 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Първи стъпки в реалността
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1717 пъти
Здравейте:) момиче съм на 19г. и съм толкова объркана от реалността, която чак сега започнах да забелязвам. Съвсем накратко - винаги съм била пълна отличничка, общителна, социална, спортът ми е огромна страст, нямала съм проблем с езиците, национални и европейски състезания и проекти и т.н. и т.н. Все пак дойде 1 момент преди 2-3 години, в който реших да работя и да стана още по-самостоятелна.. докато в един момент не се усетих, че с всяко ново място затъвах все повече, въпреки че проблеми със самата работа не съм имала, тъй като съм израснала с мисълта, че труда краси човека. Беше перфектно - всичко вървеше с пълна пара, а в допълнение и добри пари си получавах и така до последния ресторант, в който бях. Шефката крещеше постоянно, самата атмосфера ме задушаваше и ми се гадеше, подиграваше ми се, манипулираше персонала си, създаваше интриги и един ден се погледнах отстрани и видях, че съм се превърнала в момиче, което само си мълчи при нападките и (уж да не си създавам главоболия, а сякаш изгубих индивидуалността си), цялото самочувствие от образованието ми изчезна и което е по-лошо - изгубих вяра в себе си, че мога да съм нещо повече от една готвачка. А персонала - всеки се караше с всеки, сякаш са излезли от гората, разговорите бяха битовизми и в следствие се затворих в себе си, защото не вярвам да са много младите хора, които на 20+- им се говори за прането, за семейните им проблеми и т.н. Е, в заключение си обещах да се постарая и да си намеря работа в сферата, за която съм учила. Проблемът е, че съм адски смазана и затова пиша тук. С удоволствие бих чула вие как се справяте на работното си място? Навсякъде ли е такъв кошмар?Къде е спасението?
Благодаря много за отделеното време!
П.П. Съжалявам, не очаквах да пиша тоолкова много.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: fec30e9844 |
|
1. Няма значение сферата, в която работиш. Имат значения хората. Аз съм преводач, завършила съм филология. Не е нещо особено, но поне си сред интелигентни хора и очакваш нормално отношение. Няма такова нещо - за няколко години бившият ми шеф с две дипломи и 4 езика успя да се покаже като най-жалката и интригантска амеба, която редовно успяваше да разплаче някои по-чувствителните колежки. Ама така тънко го правеше, признавам, че да се чудиш дали те е обидил. Най-много се опитваше да ни настройва едни срещу други с лъжи и интриги, да казва на всеки нещо различно, а когато това се разбере, да се оправдава, че ние сме жени и сме злобни/завистливи, затова не се е получило нещо си. То не бяха коментари за детството, за това колко сме недоклатени и прочее. Голяма част от клиентите ни бяха подобни - мениджъри и служители в големи фирми, сериозни професии, но отношението им беше като на селски бекове. Сега работя много по-нискоквалифицирана работа, но се чувствам прекрасно, защото хората са нормални, възпитани и разбиращи. Да, не знаят латински, но се държат човешки и любезно.
Та с това искам да кажа, че се подготви за подобни изпълнения и на други места. Изобщо не си го слагай на сърце, чист късмет си е на какви ще попаднеш. Хората сме гадни, диви и прости. Намали очакванията си и в никакъв случай не обръщай внимание на сплетни, интриги, обиди. Аз така успях да се спася и старият ми шеф почти не се занимаваше с мен, въпреки че в началото опита, но се правех на приятно разсеяна, усмихвах се, пусках някоя шега и ме остави на мира. Не споделях нищо лично, не говорех много извън работни теми и толкова. Да си намериш свестни колеги и екип е като да попаднеш на добър партньор или приятел - доста сложна работа. За да не полудееш, трябва да си малко темерут, а и все пак това е работа и трябва да си остане такава.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 25c6b9390d |
|
2. Ами и, не обичам такива работи, на работа се работи, другото е за прости хора. Докато сте на работа, трябва да сте колектив и да се разбирате. Винаги има и неприятни моменти понякога, при всякаква работа. Ама обиди и прочие, това е за прости хора.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: f694cbf904 |
|
3. Добре дошла в Живота,така е навсякъде.Направила си грешката да си мълчиш и да позволиш да си тъпкана.Никога повече не позволявай това,защото ще те унищожат.Покажи характер,твърдост,опълчи им се деликатно,интелигентно,а когато се наложи и доста,доста по-твърдо и така ще си извоюваш жизнено пространство.Живота особено в България си е една своеобразна джунгла де както и да го погледнеш.Не казвам да си хищника,но никога не бъди жертвата,храната.Споко,живота е уникална школа,която щеш нещеш ще я завършиш,въпроса е какво ще научиш от нея.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: fb851a7f8c |
|
4. Поздрави от социализма и последвалата деградация през 90тте, двете са свързани... Токсична среда, интриги, некадърност, желание за властване... след завършването ми имах подобен проблем, от мой опит ще ти кажа, че “рибата се вмирисва от главата” - в моя случай имах психопат за ръководителка - гледаше само себе си, обичаше смата да създава интриги, нямаше чувство за съвест сякаш - използваше хората без да й мигне окото. Караше те да се съмняваш във собствените възможности, много умело - за да изпъква тя. После разбрах, че това са все симптоми на психопатия. Трудно го преодолях, но напуснах. Намерих друго работно място с по-ентусиазирани хора, но беше в частно, не държавно учреждение. По-трудно е, но хората са по-споени. Не се отчайвай, горе главата - по-силна ще бъдеш, не мисли че те държат с нещо от работата ти - имаш много възможности за развитие и друга работа, млада си много! Ако хората с които работиш те отровят, значи са с постигнали целта .
