Нещата от живота
преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1134 пъти
Здравейте, момиче съм на 18 години.Искам да споделя нещо с вас,защото се чувствам гадно от доста дълго време,а тук е анонимно и поне мога да си излея мъката.Такааа,ще започна от това ,че майка ми е готвач в едно заведение.Работи там близо 4 години вече.Когато бях още в гимназията(16 годишна) ми предложиха да работя там като миячка на чинии на 4-часов работен ден само за лятото.Изкарах си цяло лято там и се опознах с целия персонал,когато имаха нужда от помощ, отивах някоя събота ей така хем и аз да взема някой лев.Готвачите бяха 4-ма,като един по един всички напуснаха и останаха само двама.(майка ми и още един )Няма да лъжа ,напрежението там си е доста голямо,нон стоп си на крак, нямаш време да седнеш да изпушиш една цигара както се казва.В един прекрасен ден, готвачът реши да напусне и просто каза тръгвам си , заминавам за чужбина и в същия ден напусна.Майка ми остана сама като работеше по 14 часа на ден от понеделник до събота, нямаше персонал,нямаше нищо а и тогава дойде пандемията.Когато бях към края на 12ти клас (17 годишна )ми предложиха да почна да и помагам в кухнята като и подавам и и нося продуктите и така лека полека научих всичко от А до Я.Бяхме само двете и който и да идваше да се пробва , бягаше като попарен от там.Най-близката ми приятелка си търсеше работа и и предложих и тя да дойде там.Изкарахме си трите цяло лято,едната смяна аз, другата тя, но майка ми задължително беше там по 14 часа на ден .Аз самата не издържах да работя 6 дни в седмицата,да нямам време за нищо.Приятелките ми се обаждаха да излезем да пием кафе ,аз все им отказвах и заради загубената работа забравих за личния си живот.Записах се да уча, защото не искам цял живот да робувам .Смея да кажа че се сблъсках с реалността и не гледам вече през розови очила както беше преди.Проблемът не съм аз,себе си слагам на заден план.Най-мъчно ми е за майка ми..2 години работи като ненормална по 14 часа на ден, защото не могат да си намерят един свестен готвач.Пари взима,ама какъв е смисълът като си съсипва здравето?Гледам я всеки ден със сенки под очите,недоспала,преуморена, боли я всичко,краката са и подути.Не издържам вече да я гледам така.Говорила съм не един път с нея по тази тема.Казах и да напусне работа и ,че навсякъде може да си намери ,но тя си е такава и цял живот е била такава работохоличка.Каза ,че ако тя напусне,целият персонал ще остане без работа и че бизнесът на шефа ще фалира,щяло да се намери решение,все щяло да дойде някой готвач,ама аз не виждам никой да идва ..Чувствам се ужасно и не мога нищо да направя.Помагам и с каквото мога,върша домакинската работа вкъщи,но това не е от особена полза като се трепи като ненормална по цял ден.Нали знам кво е аз също работя там..Следващият ми проблем е ,че не искам повече да оставам.Искам да си намеря нормална работа с почивни дни събота и неделя и да мога да излизам като всичките ми приятелки,но от друга страна не мога да оставя майка ми сама,няма никакъв персонал,нищо няма..Много ми е тежко и понякога не виждам какъв е смисълът на живота ако ще го живееш така както нея,но съм силна и вярвам ,че сама ще разбере ,че по този начин се съсипва и рано или късно това ще има огромни последици върху здравето и..Всеки ден и казвам,говоря и даже понякога ми се ядосва,казва ми да не се бъркам, нямало как да работи по една смяна,защото нямало готвач.Примирила се е с този начин на живот,но аз не мога да търпя повече.Много пъти ми е идвало да си отворя устата и да се развикам на шефа че майка ми не му е роб и ако не може да върти бизнес да слага ключа и тва е,но от елементарно уважение и възпитание си мълча и търпя.Там няма организация за нищо,ако нещо се обърка всеки гледа да натопи другия и се създава прекалено излишно напрежение а и то се вижда 5 човека на кръст въртят цяло заведение..На другите места са по 4_5 готвача ..Съжалявам ако много се отпуснах,стана доста дълго,но просто исках да споделя,ей така да ми олекне.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 2 месеца hash: fa3c6660d6

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Авторке, щом сама майка ти не се интересува от собственото си здраве, може би единствения начин е да ѝ вмениш малко вина. Кажи ѝ че искаш да учиш и да работиш нещо друго. Че като си съсипе здравето и не може да работи, ти ще трябва да се грижиш за нея и т.н. Иначе шефа изобщо не търси други готвачи на този етап, защото тя му робува безропотно, най-вероятно за смешни пари.

 

...

преди: 2 години, 2 месеца hash: 494af0f50c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Здравей! Майка ти не е роб да работи по 14 часа на ден! Работа за готвач може да си намери винаги. Просто да напусни и да отиде на друго място! Май наистина преди 20г съм предвидил че в България няма бъдеще! М51

 

...

преди: 2 години, 2 месеца hash: f0f7b3b629

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Не страдай заради майка си. Намери си работа, където ти е по-леко и си живей живота. Майката ти, не знам в кой град сте, но за човке с това натоварване и опит, трябвад а ти кажа, че под 120 лева на ден, просот ще е престъпление, ако взима. А ако се гаврят с нея и взима някакви 1500 лева, да си подава молбата в първият Billa, Lidl или подобни. А работодателят не го мисли - ако ще фалира, ще фалира. Друг ще отвори на негово място до 1 месец.

 

...

горе^

преди: 1 година, 8 месеца hash: c71fc91388

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   "Много пъти ми е идвало да си отворя устата и да се развикам на шефа че майка ми не му е роб и ако не може да върти бизнес да слага ключа" - ами горчивата истина е, че тя е. И да се случи по някакви обстоятелства да си смени работата, тя отново сама ще се вкара в такива условия, в които да робува. Трябва да говориш с психотерапевт. Робското й чувството може да е вменено от родители, от културни наслагвания, да е някакъв вид мазохизъм, да е вътрешен страх и липса на самочувствие, че другаде няма да я вземат, да е някакво нейно разбиране за лоялност и че фирмата е като семейство, и тя като член на това семейство няма как да не е част от него и т. н. Вероятноси много, само добър специалист може евентуално да разгадае и още по-евентуално да помогне. Както казаха в предния отговор - трябва да й обясниш, че ако не е отговорна към себе си и здравето си, трябва да е отговорна към теб, защото като започнат тежките болести, ще скапе твоя живот. Кажи й в прав текст, че ако тя е решила да робува цял живот, ти не си длъжна и няма да го правиш за нея.

 

...