 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Сбъркана ли съм?!!!
преди: 15 години, 8 месеца, прочетена 4257 пъти
Все по-трудно ми става да издържам на работното си място. Тривиално нали?! Не знам обаче защо...
Харесвам работата си, дори нещо повече - доставя ми удоволствие. Чувствам се в "свои води", давам голяма част от себе си, оценяват ме като "отличен и отговорен служител",но... Винаги има поне едно но...
По натура съм изключително откровен човек и когато има проблем, или нещо, което не е както трябва веднага и в прав текст го съобщавам гласно. И ръчкам (ама как само ръчкам) докато не се разреши проблема. И съм на принципа, че докато е по-прясно по-лесно се решава и последствията са по-лесно поправими. За целта смятам, че не е нужно за всяко нещо да се тича при шефа, а че сме достатъчно интелигенти хора да направим първо нашето и чак тогава, ако не е по силите ни - да търсим помощ. В повечето от случаите се оказвам права и нещата се подреждат идеално - защото представяйки проблема пред шефа (рано или късно и това трябва да стане), то представяме веднага и решението, а често и положителни резултати.
Звучи малко банално... Може би и малко се поотплеснах. Мисълта ми беше, че понеже не крия мнението си за нищо и давам жега за да се решават проблемите - си спечелих и много недоброжелатели. В един момент се оказа, че съм злата лелка, която само съска. Разбирам се със всички в другите отдели и сработваме повече от добре, но опре ли се до хората на които има за какво да съскам... Оказвам се виновна дори за неща, които са се случили в мое отсъствие. Да не говорим за случая, в който колежката изрева на шефа: Ама, шефе, ама тя ме кара да работя..." Тук оставям нещата без коментар...
И така тази работната обстановка започва да ме изнервя. Чувствам се зле от ситуацията, но и не мога да не казвам откровено нещата. Не ми се иска и да напускам, защото, когато имах най-много нужда шефа ми подаде ръка и ми предложи работа, дава и доста добро парично възнаграждение...
Един вид хем ми се иска, хем не ми стиска... И това май е проблем?!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 8 месеца hash: 414f163e3c |
|
1. На всички не може да угодиш. Ако имаш правомощия да бъдеш ръководител - то създай правилата и изисквай да се работи по тях. Без ясно дефинирани правила и задачи всеки ще си прави каквото си иска и ще се сърди на всеки, който го накара да свърши някаква работа.
Ако нямаш такива права - дай предложение да ти ги получиш и действай.
След като плуваш в свои води и се справяш с работата - място за колебание няма. Просто всичко е въпрос на организация и подбор на хората.
|
| преди: 15 години, 8 месеца hash: a9fff666f1 |
|
2. Не искам да те обидя, но оставам с впечатлението, че имаш и трески за дялане в характера си.
Определението, което сама си даваш - ''да съскам'' говори само по себе си.
Тоест-преведено на мой език - влагаш негативизъм (не искам да казвам злоба).
Не си ли се замисляла,че нещата (тоест работата) могат да бъдат вършени и когато накараш някого за това с нормален тон, с позитивизъм. Или ако не можеш да се насилиш дотолкова(!)- неутрално, във вид на контрол.
Просто определяш задачите и казваш какво и в какъв срок очакваш.
Не е нужно това да става със съскане, нали?
И не забравяй друго-прави това, което се иска от теб. Не навлизай в чужди територии-има си шеф, нека той сам определи кой колко работи и кого да кара да работи, както и кого да уволни.
Ти си там един наемен работник, взимаш си заплатата за своя положен труд-на чуждия труд коментарът принадлежи на шефа (собственика).
Да не би да имаш акции във фирмата, та се изживяваш като втория шеф?Не-е, тогава?
А репликата:Шефе, тя ме кара да работя- аз тълкувам доста различно от теб. Просто колежката, изрекла я, е от любимките на шефа.
Затова си позволява да я каже (ако трепереше за мястото си всеки месец, не би я изрекла).
Това вече говори лошо за теб (да, за теб)-явно в очите на колегите си една ''натегачка'', а на шефа не му пука (определено, бъди сигурна!).
В цялата ситуация ще кажа в заключение, че намирам проблема в теб. Помисли!
Не исках да те обидя, само да ти помогна да гледаш реално на нещата. И малко по-доброжелателно!
Ако някой не работи-остави шефа да го разбере и сам да реши какво да прави.В крайна сметка затова е шеф.
Иначе ставаш смешна.
Има и друго-и да си смениш работното място-ако не промениш себе си, проблемът ще се повтори.
Успех!
|
| преди: 15 години, 6 месеца hash: d264dc0e1a |
|
3. Не си сбъркана, или поне не си единствена. Хич не ги слушай тези, които могат да гледат как всичко отива по дяволите и да не им пука. Звучиш като емоционален и енергичен човек, за който вършенето на нещо полезно е част от радостта от живота. Ти просто не можеш да си посредствена. Ако някой е отишъл само да си вземе заплатата-не виждам защо трябва да ти пречи. Обаче няма и да те харесва. Защото даже нищо да не казваш и правиш, създаваш контраст с неговото поведение, нарушаваш му спокойствието и т.н. Е, малко такт и добро чувство никога не е в повече. Хората си имат и позитивни страни, а и има начини да бъдат мотивирани. Опитай се да си част от колектива, доколкото е възможно. А шефът ти може да е свестен човек, обаче не си е на мястото-ако беше, никой нямаше даже да си помисли да изтърси такава глупост, като колежката ти. Ти точно затова се измъчваш- той не е създал кретерии, ред и правила. Както и да се промени ситуацията обаче, или ще си много добра в работата си, или много ще те обичат. Каквото и да правиш не хвърляй целия си плам в работата, защото личния живот е по важен! А, забравих да ти кажа да не напускаш. Да напусне някой, който не е отишъл там, за да работи.
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: 8274276d53 |
|
4. Номер 2 е абсолютно точен и ясен за мен - и аз мисля същото, даже съм по - краен !
Някои в желанието си да се докажат пред шефа, се държат арогантно и без капка възпитание с колегите си, считайки че така шефа ще ги забележи и оцени ! Как цял колектив е сбъркан и мързелив, а тя работлива и инициативна със съскане.
Напусни - не мъчи хората с присъствието си !
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: 8274276d53 |
|
5. Е много си сбъркана - да не си ми в къщата, много бързо ще спреш да съскаш !
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
