работа? " Казвам: идиотът е пред вас, ето ме. "С кой акъл? " - продължава да пръска слюнки истерикът. "Ами - отвръщам, - имах чисто професионални съображения. Взел сте ме на работа, за да мисля и да вземам решения. Ако моите идеи не ви допадат, вероятно ви е нужен друг човек". Той продължава: "Аз тука казвам какво ще се прави! " "Добре - викам, - хайде, направете си го! ", обърнах се и си излязох от кабинета му. Отидох да обядвам с приятелка. След половин час шефът пак звъни на мобилния ми: "Ти къде си? " "В ресторанта долу" - отвръщам. "Качвай се, че тука имаме един проблем". "Няма - казвам, - аз съм идиот и ям супа, а и нищо не разбирам от тая работа". Веднага омекна и започна: "То, миличка, аз, нали такова, не се познаваме от вчера, като се притесня и ми избиват нервите, пък и сега пак прегледах нещата - виждам ти идеята, нестандартна е, обаче определено работи, та затова, изобщо и понеже.... " Никога повече не ми е повишил тон. Някои колеги ги прави на маймуни, но те си траят и се скатават като мишки.
Авторе, в една пиеса царят го играят останалите актьори. Ако му се кланят и мазнят, то публиката възприема царя като цар. По същия начин останалите играят мухльото. Ако го ритат по задника и му се присмиват, значи е мухльо. Въпросът е да не приемаш роля, която не те устройва. Изборът е твой. Животът е талантлив режисьор.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|