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: fb851a7f8c |
|
5. ужас, като чета другите коментари се чудя в каква среда живеем... Психопатията и желанието да си шеф за съжаление са свързани, едното е симптом на другото!
|
...
| преди: 2 години, 9 месеца hash: fb99ef9c32 |
|
6. 1) викаш страшна отличника, а в крайна сметка в ресторант работела... Какво правиш там? Това е бачкаторска работа. Не слушай простотиите на 1, че нямало значение сферата на работа, то от хората зависело... Че нали хората с възможности се ориентират към определени сфери на работа... Аз съм работил и долнопробна и висококвалифицирана работа. Разликата в качеството на хората (и заплащането) е значителна.
2) Относно нападките и самочувствието... В днешно време много се спестява една истина - накрая интелигентния си замълчава и оттегля. Интелигентните хора са скромни и се нуждаят от сфера в която уменията им да си проличат. Събереш ли се с простаци... каквито са повечето днес, не можеш с познание или интелект да надделееш. Простащината винаги побеждава, защото за простака няма реална самооценка, няма факти, неговото его е непоклатимо, като тъпотията му. Това за съжаление е един от законите в този живот. За да бъдеш оценен както трябва, намери си място където уменията ти се ценят, където летвата е високо и се въртят съответните пари. Дори и да не е меркантилен човек, усилията трябва да вървят с възнаграждение, иначе не се ценят.
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 4a9da1de2a |
|
7. Имаш чудесен пример за шарените хора в шареният свят!
Наблюдавай ги дотолкова, доколкото да си правиш изводи, да придобиеш опит и с такива. Време ти е да се научиш да слагаш граници, да казваш категорично НЕ/СТОП когато трябва и да не позволяваш да те снижават/обиждат (с думи и/или поведение) да "смучат" от енергията ти дори.
Няма да позволяваш хора с "отровни" съзнания да тровят и теб.
Те са си в тяхната си "реалност" отровна, грозна, безперспективна...ти не, твоята реалност Е и ще бъде каквато ТИ си я направиш, а ти изглеждаш по написаното - добро, работливо и по- скоро слънчево момиче. Е, не им падай в помията, докато се научиш да ги приемаш като "примати в зоопарк" ще трябва да слагаш бариера около себе си и твърдо да заявяваш "не, там не може, не разрешавам"! Ще видиш, че с времето и благодарение на сегашният опит ще се научиш да разпознаваш подобни от разстояние и още преди са ти се доближили дори, ти само с излъчване вече ще си им подала "не, тук нямаш храна"!
По принцип да знаеш и друго: когато професията е такава, че ако се сближат работниците могат да влязат в комбина с шефовете (кражба-печалба и делене на средствата, а в ресторанти е много лесно) умишлено някои шефове създават постоянни интриги за да са винаги скарани персоналът и да се топят едни-други. Практика е също да се наемат понякога именно хора които да създават интриги (пък тая каза това за теб, пък оня каза онова т.н) в хотели, ресторанти.
Търси си и по твоята си специалност, ако пък ти харесва да си готвачка, просто търси в друг ресторант като проучиш предварително как е там. Никога не разказвай на потенциални шефове за интриги и проблеми на предходната ти работа, ще те приемат за интригантка и или ще си ниско в очите им или ще използват това за да им снасяш информация за останалите работници, да създаваш интриги, да ги следиш, ще се превърнеш в хората които сега виждаш около себе си, а това никога не допускай! Такива хора не умеят, не могат да бъдат щастливи!
Успех!
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: dccd49a4ad |
|
8. Към номер 6:) когато ти предлагат хубави пари, нямаш години и стаж, все още си ученик и ти предлагат сравнително гъвкаво работно време - нямаш много опции за работа, а ако нямах доходи, щеше да се наложи от родителите ми да искам пари, което е егоистично, при положение, че хората са направили всичко за мен и си имат куп сметки на главата. Разбираш ли, не съм от хората, които имат връзки и остава без значение какво знам и в коя сфера:)
Авторката
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
