 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Мечтаната работа - мисия невъзможна
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1247 пъти
Здравейте всички. Реших да споделя своята история с вас, защото никога не съм се чувствал толкова самотен, изолиран, отчаян и объркан. Нямам много близки хора, с които да споделя, за това моля вас за съвет и насоки.
Преди една седмица дойдох в чужбина, преследвайки мечтата си да работейки това, което съм мечтал.
Започнах работа в местния офис на една световна корпорация, който се намира в не-английско говоряща страна, където е и целият проблем. За да стигна до тук преминах през дяволски тестове и интервюта. Подборът беше изключително сериозен. От десетки допуснати до интервю българи, избраха само мен. С това си помислих, че мечтата ми е изпълнена, но като пристигнах цялата ми вселена се срути. В България няколко години практикувах в този бранш и се издигнаха на средно ниво, и скоро щях да имам повишение.
Като дойдох тук, започнах от най-ниските възможно стъпало, с идеята за няколко месеца да се запозная с материята и след това да стана пълноправен служител в офиса. Уви в тази една седмица съжалих 1 милион пъти, че дойдох. Първо аз съм единственият чужденец сред 30 други местни, които говорят много лош английски, а 95% от времето си говорят на техният език и естествено аз се чувствам като изключителен аутсайдер. Второто е, че трябваше да ме въведат в нещата и процедурите. Уви такова желания от тяхна страна няма. Като питам ми отговарят, но предвид езиковата бариера, аз дори не знам какво да питам и дори в какво се състои работата им, тъй като цялата комуникация помежду им е на техният език, за което HR-итре ме убеждаваха, че английският ми е напълно достатъчен. И на всичкото отгоре като добавим коренната промяна в ежедневието и начина ми на живот + ужасният съквартирант картинката става пълна, а положението ми отчайващо. Може би имах прекалено големи очаквания и си мислих, че съм усвоил бизнеса, и че за 2-3 седмици ще съм готов. Не знам какво да правя. Целта не знам дали наистина си заслужава, но просто се чувствам толкова зле психически, че нямам желание да се боря. Възможно ли е внезапната промяна да е причината да се чувствам като безполезен идиот, защото не мога за седмица да чатна неща, които по принцип съм правил по-малко по различен начин? Има друг стажант, който никога не е работил това и за 2 месеца владее абсолютно всичко, което ме стряска и отчайва ужасяващо, тъй като аз си мислих, че знам нещата. Сега си давам сметка, че преследването на тази мечта ще ми коства толкова много..... На практика съотношението е следното получаваш 30% повече пари с 300% повече усилия. Докато в България работата ме отегчаваше и исках промяна, като дойдох тук тази промяна ми излезе през носа и желая отново спокойствието.
Можете ли да ми кажете дали според вас, като се климатизирам, нещата ще потръгнат ? Когато спря да мисля само за в България и когато осъзная, че не мога да се науча за 1 или 2 седмици положението ми ще се подобри ли ? Знам, че зависи единствено от мен, но съм готов да се махна на секундата. Нуждая е от съвет и подкрепа. Да си дам ли още време или да оставя тази първа седмица да ме победи ? Съжалявам за дългото четиво и ви благодаря за отделеното време и за евентуалните съвети. Бъдете живи здрави.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: e04d961f40 |
|
1. Нищо няма да потръгне. Прибирай се у дома. Поне си опитал, за да изчистиш очакванията и заблудите си. Успех!
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 0e18506d0e |
|
2. Виж ся, когато започваш нова работа в труден за научаване занаят е доста стресиращо в началото навсякъде. Фактът, че си в друга страна без близки и приятели около теб, наличие на езикова бариера и т.н те вкарват още повече във филма. Разбира се, адекватното въвеждане на нови хора в новата работа трябва да е основа на всяка добра компания, отношението на съответните колеги с които ще работиш и ще те обучават също трябва да е подобаващо. Но за съжаление тези неща не са гарантирани винаги. Според мен новата обстановка те е стресирала допълнително. Изчакай, стисни зъби и дай всичко от себе си да се справиш на ниво. След няколко месеца ще имаш по-адекватна представа какво трябва да направиш. Все пак не забравяй, че заплащането в България не е единственият и основен проблем. Умните хора напускат страната заради далеч по-сериозни и нерешими нещата, основно утайката изтъква като сериозна причина заплатата и работата да напусне България.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 3e3d664075 |
|
3. Виж, трябва да си дадеш време. Чужбина не е като България и всичко е по-различно и по-трудно. С времето ще свикнеш! Питай кой да е българин, който живее в чужбина, първите седпици и месеци са си били пълен кошмар. Не знаеш кой си, не знаеш къде си, не знаеш какво да правиш... шаш и паника! А ако и не владееш езика на достатъчно високо ниво, направо става страшно! Така, че не бързай да се отчайваш, след месец или два ще стане по-леко, а след година сам ще се чудиш, че си се отчайвал за нещо толкова нормално. Всяко начало е трудно! Успех!
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 2c6c10aecf |
|
4. Първата седмица ти е била трудно?
Приятел, в моята фирма имахме 2 седмици, в който не очакваха от мен, даже и навреме да идвам. Едва на втория месец, вече взех да се отпускам и да не се притеснявам. Онзи, дето е имал 2 месеца, фактически има 8 пъти повече стаж от теб!
"Когато спря да мисля само за в България и когато осъзная, че не мога да се науча за 1 или 2 седмици положението ми ще се подобри ли ?"
Да!!! Да си знаеш лимитите и да знаеш, какво можеш да изискваш от себе си, така че да нямаш нереалистично очаквания, е едно от най-важните неща в този живот. Съжаляваш не толкова за България, колкото за това, че си в непозната среда и не знаеш, как да действаш. Също, както и в работата ти.
"И на всичкото отгоре като добавим коренната промяна в ежедневието и начина ми на живот ужасният съквартирант картинката става пълна" - Ако извадим останалото, това е причината за стреса ти. Ако беше задържал старата си работа, но се беше преместил в чужбина при ужасен съквартирант (колкото и странно да звучи), пак щеше да си стресиран.
Дай си време, да се аклиматизираш. Не очаквай, че е като да смениш адреса и да се преместиш в другия край на улицата. Ще минат месеци, преди да се почувстваш сигурен. Така че, моят съвет е, да приемеш, че няма нищо сигурно и да не се стресираш толкова. В моента, няма как да се справиш добре, защото:
1 Нов си!
2 Стресиран си на макс
3 Нямаш подкрепа от никъде, което само увеличава стреса от това, че си нов.
След месец-два, няма да си "новият", което ще повлияе много позитивно. Не очаквай, да те приемат за "колега" още първата седмица. Ще ми повече време, но и това ще стане, ако се усмихваш повече и показваш на хората, че искаш да си им приятел. И да, все пак е професионална среда и повечето хора, гледат да не връзват приятелство в такава, но все пак оптиай. Когато имаш свободно време, излизай в града. Говори си, ако трябва със случайни хора. Запиши се в някой клуб. Намери си любимо място. След време ще създадеш и контакти с хора и тогава, целият този стрес, ще е един неприятен, но далечен спомен.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: ca545967e6 |
|
5. На мен любимата ми работа е да вися по цял ден вкъщи и да взимам 5000 лева от еди какво си, да кажем наем. Кой ги определя тия филми че за да живея добре трябва да работя като вол, аз тука за 80 или 85 години да си губя времето, вместо да седя опънат на дивана.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
